Нищо не прехвърлям, това са си житейски неща, дори си имаме поговорка, която беше нещо като дай да си кажем нещата на майтап, за да си кажем истината. Не си ли я чувала?
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2022, 01:08 ч.
Яли ли сте бой като деца
Ми според някои хора това е възпитаване на дете- лиготия до шия. Има си такива родители, тип "отглеждане чрез постоянни кефове" и нула внимание към проблемното поведение.
За съжаление все повече и повече и да, не говорим за семейното възпитание , а въобще ...
Такива деца се държат безобразно и в УЗ ,а на УЧИТЕЛЯ, е забранено да наказва и трябва и е принуден да търпи ,защото наказанието се счита за насилие,в най добрия случай уронване на авторитета .
Влизам в друга тема ЗА МЕН болезнена тема ,когато учителя в моето поколение през 80-те години бе образец на обществото и всички имахме от него респект, сега повечето са мамини и татини глезени деца, до къде ще я докараме незнам .
Всичко добро !
Нищо не прехвърлям, това са си житейски неща, дори си имаме поговорка, която беше нещо като дай да си кажем нещата на майтап, за да си кажем истината. Не си ли я чувала?
Гадетелка, до вещерка, до гадателка.
Чакай малко, защо се засягаш? Нали ти го написа това за сърбенето на ръцете? Нали било на майтап и аз написах поговорката. Какъв е проблемът, че скачаш за гадателки и вещерки? Както писах, това са житейски неща.
Чакай да сменя темата, че не ми се зацикля.
Поканихме уикенда детегледачката на гости, щото много я либим
и аз викам детето по име, викам, викам, викам - нъц, не отговаря. Накрая изкрещях и детегледачката ме бута и казва - само без насилие, когато иска ще се появи. 
Чакай малко, защо се засягаш? Нали ти го написа това за сърбенето на ръцете? Нали било на майтап и аз написах поговорката. Какъв е проблемът, че скачаш за гадателки и вещерки? Както писах, това са житейски неща.
Чакай да сменя темата, че не ми се зацикля.
Поканихме уикенда детегледачката на гости, щото много я либим
и аз викам детето по име, викам, викам, викам - нъц, не отговаря. Накрая изкрещях и детегледачката ме бута и казва - само без насилие, когато иска ще се появи. или когато огладнее
2 деца на 7 и 9 могат да предизвикат невероятна олелия и без изобщо да има възрастен в дома. С брат ми (година и половина разлика) редовно се биехме. По-скоро аз (понеже той беше щиглец, а аз - тежичка) го налагах... ако успея да го докопам. Ама пък той много бягаше! И писъци, и ревове, и каквото се сетиш е имало - а точно като сме били на 7 (той) и 9 (аз) той успя, бягайки от мен, да мине през затворения прозорец към балкона (понеже тогава понякога е отваряше, лято... ми, тичаше, не видял, че е затворен... След този случай баща ми категорично забрани този прозорец да се отваря изобщо, освен като се мие, и го закова за по-сигурно през дограмата. След като му сложи ново стъкло, де. Познай: сами бяхме.
Бита не съм била чак, но съм изяла няколко шамара като дете, но повече се наблягаше на наказанията. Е не съм травмирана от няколко шамара, нито ми е повлияло по някакъв начин. Аз нямам дете все още, но мисля, че последните години е голяма истерия на тази тема. Против съм домашното насилие и разбира се против бой. Но от някой друг шамар никой не е умрял, а някои деца са направо нетърпими...
Ако не можеш да приемеш мисълта,че децата понякога са непоносими,може би не трябва да ставаш родител.Съвсем просто.Решиш ли да си родител,приемаш го и с позитивите,и с негативите.Никое дете не заслужава да расте с невротични родители,които му викат за щяло и нещяло и се дразнят на всяка дребна пакост.Родителството е нещо много сериозно и важно.Децата също не са длъжни да търпят истериите на родителите си.Жалко,че в България още се смята за нормално да възпитаваш чрез викане и откровена агресия понякога.
Никога няма да коментирам или да призная че се чува, че съседката много крещеше на детето, докато беше малко. Тя дори ме е питала, но аз отричах. Питаше ме, дали не ни притеснявал малкия, защото други съседи се оплаквали, че много плаче.
И аз съм питала съседката, която живее до нас дали чува малката, защото кухнята й е залепена за детската ни. Оказа се, че нищо не чува, а дъщеря ми по едно време се дереше все едно я прибивам. Обаче съседи, които живеят под въпросната съседка, твърдят, че чуват малката постоянно, макар вече почти да не плаче..
Ако не можеш да приемеш мисълта,че децата понякога са непоносими,може би не трябва да ставаш родител.Съвсем просто.Решиш ли да си родител,приемаш го и с позитивите,и с негативите.Никое дете не заслужава да расте с невротични родители,които му викат за щяло и нещяло и се дразнят на всяка дребна пакост.Родителството е нещо много сериозно и важно.Децата също не са длъжни да търпят истериите на родителите си.Жалко,че в България още се смята за нормално да възпитаваш чрез викане и откровена агресия понякога.
Защо ли си мисля, че си само теоретик на този етап?
Никое дете не заслужава да расте без сигурност, а един от основните ѝ атрибути са границите.
Затова съветите на докторите са бебетата да си имат собствено креватче, а не да се сложи на голямо легло без ограничители.
Никой не говори за дразнене от всяка пакост, а за поставянето на границите, без които истериите на детето са гарантирани.
В България все още възпитаваме децата си да знаят, че не са пъпа на света и когато излязат сред другите, нямат никакво предимство, и никой няма да толерира капризите и изцепките им.
Може би, затова още не са се появили порасли комплексари, разстрелващи невинни.
Но, за съжаление, очаквам в скоро време да се изявят- ей такива безхаберни мисли, претворени в дела, дотам водят.
Както пишеше една мама- мислех, че няма нужда да възпитавам детето си, а е достатъчно само много да го обичам.
Докторите са съветвали много неща през историята на медицината, включително бебетата да не се вземат на ръце, когато реват, за да им се развият дробовете и да не бъдат разглезени. Докторите са препоръчвали и още препоръчват електрошоковата терапия, нищо че сега вече е ясно, че тя изпържва мозъка. Изобщо, каквото и да съветват докторите е добре човек да го подлага на лек анализ на здравия разум, защото неведнъж съветите са се оказвали пагубни.
Ролята на креватчето не са границите, а безопасността на бебето - едно време са били в люлки на тавана на къщата или люлки на земята, а не винаги да са с майките и възрастните на един креват, защото има опасност в съня си възрастните да затиснат бебето и да го задушат. Няма нищо общо с психологическите граници.
Ролята на креватчето не са границите, а безопасността на бебето - едно време са били в люлки на тавана на къщата или люлки на земята, а не винаги да са с майките и възрастните на един креват, защото има опасност в съня си възрастните да затиснат бебето и да го задушат. Няма нищо общо с психологическите граници.