Адаптирани сме към средата тук, но в същото време не ми харесва. Не знам как да го обясня. Има и плюсове и минуси. Имам познати, но не мога да им отделя често време, защото съм заета с дома,децата, освен това ходя на курсове и работя. От всичко по малко. Като цяло съм доста заета и изморена. Но не това отключи нервите ми.
Просто полудях от лицемерието им. Както казах, пред хората в Сирия разправят колко ме били обичали, уважавали гордеели се с мен, а действително дори не ме поздравяват.
Мъжът ми десетки пъти е разговарял с тях,и те му казват,оооо нямаме нищо против нея, много я харесваме. Като ги пита,защо дори не я поздравяват, казват, амиии не знам и сменят темата.
Обещаваха на мъжа ми,че щели да променят отношението си,уж щели да ме потърсят, но така и не се случи. След редица лъжи и неспазени обещания за промяна, ми станаха наистина противни и виждам,че не съм изгубила особено, че нямам връзка с тях.
Мъжът ми също е изтощен от изцепките им,но не обича да говори за кусурите им и продължава да ги боготвори.
Понякога ми казса да ги игнорирам, но друг път започва да ми развива теории за прошката и т.н. Според него те не осъзнавали, че сме обидили, но аз трябвало да простя, щото съм.била добродушна...
Да бе,добродушна глупачка. Как така не съзнават, че ме обиждат като не ме отразяват, все едно ме няма в стаята?! Според мен го правят съзнато и нарочно.
А това с обидните им подаръци преля чашата. Толкова години оцелях без подарък,но тая рокля беше върха. Скъсана, изцапана с ръжда, и на всичкото отгоре отвратително грозна, размер палатка. Била се скъсала и хванала ръжда по пътя... След роклята за компенсация изпратиха два чифта зелени гащи, пак размер палатка.
Казах на мъжа ми да им каже да престанат , отвратително е. Но от известно време те държат да покажат на останалите роднини, че ми пращат подаръци.
Ако имах някакви нормални отношения с тях,нямаше така да реагирам за гащите и роклята. Но да не ми говорят в продължение на години, да ме игнорират, да ми пращат съобщения, че не съм обичала мъжа си и накрая да ми пратят рокля - парцал и два чифта гащи, е наистина го приемам като подигравка.
Просто полудях от лицемерието им. Както казах, пред хората в Сирия разправят колко ме били обичали, уважавали гордеели се с мен, а действително дори не ме поздравяват.
Мъжът ми десетки пъти е разговарял с тях,и те му казват,оооо нямаме нищо против нея, много я харесваме. Като ги пита,защо дори не я поздравяват, казват, амиии не знам и сменят темата.
Обещаваха на мъжа ми,че щели да променят отношението си,уж щели да ме потърсят, но така и не се случи. След редица лъжи и неспазени обещания за промяна, ми станаха наистина противни и виждам,че не съм изгубила особено, че нямам връзка с тях.
Мъжът ми също е изтощен от изцепките им,но не обича да говори за кусурите им и продължава да ги боготвори.
Понякога ми казса да ги игнорирам, но друг път започва да ми развива теории за прошката и т.н. Според него те не осъзнавали, че сме обидили, но аз трябвало да простя, щото съм.била добродушна...
Да бе,добродушна глупачка. Как така не съзнават, че ме обиждат като не ме отразяват, все едно ме няма в стаята?! Според мен го правят съзнато и нарочно.
А това с обидните им подаръци преля чашата. Толкова години оцелях без подарък,но тая рокля беше върха. Скъсана, изцапана с ръжда, и на всичкото отгоре отвратително грозна, размер палатка. Била се скъсала и хванала ръжда по пътя... След роклята за компенсация изпратиха два чифта зелени гащи, пак размер палатка.
Казах на мъжа ми да им каже да престанат , отвратително е. Но от известно време те държат да покажат на останалите роднини, че ми пращат подаръци.
Ако имах някакви нормални отношения с тях,нямаше така да реагирам за гащите и роклята. Но да не ми говорят в продължение на години, да ме игнорират, да ми пращат съобщения, че не съм обичала мъжа си и накрая да ми пратят рокля - парцал и два чифта гащи, е наистина го приемам като подигравка.
Докога ще намилаш едно и също?
Докога ще пишеш за тия гащи и рокля?
Ти имаш идея- фикс, жено и никой не може да ти помогне, ако сама не го направиш.
В рамките на темата, подробно обясняваш едно и също вече няколко пъти- не искам да си мисля, как мъжът ти издържа всеки ден да слуша латерната.
Ще докараш нещата дотам, да предпочете да замине при тях и тогава ще видиш кон боб яде ли!
))
