Плащане на сметката

  • 37 978
  • 584
  •   1
Отговори
# 120
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Затова, че не винаги мъжът, проявяващ жест на щедрост при почерпката, е възпитан. Много често мъжете го правят не заради това, че са джентълмени, а поради техни лични причини – символ на властност; срам, че ще ги приемат за мунчовци; силно его; желание за подкупване и печелене на дивиденти пред жената; купуване на внимание демонстрация на възможности.

Абсолютно. Ето защо и не би трябвало прибързано да се съди за мъжа по това, дали платил или не сметката. Както и да бъде обявяван непременно за скръндза, прошляк, взет от гората и прочие красиви определения.
В крайна сметка всеки си има свои разбирания и никой не е длъжен да черпи когото и да било. А кавалерството има толкова други проявления, че е недопустимо да се ограничава само до плащането на някаква си сметка. Определено не е признак на голямо възпитание и кавалерство някой да ти пусне вратата в лицето, да не ти нагласи стола например, да подържи палтото и прочие жестове, ама накрая да се изцепи "Нема кво да се бъркаш, аз плащам". Голяма работа, като плащал - това вече не може да заличи предишното лошо впечатление, пък той нека си мисли какъв пич е.

# 121
  • MI
  • Мнения: 11 890
Разбира се че плащането на сметката не е гаранция за добро възпитание. Предпоставка е, но далеч не е задължително. А този младеж е изпростял много с годините явно. Не знам коя би му се вързала, ако представя по този начин предложението си. Flushed

Бг татко, досега се старах да съм по-деликатна, но явно трябва директно да кажа какво мисля. Първо, в другата тема разговорът тръгна от твоето изказване, че не си плащал на жена сметка на среща и дори че по този начин си ги тествал. Не ми се рови да търся цитат, но смисълът беше този - че те са те черпили често, после дори си гледал дали ще си плати сметката за да не е меркантилна ясно. И отговорите бяха именно за среща с човек, към който имаш интерес.

Второ, ти никога явно не си имал истински романтични срещи, затова няма как да разбереш. И е леко обидно да обясняваш 101 пъти че е в стил Сексът и градът. И от поколението на прабабите ни са ходели на срещи по целия свят, само по-консервативно (с мама придружител например). Зависи къде са расли.

Трето, не можеш да сравняваш свалки по студентски купони с ухажване между хора минали тази възраст - да кажем над 25.

И четвърто и последно, когато става дума за срещи с приятели е различно, но и там за да почерпиш се иска финес, а не като приятеля от детските години на Базила или да уточняваш предварително. 

# 122
  • Мнения: 62 496
Сомбра, на такъв невъзпитан не бих му позволила да плати, ще настоявам да си платя аз. Да се знае, че много се е издънил!
Идеята е жената да се чувства ухажвана, а не купена.

# 123
  • Мнения: X
Бг татко, досега се старах да съм по-деликатна, но явно трябва директно да кажа какво мисля. Първо, в другата тема разговорът тръгна от твоето изказване, че не си плащал на жена сметка на среща и дори че по този начин си ги тествал. Не ми се рови да търся цитат, но смисълът беше този - че те са те черпили често, после дори си гледал дали ще си плати сметката за да не е меркантилна ясно. И отговорите бяха именно за среща с човек, към който имаш интерес.
Не виждам какъв е проблемът. Питате - отговарям. след 25 съм бил само в сериозни връзки. Каквито срещи съм имал - такива съм имал, ето че питам. Simple Smile Защо изобщо се занимавате с мен, а не разкажете нещо интересно за себе си?

За моето изказване в другата тема - дайте елемент по елемент с цитати къде има противоречие и ще отговоря довечера, ако наистина смятате, че е необходимо да се занимаваме още с мен.

