Тегло над 100 кг и опитът ви за справяне с това

Аз не мисля, че авторката има нужда от насочване на режими.. Пуснала е темата с идеята да разбере дали всъщност е възможно човек да свали толкова много килограми и ето, че много от нас се включиха като й казаха, че това е напълно възможно. Когато узрее за режим, ако въобще дойде този момент и иска да се промени, тя сама ще намери кой ще бъде нейния.

Аз съм чела Зоната, дори ходих при д-р Мария Папазова. Тя въобще не ми обърна внимание, каза, че като съм чела книгата знам какво да правя, остави ме на един д-р, който работи с бахови капки, каза, че той ще ми помогне, да си разкажа всички лични проблеми. Доктора ми даде два разтвора, които нямаха никакъв ефект при мен.  Иначе Зоната ми се струва много сложна за изпълнение. Бих се хранила по нея, ако имаше кой да ми прави режима, иначе ми се струва много натоварващо  да я спазвам в конфигурацията, в която живея в момента

Наистина сте прави, че няма невъзможни неща, важното е човек да не се отказва. Съгласна съм с вас и че трябва да се избягват прекалено строгите режими, по-добре е нещата да се случват бавно, но сигурно. Според мен е хубаво и да се комбинира здравословното хранене и движението с процедури, които тонизират тялото и кожата ти и помагат срещу увисването на кожата.

Здравейте, и аз в кюпа! На 33 г. съм, с едно дете на 6 г. и от 7 г. не съм тежала под 100 кг. Това ме плаши, стресира, демотивира, изцежда... кара да ме да изпадам в емоционални кризи, да плача, да мисля какво, как, къде сгреших. Също така ме кара да изпадам в депресия и понякога да съм хаплива към най-близките ми хора - детето ми и съпруга ми, за което съжалявам в последствие. Но не съм споделяла колко зле се чувствам вътрешно, правила съм опит отчасти да споделя и съм получавала отговора - ами направи нещо.

Всичко започна в първи клас. Мама ме изпрати за първия учебен ден и ми каза да стоя мирно, да внимавам. И аз така, наместих се на чина и се огледах. Тогава един нищо и никакъв Ивайло ми каза: какво гледаш бе прасе! После "Ивайловци" имаше - кой гледа с укор или съжаление, кой коментира...

Живея във Варна. Имам добри доходи и мога да си позволя да се храня с качествени продукти или да спортувам, когато ежедневието ми на работеща майка (познато : ставам рано, водя детето на градина, работя 9-18 ч., вземам детето, пазарувам, готвя, чистя, в 22,30 ч. вече съм на ръба) позволява това. Докато бях малка никога не е ставало дума за спорт, само за учене, добри оценки и т.н. Може би и заради това в момента водя сина ми на различни спортове, за да опита и да открие неговото нещо.

Диети съм пробвала почити всички, които са с умерено хранене, без крайности. Най-добре ми повлия 90ДД и НВ-ВМ хранене. Започнах да ходя на пилатес - 3 пъти в седмицата и така 2 г. с малки прекъсвания. От пилатеса не отслабнах, но пък е страхотно за хора, работещи седнали и като цяло подвижността ми се подобри, стави, абе още малко и ще си кача крака на врата Идеята да спрем да си намираме оправдания. Ходех с детето си, на което му е безумно скучно, но... кротува, чака ме, тъй както аз чакам на неговите тренировки 3 пъти в седмицата.

Днес тежа 108 кг. Миналата година стартирах от 106 кг. - спрях захар и брашно за 3-4 месеца, да трудно е и вкъщи и на работа -работя с 40 човека, всяка седмица има и рожденици и именици. Започнах да ходя на фитнес! Силно казано - свързах се с един инструктор, препоръчан и започнах да ходя в 7 ч., при все, че съм на работа от 9 ч., а преди това трябва да мина през къщи и да заведа детето на градина, което баща му е събудил и облякъл. Инструкторът се оказа несериозен и се отказах много бързо - или по цял час, за който плащах 10 лева си гледаше телефона или пък забравяше за уговорките ни е се оказваше, че съм минала половината град за да повървя на пътеката и да направя упражнения по спомен. Отказах се.

Реших, че ще започна да ходя в кварталния фитнес и ще правя сама каквото мога. Ужасно ме беше срам, едва прекрачих прага със свито сърце, докато вървях натам ужасно се страхувах. Затова k-drama не мисли, че си единствената, която панически се страхува и избягва подобни места. Започнах с фитнес в сняг и лед, мъжът ми се включи повечко с детето. И не е вярно, че във фитнеса никой не те гледа. Намери се и един "Ивайло" да ми каже, че от моя голям гъз не може да се гледа в огледалото, т.к. пътеките са подредени една но друга и в дъното - огледало. Това ме нарани, нищо, че реално не бива да обръщам внимание. Събрах си багажа и не стъпих повече във фитнеса.

