Доверие липсва, както от страна на родители към деца, така и от страна на децата към родителите. Станахме комерсиални, недоверчиви, егоистични. Защо ли? Риторичен въпрос.
- Публикувана: 17 дек. 2017, 20:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2018, 18:20 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 89
Доверие липсва, както от страна на родители към деца, така и от страна на децата към родителите. Станахме комерсиални, недоверчиви, егоистични. Защо ли? Риторичен въпрос.
Слава Богу, аз не съм имала разправии за имоти нито с брат и сестра, нито с девер и етърва. Нямаше такива и с нашето си имущество, което отдавна е притежание на синовете ни.
Но си права. Имало е и преди алчност и кавги, а пък за деление на ниви и ливади да не говорим. Много хора се разродиха по тази причина.
Но си права. Имало е и преди алчност и кавги, а пък за деление на ниви и ливади да не говорим. Много хора се разродиха по тази причина.
Моят баща преди години реши да прехвърли по един апартамент на мен и на сестра ми. Още помня как отидохме при нотариуса и той поред ни попита дали имаме нещо против и дали всяка от нас има някакви претенции към имота на другата, тъй като жилищата не бяха съвсем равностойни. Сестра ми към днешна дата е омъжена, а към онзи момент вече бяха стабилна двойка със зет ми, който по случайност има сериозен бизнес, носещ му достатъчни печалби за да си купува по едно жилище на всеки две години, ако ще, че и без кредити. Аз тогава бях сама, а и после като заживях с постоянен партньор не съм "взела" някой осигурен, в смисъл да кажем, че от двете ни тя беше светлинни години напред финансово, тъй като управляваше фирмата на мъжа си наравно с него. По логиката на родителите на мъжа тук трябваше може би моите родители да я награбят и да изстискат каквото могат, така ли? Защото тук става точно това. Успялото дете се товари като впрегатно магаре. Другото се гледа и гали с перо.
Наистина никакъв келепир не е да си моряшка жена. Имах гадже, което плаваше та знам. Нямаше го по 11 месеца. Това и парите не го компенсират, така че се разделихме. Права е Гугъл, как пък на тия хора не им идва на ума нещо друго, а само ремонтите и парите, с които те се плащат? Дотолкова, че едва ли не са ревнали всичко друго да се отлага, сакън да не заминат паричките някъде другаде.
Наистина никакъв келепир не е да си моряшка жена. Имах гадже, което плаваше та знам. Нямаше го по 11 месеца. Това и парите не го компенсират, така че се разделихме. Права е Гугъл, как пък на тия хора не им идва на ума нещо друго, а само ремонтите и парите, с които те се плащат? Дотолкова, че едва ли не са ревнали всичко друго да се отлага, сакън да не заминат паричките някъде другаде.
Доверие липсва, както от страна на родители към деца, така и от страна на децата към родителите. Станахме комерсиални, недоверчиви, егоистични. Защо ли? Риторичен въпрос.
Ох, мили мами, знам че идеята за злата вещица в лицето на снаха ви навярно е силно привлекателна, но толкова ли е трудно да се приеме, че онова, което мъжа прави за жена си е доброволно дарено, а не на сила отнето от тях. В крайна сметка, вярвам всички са със самочувствието че са отгледали зрели и отговорни мъже с глава на раменете си, та да бъдат поставени в позицията на "пионка" от тази зла манипулаторка, дошла с ръце в джоба и с едничката цел да ви го отнеме. Нямам амбиции и мераци да прехвърлят каквото и на когото и да е, имотите са си техни ще ги разпределят както и когато пожелаят, не желая никакъв дял от тях. Ако някой после се чувства ощетен да си му мисли. Колкото до гурбетчиите и приноса им за държавата, не знам дали ни издържат, но съм убедена, че работещите хора във всеки случай допринасят повече и за себе си и за всеобщото благо, независимо дали работят тук или извън страната по някакво стечение на обстоятелствата. Нямам навика да съдя хората за това къде и защо работят ако го правят и могат да се нарекат самостоятелни. Трудно приемам единствено мързела. Благодаря на всички за мнението и "тревогата" относно моите доходи, разходи, тухли и тези на годеника ми и семейството му. Мисля, че с разговори и съобразителност, ще намерим варианта, който да е най- оптимален за всички, защото колкото и да е трудно да се повярва, не желая да ощетявам никого. И се извинявам все пак, ако с изказа си на моменти съм засегнала, някого, не е било нарочно.
Тъща съм, а не свекърва.
а другия да няма тухла зад гърба си, винаги се започват претенциите- дай да си купим общо, че да имам и аз част, а пък твоето наследство, да се руши щом не участвам в него.
И женихът няма тухла, къде я видя? Имотите са на майка му и баща му, както и имотът, в който живеят нейните родители, са си техни. И двамата имат наследствени имоти.
А купуването на ново жилище се налага от факта, че ще натирят сестричката му да си живее в апартамента, а не от годеницата му, която също работи и не лапа мухите, ако не разбра. И докато го нямало, теглили теглили, хич не са и мислили - и едва ли става дума за 200 лв, щото едва ли щеше да се изненада особено, а човека се изненадал, чак му объркали плановете.
По тази сметка (на родител или съпруга) се превежда много малка част от реалната заплата.
Голямата част се получава по други сметки и ако работодателя няма споразумение по конвекция,
то моряците не я декларират, понеже трябва да платят данък 10%.
Та, от малката сума са теглили. За другите суми дамата не е информирана... Защо ли?
До края на 2015г той е имал едно плаване от два месеца(предполагам като кадет) и едно шестмесечно.
На крузните кораби работата е по-лека и добре заплатена. При танкерите е обратно.