Да, тествал съм. Тестът не значи, че чакам да си платят, тестът значи, че наблюдвам дали ще настояват да си платят. В някои ситуации, зависи от случая. Казах и още там, че тестът е бил безмислен и инфантилен, и ненужен и изобщо рядко се е стигало до такива ситуации. Казвал съм, че са ИСКАЛИ да ме черпят, не че съм ги оставил. Какичка, по-голяма от мен, не е било романтична среща от моя гледна точка, според мен искаше да демонстрира, че НЕ Е романтична среща, а какичка извела детенце и го почерпила. Но може би пък е било ключов знак, че трябва да кажа "не, не , аз ще платя, настоявам". Щеше да е смешно след като дойде на срещата с колата си и ни караше насам натам (то срещата включваше ходене на едно събитие по интереси, това беше поводът) аз да тръгна да се правя на кавалер с джобните си пари. Simple Smile


Кажете какво очаквате да Ви напиша?

ОК за другата тема, извинявам се за първоначалните си мнения, прекалено крайни бяха на моменти, признах вече, че съм си променил възгледите и че не мога да обобщавам без реално да съм имал достатъчен опит както сама казвате. Какво точно продължава да не е ясно или да Ви дразни? Ако е, че разказвам разни истории - помолих няколко пъти да спрем с това и да не фокусираме темата върху мен Simple Smile Ако не отговарям на въпроси "ама ти защо така каза". Като отговоря ще се изредят да ми казват "защо занимаваш всички със себе си досадник такъв". Да теглим чертата, кажете ако има нещо още или за по-лесно да приемем, че си противореча в мненията си, ако това искате да докажете (или да призная?) и да приключим въпроса, ето признавам каквото поискате. 

# 124
  • Мнения: 928
Бгтатко, конвенционална среща и аз до днес така и не съм имала. Ето например с настоящия ми приятел се запознахме в обща компания на кино, след това продължихме да излизаме общо и вече доста по-късно той се престраши да извика само мен и то беше на много сладка разходка в парка. След това сме излизали на разходки, музеи, кино, театър и т.н. Мисълта ми е, че независимо от мястото и обстоятелствата мъжът ще намери начин да направи някакъв мил жест към жената. Айде да не е плащане на сметка, но винаги има начин да покажеш на жената, че държиш на нея. Например, в началото, когато все още излизахме в общата компания, а не само двамата, приятелят ми най-редовно проверяваше да не ми е студено, предлагаше си якето, задържаше ми вратата, подаваше ръка, ако нещо не съм в настроение всячески се стремеше да ме разведри и т.н. Просто си личеше, че е загрижен за мен, то това е едно от нещата, които ме спечелиха. Просто самото му държание издаваше колко невероятно мил човек е. Голямо ми е съкровище  Heart Eyes

# 125
  • Мнения: 24 471
И какво се случва, ако жената иска да излезе, а мъжът ѝ не е там, за да ѝ затопли колата? Или примерно е в тоалетната, или спи... Седи и го чака?
Не харесвам сляпото следване на нечие поведение. Едно време като дете това ме озадачаваше най-много. Не говоря конкретно за моите родители, по принцип. Демонстративното натъртване на кавалерско поведение, когато става дума за празни жестове като отваряне на врата, бутане на стол, подаване на палто и т.н., но опре ли до истинска работа - ако ще да е свързана с часове търкане и физическа работа по нещо - о, това е женска работа.
Приказката за лисицата и подпирането на облака много точно описва ситуацията.

При семейно излизане, ако наистина е толкова важно за някой (независимо мъжът или жената) той да покаже, че плаща е нищо повече от демонстрация. А интересно пред кого, като на повечето места сервитьорът тактично оставя затворена сметката и след това я прибира, пак затворена, едва ли следят чии отпечатъци са по нея.