Реших да заложа на пилатеса, където групата от жени на възраст до 63 г. ми е приятна компания и да хапвам предимно риба, месо, зеленчуци, яйца. И тъй го докарах до 102 кг. личеше ми ужасно много, дори се харесвах, имам модерни дрехи и започнах да разнообразявам. Боядисах си косата медно-червена, от спирането на захар и брашно ми се изчисти кожата, имах приятен вид. И всичко се сгромоляса, когато миналия февруари, една петък вечер от бързане да си взема детенцето от градина, т.к. ми се обадиха, че е последно от цялата градина в има няма 6 ч. паднах - и от силата на падането и многото ми кила (със сигурност) си счупих крака на цели 3 места. БУМ! всичко приключи - операция, след която имах дилема какво да ям, т.к. не бях яла масовите въглехидрати от месеци, 3 месеца обездвижване, втора операция и така... На третия месец се върнах в залата за почуда на всички и правех упражненията за земя, а останалите просто седнала.

Предстоят ми още 2 операции. Не смятам да чакам, за да стана 120 кила и после след още някоя година още и да се срамува детето ми от мен. Попаднах на темата преди 2 дни и вече трети ден спазвам режим и си наложих дори и да няма причина да излизам, да правя по мин. 6000 крачки. Коледа, Нова Година, Иванов ден и т.н. винаги ще има. Правя го заради мен самата, защото спрях да се храня навън, мисля си... ако ме срещне някой по улицата докато дъвча дюнер или баница дали няма да си каже : тая пък не се вижда ами вместо ябълка яде това? Аз пак си хи хапвах, но вкъщи... Миналият уикенд пратих детето с татко му на басейн. И... страдах вкъщи защото съм дебела и не си позволявам да отида с тях. Живея до плажа, а на плаж не ходя от години. Водя детето чат пат, стоя облечена. Мъжът ми пита абе защо я местиш тая седалка на колата нон стоп надолу (регулира се на височина) - как да му кажа - ми защото не ми се събират бутовете, а той е с 25 кила по-малко от мен??? Ей такива неща, безброй съм преживяла. Считам, че имам воля, мотивация, доказвала съм си го.

Надявам се до следващата операция на крака ми да поотслабна, за да не се наложи отново да кажа на анестезиолога и пред още няколко човека колко кила тежа (заради упойката) Та мила k-drama всеки минава през богата палитра от събития. Съжалявам за дългата история. Връщайки се назад виждам много възходи и спадове и предполагам така ще е и за в бъдеще. Може би греша, но и ти си от Варна? Ако желаеш, мога да се насоча към място, където дори и да си над 100 кила да се чувстваш приет!

lili_vanili, само от това, което прочетох, съм напълно убедена, че си прелестна жена!!!
Богата палитра от емоции, деликатна чувствителност, женственост и умение нежно да облечеш в думи всяко действие и преживяване. Това е талант! Не зная с какво точно се занимаваш в момента, но определено имаш талант да пишеш.
Аз съм 10 години по-голяма от теб, също работя от 9 до 18 часа, в колектив като твоя, голям и вечно черпещ за нещо.
В един тефтер от години си записвам колко тежа, сега го взех, за да направя равносметка. Като отбелязвам последните показания през зимен месец, равносметката е следната:
декември 2008 година - 106 килограма
декември 2009 година - 89 килограма
октомври 2010 година - 83,5 килограма
ноември 2011 година - 101 килограма
декември 2012 година - 102 килограма
пауза в тегленето
декември 2015 година - 90,5 килограма
декември 2016 година - 94 килограма
декември 2017 година - 86 килограма, и в момента
Какво показват тези данни? Според мен съм като гъба, която е или напоена силно с вода, или изстискана добре. Игра с тялото, всички възходи и спадове в живота ми са се отразили на теглото ми. Проследих в този мой дневник емоциите, които съпътстват и това е извода ми.
В момента съм в мир със себе си, сравнително. Постигнах го след като започнах за се обичам такава, каквато съм. Спрях глутена, тестото и теглото ми бавно и сигурно се нормализира. Мога да напиша подробности, ако има интерес, но не това е най-важното. Основното е да се успокоиш и да си повярваш. Аз вярвам в теб и мога да бъда твоя подкрепа, ако имаш нужда.
Уютно посрещане на Новата година!

Лили, припознах се в твоите думи има толкова много от теб в мен. Разликата е , че аз още нямам детенце. Имала съм толкова много "Ивайловци" в живота си, а напоследък се наредиха и доста от женски пол който само това говорят..  И аз тежа повече от приятеля ми което е много жалко, той ме успокоява, че ме харесва такава каквато съм, но аз еамата се чувствам ужасно от вида си..
В последните месеци качвам светкавично а не съм променила кой знае колко храненето си, но подозирам хормонални проблеми който съм си казала, че ще изследвам другата седмица.  Ще те помоля да споделиш и с мен това място, аз също съм от Варна.
П.С. Пишеш страхотно определено имаш талант. Весело посрещане на новата 2018 година