Това намерих в нета за заплата на механик, инженер :
Цитат
Корабен механик-инженер - 3700Е/7400лв(само в месеците, които съм на кораба).
С потенциал за развитие към по-горна длъжност и съответно заплата в тази фирма.
Таванът е около 8000Е/14000лв за Главен механик в тази компания.
Аз съм на 28 години и почнах да плавам на 23 години. Тогава бях 1 длъжност по-надолу
със заплата 2600Е/5200лв.
С потенциал за развитие към по-горна длъжност и съответно заплата в тази фирма.
Таванът е около 8000Е/14000лв за Главен механик в тази компания.
Аз съм на 28 години и почнах да плавам на 23 години. Тогава бях 1 длъжност по-надолу
със заплата 2600Е/5200лв.
ПП Пет години е учил. Кой ли го е "издържал".
Родителите са пренасочвали суми за образование, а не за ремонти.
Айде сега кой го е издържал. Ми ако е бил курсант държавна поръчка във Варна примерно няма кой знае каква нужда от издръжка - там живеят, там ги хранят, осигуряват им униформи, учебни помагала и даже чанти. Някакви средства са нужни, да, но в никакъв случай това, което се отделя за нормален студент - там има наем, сметки, храна, учебници, семестриални такси и т.н.
ПП. Не се ли пише "конвенция"...
ПП. Не се ли пише "конвенция"...
Малко и много(пари) е относително понятие. Принципно съм с младите, но признавам,че ми куца оценката в конкретни случки,смятам хората за светли и тъмната страна не харесвам и не мисля за нея.
Последния случай има варианти и се казаха- синът е направил подарък на родителите ,ремонт. Нататък да си решават двамата и се оправят.Говорят като зрели хора и това е...ама някак ми се прокрадна във разговора неприятен вкус...и млъквам наистина вече.
Последния случай има варианти и се казаха- синът е направил подарък на родителите ,ремонт. Нататък да си решават двамата и се оправят.Говорят като зрели хора и това е...ама някак ми се прокрадна във разговора неприятен вкус...и млъквам наистина вече.
Общо взето не съм имала голям контакт с този форум, вписвала съм известно време в една литературна тема, където обстановката беше доста по- цивилизована, а случите на разминаване на гледни точки се израждаха в градивен спор. Честно казано, изумих се от някои коментари. Ако бях влязла с "бутонките" напред срещу семейството на годеника ми, нямаше не просто да запазвам мълчание, дори когато не съм намирала нещо казано от тях за правилно ами нямаше и да си мръдна пръста за тях, което не е така. Помагам им, както казах винаги, когато имат нужда от мен. И с вършенето на по- тежка физическа работа, ако има такава, за да не се натоварват те като по- възрастни, и търчането по задачи, за да не се разкарват те, включае и това да бъда шофьор, не защото нямат автомобил, тъй като този на сина им стои като паметник на паркинга в тях с идеята да го използват, и не защото няма още двама притежаващи книжки в семейството им, ами защото единия го е страх да шофира, другия го натоварва трафика. Сякаш има човек, за когото е радост и удоволствие да шофира от точка А до точка Б, за време, за което би пропътувал около стотина километра поне, или пък е приятно да се сблъскваш с куп невменяеми шофьори. И тъй като убедена съм, че за някого това го правя, за да има за какво да се изтъкна или пък да очаквам нещо в замяна, ще уточня, че го правя абсолютно доброволно и от уважение към човека до мен. Макар да знам, че това е напълно излишно и безсилно уточнение, спрямо богатото въображение на някои тук. Ще помоля само да си спестите грозни изказвания по адрес на майка ми, защото само аз знам какво и колко е жертвала и дала, за да стигна до там, където се намирам. И не, моята майка не е златна, а тази на годеника ми ужасна. Оценявам всичко, което е направила и тя за него. За трудните времена някога, няма да говоря, защото са били хора с бизнес и доста добри доходи за времето си. Какво, как и защо са направили с парите си- тяхна работа. А коментарите от сорта на "колко е интересно, какви пари вземат моряците", ще ги прескоча, защото и без друго темата ужасно се разводни. На който му е интересно да изкара още едно висше в морско, да се качи на кораба и ще разбере. Ако ли не, уверявам ви по пасажерите има бол места за обслужващ персонал, на който морско образование не е нужно и пак печелят доста добре, на фона средната работна заплата у нас. За келепира от това да си жена, на човек който пътува пак няма да говоря. Наясно съм, че няма сила, която да промени мисленето на човек, който смята, че моряшките жени са принцеси и галеници на съдбата, които освен че харчат парите на мъжа си, дивеят и с любовника в негово отсъствие. Мога да ви кажа само, ако тази мисъл и идея ви топли по някакъв начин, живейте с нея и й се наслаждавайте. Аз с обясненията спирам до тук, съчинявайте каквото пожелаете. Amour, поста ти искрено ме разсмя. Pav1, образованието синът им си го е платил основно сам, защото си е взел живота в ръце и е работил още преди да завърши гимназия.
Аз например имам доста добра представа колко печелят, защото съм завършила Морското във Варна и много от бившите ми състуденти плават сега. Печелят добре на фона на заплатите тук, но нито един няма за жена глезена принцеса, жените им работят, гледат деца и се опитват да бъдат майка и баща през месеците, когато бащата го няма. Не е като да се чудят какво да си правят парите, нито ги бият излишни 20 бона за кефа на тоя и оня. И парите определено не компенсират отсъствието им, а за стреса и отговорностите, които носят тези на командни позиции даже няма да пиша.
Откъде дойде твърдението, че жените на моряците били принцеси? Абсурдно е.
ПП. Не се ли пише "конвенция"...
Препоръчани теми