Какво очакваш да ти се отговори? Че не може или не сеща да си подгрее колата сама, че стои, зарита в боклук, защото няма мъж да го изхвърли, че стои гладна и жадна, защото няма кой да я почерпи? Нали е ясно, че жените много неща са способни да направят сами, но е приятно някой друг да прояви грижа. Мога да си направя кафе сама сутрин и да си го налея в чаша, и половинката ми може, но е приятно, като станеш, някой вече да го е направил. Плащането на сметката говори по-скоро за финансовите взаимоотношения. Един мъж, ако не е склонен да плати лев и 50 на жена, която много харесвал, има голяма вероятност да се озъби, ако на тази жена в някакъв момент ѝ паднат доходите поради майчинство или безработица. Може да е стиснат и към децата си. Смешно ми става като чета разни неща от сорта: Да бе, и аз познавам един такъв, който плащаше сметката на жена си по заведения, обаче после разбрахме, че я бие и, о, ужас, не пуска прахосмукачка и не мие чинии. Със сигурност има много мъже, които хем не плащат сметки, хем пият и си побийват жените, хем не мият чинии.

Жал ми става за жените, ходещи по срещи с мъже, у които има някакъв латентен хомосексуализъм и вероятно им е липсвала бащина фигура в детството. Не стига, че трябва да го поканиш тоя мъж, да си платиш сметката, а понякога и неговата, ами след това трябва и да го налегнеш сексуално, защото стои и чака. Никога не съм възприемала подобни мъже като интимна опция, така че наистина има логика, че много жени имат желанието да си плащат сметките с такива.

# 126
  • Мнения: X
"Бгтатко, конвенционална среща и аз до днес така и не съм имала." Tsukihime, ето за това говоря Simple Smile Аз не съм имал, Вие не сте имали, ще вземе да се окаже накрая, че 1 на 10 изобщо е имал такива срещи, а повечето сме имали неконвенционални и само от секса и града сме гледали "как се прави" Simple Smile Simple Smile За момента почти никой не ще да разкаже конвенционална романтична среща в детайли какви жестове прави галантният мъж и какви - негалантният Simple Smile

За жестове - би било нескромно да обяснявам какви правя, мисля че правя, знам, че се опитвам да правя - в зависимост от ситуацита. Примерно като сме ходили с момиче на планина съм планирал абсолютно всичко до мястото на палатката да е такова, че да има удобно закътано храстче наблизо. Връщал съм се 1/2 час назад и после съм настигал групата, за да търся прескъпите черни очила, с които момиче реши, че е идейно да иде на планина. На open парти цяла нощ търсех загубен портфейл, накрая претърсих и импровизираната "тоалетна", където беше логично, че може да се изпусне и го намерих в едно лайно и после помагах да се изчиства с подръчни средства. Последното за момиче, по което съм си падал, но не сме били точно гаджета, по-скоро добри приятели с една 1 повече. Специално за съпругата си бих направил абсолютно всичко. Излишно е да казвам, че момичетата не са били информирани за мисловния ми процес или за перипетиите.  Описал съм някои от жестовете, които смятам за джентълменски в другата тема (отказах се от последните два пасажа и казах, че приемам логиката, че е джентълменско да се плати дискретно сметката, ако жената няма да се обиди от това или да го приеме като някакъв двусмислен жест, целящ едностранно да промени характера на срещата).

Много се радвам, че сте срещнали подобен мил човек, точно това е джентълменският тип, така както го разбирам и аз и към каквото съм се стремил, без да имам претенцията, че съм успял, естествено, това могат единствено другите, които ме познават, да го кажат Simple Smile

Плащането на сметката говори по-скоро за финансовите взаимоотношения. Един мъж, ако не е склонен да плати лев и 50 на жена, която много харесвал, има голяма вероятност да се озъби, ако на тази жена в някакъв момент ѝ паднат доходите поради майчинство или безработица.
Този тип мислене на мен ми прилича точно на опит за преценка доколко един мъж би поел едностранно финансовата част в една връзка, независимо дали има обективно основание за това или не Simple Smile Което няма да квалифицирам - разни хора, разни възгледи за връзките и отношенията.

