С какво ви дразнят свекървите- 88

Съгласна съм. Но си мисля, че при взаимно желание, можем да се отнасяме като към собствена майка и собствена дъщеря.

Боряна, не става въпрос какво ти, аз или друга съфорумка считаме. Просто се опитваме да обясним защо се получава този двоен стандарт към дъщерята и снахата. Същото е като: "Аз имам една майка, свекървата не ми е майка".
Просто факти от живота – няма място за сърдене. Който е човек, ще помогне. Който не иска – ще си намери оправдания.

Това трудна работа,особено на младини.Всъщност в началото мислех свекърва си за повече от майка,защоот съм чужда,а  все едно не съм.Докато схванах  под повърхността,лицемерието видях.Докато каза в прав текст :аз исках да те прекарам на тежкото.После се посвиква.
Късметлия  съм ,че моите много тактично ми сочат грешки,но  като познавам други ,не искам повече собствени деца,така е добре,от малко разстояние  да общуваме.
КАГ всъщност знам,че  гледаш внуци и трепериш  над тях,та какво пишеш тук вземам като по принцип.

Верни факти- една е майката.Но  като е  майка на съпруга,не значи че не я боли за теб.Повече от всички други.След майката точно. Честно го казвам.
Защо става ,преди дни се сблъсках със една личност.Не  смята,че може да има друго мнение,освен неговото.Въобще че има друго мнение  не подозира.Та  и правилно да е  другото ..ужас.И две правилни да са пък-два ужаса.
Та  има хора,дето не можеш да им повлияеш.Друг манталитет ,нежелание  и без капацитет да приемат повече от което имат.Замръзнали.Като се срещнат с нещо мърдащо и търсещо,вгледано напред и променящо се, стой  та гледай.И тук е имало снахи с ограничен свят.Но  повечето постоянни в тази тема са много интелигентни момичета,жени вече.Че  отдавна са тук.

С маркираното в червено съм напълно съгласна. И бащата е този, който трябва да се грижи с жена си за детето им. Бабите няма нужда да се бутат там, освен по изключение.

Боряна, така е. По коментирания казус  говоря по принцип.

Миленке, тази баба  не се е "бутала" и виж как  се жалва снаха й. Ако се буташ зле, ако се не буташ, още по-зле. Какво да правим ние свекървите?!

О, разбира се, че не е задължение, но мога да разбера защо момичето се чувства обидено. Утре (не дай си Боже), ако свекървата има здравословни проблеми и има нужда от помощ, нали пак на същата снаха ще се чака (която явно и сега поема голяма част от задълженията). Да, ясно е, че логиката е да се чака на сина, но в повечето случаи не изглежда да става точно така (макар и да е ясно, че не е редно). И родната дъщеря едва ли ще се върне от чужбина (в Палма де Майорка ли беше), за да помага на майка си (е, има и такива случаи де, не го изключвам чак), но снахата ще е тук. Може и тя тогава да се фръцне, че не е длъжна, но това няма ли да се изтълкува нечовешко? Разбирам, че щом с толкова зор най-сетне е забременяла и трепери да не стане нещо вероятно с много притеснение, сигурно се надява да се отнесат към нея една идея по-милно, както човек се отнася към болен роднина или... абе като към близък човек. Може би не чак като към дъщерята (ясно е, че снахата не е дъщеря на свекърва си), но поне да се усеща подкрепата. Аз не мисля, че авторката на този казус иска да стане 1:1 с родното дете на свекървата, но явно си прави сравнението, че виж ти, явно може, ама за нея не може, а даже напротив - на нея се стоварват повече отговорности.


Някои мъже не можеш да ги хванеш за нищо дори в екстремни случаи, от тези теми съм се убедила, че ги има. Не знам защо понякога жените се примиряват с това, но съществуването им е доказано. Аз, ако бях на мястото му, щях да треперя над жената и временно бих се самоделегирал с всичко само и само да цари спокойствие, но ето, че не навсякъде е така. 

Защото ги дундуркат като бебета. Защото самите жени дори не им минава през акъла да кажат на мъжа си "да оправим двамата къщата, че съм изморена или просто защото тя не е само моя". Жената да СИ оправи къщата, която обаче е и на двамата; жената да СИ сготви, да СИ изглади; да СИ гледа тяхното дете... Даже и в този случай първоначално реших, че свекърът е болен и затова има нужда жена му или снаха му да го обгрижват, но сега вече не съм сигурна.

Гугълче, тази кнкретна жена, която обсъждаме има основания да се чувства недоволна най-вече заради следното:След като тези двама мъже изискват работа все едно са малолетни или малоумни, а готвенето, чистенето и работата в двора и къщата са ѝ делегирани като нейн персонален монопол, тя явно живее в семейство, чийто манталитет е "ПазИ, Боже!". Но проблемът за нея е, не друго, а че свекървата е помогнала на дъщеря си. И ако се вгледаме в детайлите, свекървата е у дома "цяла седмица" (по думите на авторката) и през това време е посрещала гости и е чистила своя етаж. Голямо престъпление, няма що. Не се е метнала като "Радецки с гръм" да помага от мига, в който се е върнала, а си е позволила цяла седмица да посрещне гости и да си почисти етажа.
Да, човешко е да се помогне и аз не бих отказала помощ, ако имам възможност да помогна. Обаче, ако някой има глупостта да ми поставя въпроса по този начин, следейки колко време съм помагала на дъщеря си и колко дни съм отделила за моите ангажименти, ще има да чака.

Значи, ако някой ми се намести да живее в моя дом и ми обяснява как от мен файда няма, може и да намаже ските и да си търси нов дом...

Е, има делене, в някои случаи е както при Боряна - тия дето са далеч са мили, въпреки че тия, които са в къщата, помагат много повече. За други мъжките внуци са на почит, а момичетата - пренебрегвани. Но няма как да се променят нещата. По-философски трябва да се гледа на нещата и това е.

Да, по-философски, това е.

Уиш, със сигурност големия й проблем е, че се е хванала да бъде шива сторъки, както й че явно мъжа й никак не я жали. Аз на нейно място ни двор бих гледала, ни етаж, ни два, ни баби и мъже. Книжката, чая и дивана. Толкоз. Просто ми е непонятно, че са я оставили с рискова бременност да се занимава с толкова неща.

Аз не мисля, че това е общовалидно. 

Никакъв шанс. Това е лицемерие.
Изобщо не ми трябва отношение като към дъщеря, а точно като съпруга на сина ѝ - елементарно уважение. Същото е и от моя страна - отношение като към майка на съпруга ми, което е много различно от отношението към собствената ми майка.