Здравейте момичета,
ЧНГ на всички с пожелания за повече свалени обиколки през новата година.
И аз съм от вегетарианците , които не ядат месо и много рядко млечни.Госпожица дух, може ли повече информация за този високо въглехидратно, ниско мазнно хранене - режим на хранене. Тази година за три месеца свалих 6 кг, но с метформин по 2500 мг на ден. Но много зле ми влияе на мозъка ( не мога да помня добре)и го намалих на 500- 1000 мг на ден и съответно отслабването спря.Пробвах с ниско въглехидратно , висока мазнинно хранене , но повече от 2 седмици не издържах- оказа се че ям само гъби , яйца и риба. На последните 2 не съм им голям фен и сега и тях не мога да консумирам. Та ако имате материали за високо въглехидратно, ниско мазнно хранене, с удоволствие очаквам да ми пратите

ЧНГ момичета!Първо ще ви пожелая да сте здрави и много много щастливи без значение какво отчита кантара или сантиметъра.Научете се да се обичате такива каквито сте.Все пак не може да бъдем всички модели на Виктория сикрет хихих
Минавам да ви се оплача...толкова се чувствам разочарована от себе си...как успях да се подлъжа и да изпусна юздите.
По празниците се събрахме цялата рода - майки свекърви братя сестри лели чичовци братовчеди и така до 3то коляно...Стараех се да не прекалявам с храната особено със сладкото...ама то човек от дълго време като кара само на мед и плодове,лесно се поддава.А майка ми и снаха ми така хубаво готвят...мням мням само като се присетя за вкусотийте и качвам кг.Изложих се тотално.Днес със страх се качих и се оказа че съм качила 6кг и то за има няма седмица.Идваше ми да хвърля кантара в стената...и в момента най лошото е че даже нямам желание да подновявам режима си...нямам желание за нищо...нищо и не ме стимулира да продължа...чувствам се тъпо,предадох сама себе си.Отчайваща работа...може би ще си почина седмица две - умерено хранене и искам не искам ще трябва да продължа отново с режима и упражненията.

Мен ми е направо гнусна НВ ВМ диета. Влизала съм няколко пъти да чета за какво става въпрос и ми става лошо от храната, която ядат.

Въпросът не е в едно хранене, а в ежадневното натрупване на такава храна и как тя кара определен човек да се чувства.
Елица, малко по-късно ще седна на компютъра и ще потърся информацията.

Amоur, хората имат различни вкусове. Не разбирам защо трябва всички да харесват това, което ти харесваш и да скачаш като ужилена. Нямам проблем с това някой да харесва този начин на хранене и да постига резултати с него. Просто споделям, че не е за мен. Погнусява ме готвенето с много мазнина, основно животинска, и многото животински продукти, които се консумират всекидневно. Изброила си тринайсетина ястия с животински продукти и само ядки и салати без такива. Плодове ям отделно без сметана. Обичам яйца веднъж седмично, но ги правя без мазнина. Обичам и  боб, леща, елда(не си ги споменала), тиквички, салати, риба или месо 1-2-3 пъти седмично, кис.мляко, авокадо, зеле, сладки картофи, зърнени храни и т.н.
От пържоли със сметана и гъби със сигурност ще ми стане лошо на стомаха, защото са смесени три тежки храни. Правя месо само и сервирам със салата.

Ежедневно натрупване на риба, месо, масло, зеленчуци и плодове?
Та това са естествени храни....нима е по-добре да се "натрупват ежедневно" основно въглехидрати, причината за дебелеенето и проблеми разни?!

Аз изхождам от факта, че за да стане човек 100 кг, и нагоре, има сериозен проблем с въглехидратната обмяна.
И никак не е добра идея да набляга на храните, които са го направили дебел, ако търси отслабване.Особено ако иска това да е дълготрайно и здравословно сваляне на тегло.
Аз например съм алергична към мед и медни продукти.И не ги ям, колкото и някой друг да няма никакъв проблем с меда и да усеща само здравословните му ползи.
Същото е с въглехидратите.Когато те ме правят дебела, болна и сдухана, най-ефективното е да ги избягвам, колкото и да не пречат на човек с нормално тегло и без моите проблеми.
Здрав човек и без проблеми в обмяната, може да си позволи въглехидрати, дори от вредните.
Болен обаче (а човек с тегло над 100 кг е болен), би трябвало да ги избягва, защото те са го довели до това състояние.
Никой не става 100 кг от печена риба с тиквички....

Пролетен дъждец, отговорила съм нагоре.
В случая не става дума за вкусови предпочитания, а че при проблемна обмяна, храни като зърнени, картофи и бобови задълбочават проблема.
И спирам по темата.

Бях доста сигурна, че така ще се случи.
Няма да продължавам този разговор. Твоята истина не е моята и толкова.

Тя ничия истина не е истината на друг. Едни отслабват с въглехидрати, други - с мазнини. И да мислиш, че твоят начин е единствено правилният е меко казано глупаво. Единствената истина е, че не трябва да спираме да търсим 'нашият' начин да сме в хармония със себе си.