Последна редакция: чт, 30 ное 2017, 14:04 от Анонимен

# 127
  • Мнения: 4 201
Аз съм си консерва и се придържам към традициите.   Grinning
Без значение какъв ми се пада мъжът, традицията повелява, че мъжът плаща.
Единственото изключение, което съм правила:служебна среща с клиент, в заведение, по МОЯ покана.
Дори тогава обаче, повечето мъже настояваха ТЕ да платят.
Това е.
Според мен:Жената е дама и не е редно да вади пари в заведение и да се "надцаква" с мъжете.
И аз съм категорично на същото мнение, мъжа трябва да плати сметката, ако е мъж, разбира се.

# 128
  • София
  • Мнения: 24 839

Абсолютно. Ето защо и не би трябвало прибързано да се съди за мъжа по това, дали платил или не сметката. Както и да бъде обявяван непременно за скръндза, прошляк, взет от гората и прочие красиви определения.
В крайна сметка всеки си има свои разбирания и никой не е длъжен да черпи когото и да било. А кавалерството има толкова други проявления, че е недопустимо да се ограничава само до плащането на някаква си сметка. Определено не е признак на голямо възпитание и кавалерство някой да ти пусне вратата в лицето, да не ти нагласи стола например, да подържи палтото и прочие жестове, ама накрая да се изцепи "Нема кво да се бъркаш, аз плащам". Голяма работа, като плащал - това вече не може да заличи предишното лошо впечатление, пък той нека си мисли какъв пич е.


Нещо ми се губи в разказа ти........
Срещаш се с някого- на улицата или в самото заведение, но и в двата случая, имаш възможност да видиш дали задържа вратата, дали ти помага с палтото, дали отмества стола, за да се настаниш, дали ти поднася огънче, ако пушиш.
Така че, плащането на сметката е само още един щрих към портрета му.

И да всеки си има своите разбирания, затова си мисля, че ако поканилият ме на кафе, се втурне пред мен в кафенето и се разположи доволно на стола, който му харесва, а после се ослуша за сметката- просто не е моя човек.
Той и да не се ослуша за сметката, пак не е моя човек с това възпитание и всъщност, не е важно за мен той защо би платил или не.
Важното е дали отговаря на моя критерий за кавалерство, а той не е разоряващ мъжете- ако пием кафе, плаща без дори да си бъркам в чантата.
Ако е нещо повече- " бъркам в чантата".

# 129
  • Мнения: 24 482
basila, много благодаря за безкрайно интересната и поучителна история! Това е най-интересното мнение по темата до момента, наистина оценявам, че отделихте времето да споделите тази малко тъжна история. Между другото - човек не се мени за 1 ден или дори за години. Питам се дали още в тези ученически навици "все ме пазеше от лоши момчета, от залитания" не е дремел грозният (като поведение, думи, жестове) човечец, в какъвто се е превърнал... Ще ми се да мисля, че не и че просто житейските обстоятелства така са се стекли, но знае ли човек...
Не, от разстоянието на времето погледнах и си обяснявам поведението му. Майка му, семейна приятелка на моето семейство, е изключително властна, категорична и налагаща мнението си жена. Тя още от ученик го "насочваше", командореше, държеше под силен натиск. Но тогава бяхме в бунтарски период и той държеше гарда, противопоставяше се, отстояваше мнението си, шегувахме се по темата.
Обаче, тя не спря да му се меси и когато завърши училище. Спомням си един разговор по скайп с него, когато поддържахме връзка още, той я включи в конферентен с мен. Защото "не обичала да чака и щяла да му опява после цял ден, че не вдига". И като го почна онази фурия – ти още ли не си станал, спиш ли, ама кафе ли пиеш още. Нали днес щеше да чистиш, не се мотай, почвай, че нали знаеш като се натрупа много прах какво става. И да направиш онези кори за баница дето са ти в хладилника. Обади ми се да ти кажа как да я правиш по онази рецепта дето аз я правя и много я харесваш. Simple Smile)

Дългата ръка на майчината инквизиция си е казала думата и след време той се превърна в нея самата.

И понеже не исках да контактувам с него, но родителите ни са познати, наскоро питах майка ми дали е чувала нещо за него. Сподели ми, че преди няколко години бил набарал някаква кандидатка българка, тя се пренесла при него. После издърпала и майка си. И онези двете му устроили "грабеж". Грандиозни планове за голямо семейство, обич, деца, запознанства с роднини. Общи сметки са имали и жената в една хубава сутрин изтеглила всичко, взела майка си под мишница и беж да я няма.
При него клишето – каквото търсиш, такова намираш е проработило.

Тези дълги напоителни истории ги пиша, за да покажа, че за мен няма линии или тенденции в поведението. Всеки случай и практически опит може да е наситен с хиляди нюанси.

Преди години работех съвсем в началото на трудовия си стаж с цигани. Груби, шумни, невъзпитани, неграмотни, а някои и миризливи. За момент не съм си позволила да бъда с тях надменна. Чакаха на едни дълги опашки пред стаята ми. Идваха да ги консултирам за разни неща.
И точно от такъв човек съм получавала най-трогателната почерпка, която лично за мен е най-скъпа. С едно скъсано палте, опърпан, недодялан, 2 приказки не може да каже и 2 лв. я има, я няма за деня. Ама чука на вратата на кабинета. Влиза бавничко и ми подава без обяснения една найлонова торбичка с бурканче нес кафе и шоколад вътре. Поглеждам и му викам: "ама какво е това?". Усмихва се по цигански беззъбо и казва:"ей, тъй, за добрата душа".
Не му я върнах, нито му се обяснявах. Благодарих му, обърна си и си тръгна доволен. Ей на това му викам почерпка с тежест.

# 130
  • Пловдив
  • Мнения: 327
Според мен мъжът би трябвало да плати сметката, особено ако е интимна среща и е в началото. Това е възпитание и кавалерство.
Иначе не деля много кое мъжа, кое жената.
Сметката обаче е постъпка, която е част от ухажването.

# 131
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


И да всеки си има своите разбирания, затова си мисля, че ако поканилият ме на кафе, се втурне пред мен в кафенето и се разположи доволно на стола, който му харесва, а после се ослуша за сметката- просто не е моя човек.

Абе ако се ослуша за сметката, дори и да е най-галантният мъж на земята - отваря ми вратата и червен килим от рози ми постила до стола.....не е моят. Това ми е толкова подозрително да се прави на три и половина за сметката, че няма накъде повече. И не защото не мога сама да си я платя.

# 132
  • MI
  • Мнения: 11 890
Скрит текст:
Бг татко, досега се старах да съм по-деликатна, но явно трябва директно да кажа какво мисля. Първо, в другата тема разговорът тръгна от твоето изказване, че не си плащал на жена сметка на среща и дори че по този начин си ги тествал. Не ми се рови да търся цитат, но смисълът беше този - че те са те черпили често, после дори си гледал дали ще си плати сметката за да не е меркантилна ясно. И отговорите бяха именно за среща с човек, към който имаш интерес.
Не виждам какъв е проблемът. Питате - отговарям. след 25 съм бил само в сериозни връзки. Каквито срещи съм имал - такива съм имал, ето че питам. Simple Smile Защо изобщо се занимавате с мен, а не разкажете нещо интересно за себе си?

За моето изказване в другата тема - дайте елемент по елемент с цитати къде има противоречие и ще отговоря довечера, ако наистина смятате, че е необходимо да се занимаваме още с мен.

Да, тествал съм. Тестът не значи, че чакам да си платят, тестът значи, че наблюдвам дали ще настояват да си платят. В някои ситуации, зависи от случая. Казах и още там, че тестът е бил безмислен и инфантилен, и ненужен и изобщо рядко се е стигало до такива ситуации. Казвал съм, че са ИСКАЛИ да ме черпят, не че съм ги оставил. Какичка, по-голяма от мен, не е било романтична среща от моя гледна точка, според мен искаше да демонстрира, че НЕ Е романтична среща, а какичка извела детенце и го почерпила. Но може би пък е било ключов знак, че трябва да кажа "не, не , аз ще платя, настоявам". Щеше да е смешно след като дойде на срещата с колата си и ни караше насам натам (то срещата включваше ходене на едно събитие по интереси, това беше поводът) аз да тръгна да се правя на кавалер с джобните си пари. Simple Smile


Кажете какво очаквате да Ви напиша?

ОК за другата тема, извинявам се за първоначалните си мнения, прекалено крайни бяха на моменти, признах вече, че съм си променил възгледите и че не мога да обобщавам без реално да съм имал достатъчен опит както сама казвате. Какво точно продължава да не е ясно или да Ви дразни? Ако е, че разказвам разни истории - помолих няколко пъти да спрем с това и да не фокусираме темата върху мен Simple Smile Ако не отговарям на въпроси "ама ти защо така каза". Като отговоря ще се изредят да ми казват "защо занимаваш всички със себе си досадник такъв". Да теглим чертата, кажете ако има нещо още или за по-лесно да приемем, че си противореча в мненията си, ако това искате да докажете (или да призная?) и да приключим въпроса, ето признавам каквото поискате. 
Няма какво да доказвам или да си признаваш (стига с това Вие, не е прието във форума!), казвам че смесваш ябълки с аспержи и искаш да ги сравняваш. Няма как да стане. И да, всички тестове са инфантилни и нямат особен смисъл.

И какво точно очакваш да ти се обясни за стандартна среща с цел опознаване? Съжалявам, че ще те разочаровам, но само във филмите които си гледал има точни правила. А добрите маниери не се обясняват с 1-2 поста, дори да са дълги като твоите. Не е до плащането на сметката толкова, колкото до цялостното държание на човека срещу теб. А това в цитирания ти пост са такива клишета, та няма накъде повече. Вече ти дадох пример с бакшиша - не навсякъде се оставя и не навсякъде е еднакъв процента. А лошото е че дори в някои статии по въпроса има явни глупости. Ето тук е горе-долу обяснено. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%88%D0%B8%D1%88
https://en.wikipedia.org/wiki/Gratuity#/media/File:Restaurant_Ti … ity_World_Map.svg
А това ти изказване е потресаващо: "Почерпването е ориенталски обичай и с всичките си табиети не е в сферата на джентълменството". И това при условие че всъщност именно бакшишът е по-характерен именно за ориента, ако изключим Северна Америка.
Не ми се занимава с цялостен разбор на поста ти, че ще ми отнеме много време, но е точно клише до клише и има много малко общо с доброто възпитание. Ще добавя само, че след като ни правиш етимологичен анализ на думата "кавалер" е хубаво да знаеш, че и думата "ориент" значи просто изток. И че ние технически сме ориенталска страна от гл.т. на западните народи, като в това не се влага негативен смисъл обичайно.

# 133
  • Мнения: 3 563
Защо автторът не се опита да порасне и да спре с тоя порой думи. Това е поведение на 12 годишен. Мъжът знае как да се държи достойно без да иска съвети по форумите.

# 134
  • Мнения: X
basila, има и вариант за генетичен пренос на личностови характеристики, не е необходимо непременно майката да го "изкриви" с възпитанието си. Но да, съдбата се е погрижила за този човек.

Подаръкът наистина е бил мил, аз също не бих го върнал, макар че формално може да се разглежда като подкуп законово, ако сте на позиция държавен служител (на запад са много стриктни с тези неща и дори 1 кафе не приемат). Аз също като съм в някакви отношения на потенциален конфликт на интереси (рядко се е случвало, но е имало 1-2 такива шантави случая) отказвам, макар че не знам дали бих могъл да върна подарък, слава Богу не ми се е налагало. Но в конкретния случай човекът не би разбрал защо е връщането, би го обидило сигурно страшно много и би го приел лично. Така че браво на него, браво и на Вас за преценката как да постъпите в подобна деликатна ситуация! Simple Smile

Съгласен съм за нюансите иначе, все пак нюансите са в една по-обща картина и доста се изясни от темата за възгледите на различните потребителки.

Общи условия

Активация на акаунт