Яли ли сте бой като деца

Това не е никакъв аргумент. Мога да ти посоча десетки бити деца, които крадат и десетки деца, които никога не са бити и не крадат. Наясно си, надявам се, че възпитанието е нещо далеч по-сложно от "яде бой" или "не яде бой".

Случка от снощи - ММ влиза при децата, за да им каже лека нощ. Баткото скача да се бори с него, малката и тя. Започва една голяма борба - баткото пищи и вика за помощ, защото ММ му е хванал ръцете, сестра му вика "пусни брат мииииии, мамооооо, помооооощ" и бие баща си с една плюшена играчка, кучето скача около тях и лае. Пълна лудница. И в този момент се сетих за тази тема и благодарих, че няма "грижовни" съседи около нас.

Между другото сега се сетих една случка - сестра ми беше на около 10 години, когато нашите я хванаха, че краде от приятелите си. И не само от тях - пари взимала от нашите и от разни магазини си взимала по нещо. Намериха й "тайното скривалище". Такъв бой й хвърли майка ми тогава, че повече и през ум не й мина да пипне нещо.

И да подчертая - шамара и боя /който обикновено представлява 3 - 4 шамара/ няма нищо, ама нищо общо с пребиването на дете. Има много голяма разлика между двете.

Детецентричният, либерален модел на семейството и възпитанието
не успя да даде по-добри резултатите от класическия, консервативен
модел. Радващо е да има връщане на махалото към балансирана точ-
ка. Лошото е, че процесът е твърде инертен, последиците са силно не-
гативни и ще изтече много вода, преди да се стъпи на по-здрава осно-
ва. Такава една тема, в която няма влитане за размахване на пръст за
шамара - не помня да е имало

Катерица, основно финавсови. Най-евтиният хоспис беше 8-900 лв, но там и за куче не го препоръчвам... Хоспис, който изглежда като за хора и там биха се погрижили за обикновен възрастен човек, е от 1200 нагоре. А за хора с деменция, които впрочем не искат да вземат във всеки хоспис, цената е друга! Аз по това време за толкова пари на месец работех (имам предвид 8-900 лв). Имаме 3 деца, двама от които бяха абитуриенти същата година и студент... и ред други невъзможности. И не, не можеш да намериш начин, но няма как да изоставиш безпомощен човек. Майка ми беше здрава жена, без никакви сърдечни или проблеми с кръвно, лекарства не взимаше за нищо, освен тези, които е трябвало да пие за биполярното разстройство, но няколко години не беше пила и това я беше довършило ментално. Даже понапълня и започна да изглежда по-добре у нас, защото се хранеше три пъти на ден. Един престой в хоспис можеше да продължи неопределено време, чието покриване финансово не можехме да си позволим. Седем месеца след смъртта на баща ми тя съвсем неочаквано получи инсулт. И после в болницата на скенера се оказа на следващия ден, че станаха множество инсулти и други усложнения, и след 6 дена престой там, тя почина.
Иначе ти благодаря!

pandachina, и на теб!

В заключение - за мен боят не е възпитателно средство! Но има нещо по-страшно от това да те пошляпват и то е вменяването на вина на децата! Това оказва последици върху отношенията им с хората в целият им по-нататъчен живот. И причините за всички грешки в живота на хората, се крият в тяхното детство и отношението на родителите им към тях.

САМО да поясня  за такива като Вас, които не са разбрали съвсем поста ми , че това е само примерна ситуация - кражба - "бой"( БОЙ НЕ СЛУЧАЙНО Е В КАВИЧКИ)  
Една съученичка на дъщеря ми я е накарала да бръкне в чантата на другарчето си и да му вземе солетите за да ги изядат ( за много тук това може би не е кражба и биха казали "какво от това, това са деца ") - да ама не, за мен си е чиста кражба , тогава дъщеря ми казала че не трябва така , че мама после ще и се кара или бие , а съученичката и казала - ооо мен мама никога не ме бие КАКВОТО И ДА НАПРАВЯ и взела солетите,,,
когато детето се оплакало на госпожата "приятелката" казала , че моето дете я накарало - не само ,че краде а и долно лъже и това дете в 1 клас, какво остава за по горен курс  ... след това госпожата разбрала истината от самопризнанията на крадлата , но ... всичко минало и заминало - нали и те нямат никакви права вече , камо ли не да наказват  .Това само пример от които извод Вие госпожо the wishmaster  бихте си направили , че аз съм лош родител , защото бия , а на Катето лъжкинята и крадлата , майката е добра мама ,защото никога не бие .
Ваше право !
За протокола под бой разбирам напляскване по дупето например а не пребиване.



И при нас често се чуват писъци и крясъци от рода "помощ мамо тате ме хвана ... "  

Тази сутрин. Ще тръгваме за градина. Вчера моя приятелка й подари плюшето коте и тя сега е неразделна с него. Точно пред входната врата докато се приготвяхме тя играеше с котето. Държеше го надолу с главата и пищеше с пълен глас "Помоооооощ, държат ме надолу с главата!". После изпусна клетата играчка и следва нов сърцераздирателен писък "Защо ме блъсна на подааааа?". Ако съседите са чули, не знам какви изводи са си направили.

И ние снощи имахме битка с две деца и куче. Голямата нещо назлобя и ме удари силно по ръката, а аз я ощипах. Както и да е, глупости.

Никога децата не са ми били център. Аз съм си личност, имам си мои работи. Ако имам време, ще им помогна.

За кражба, лъжа и т.н. просто говоря сериозно и се разбираме чудесно.

В момента животът ни е такъв, че децата са в центъра. Надявам се да пораснат и ние с мъжа ми да си върнем живота.

Абе и на мен са ми център, ама бягам по тъча.😜

Не съм яла бой, не бия и детето си. Отвращава ме такава форма на насилие. Според мен боят смазва психиката и никога не бих го използвала като средство за възпитание.

Относно този пост, бих искала да уточня две неща.
1. Много жалко, че детето е отказало да крадес аргумент, че мама ще му се кара и ще го бие. Би било добре, ако детето е отказало с аргумента, че кражбата е лошо нещо и не е редно да постъпва така. За съжаление, явно това дете не е възпитано в тази насока.

2. Да ми вменява какви изводи бих направила човек, който не разполага дори с минимални аргументи в тази насока в повече от малоумно.

Децата имат един период, някъде около началото на пубертета, в който са особено склонни към лъжи и дребни кражби. Кой не е вземал скришом стотинки или левче от портмонето на мама? Или да избяга от час и да гледа в очите и да лъже, че е бил на училище, нищо че половината комшии са го видели? Не казвам, че е хубаво,  но такива дреболии не са и болка за умиране.
Като каза за карането на мама, наскоро гледах за един случай на едно момче, което убило друго дете, защото другото дете го видяло да прави нещо непозволено и момчето се притеснило, че другото дете ще каже на майка му и майка му ще му се кара. Представете си колко е силно при някои хора това какво ще си помисли и как ще реагира родителят за някаква постъпка, която всъщност не е кой знае какво, но в очите на детето е фатална и е готово на всичко, за да я прикрие. Та, всякакви случаи, нещата не са толкова рационални, колкото си мислим. Няма как да знаем какво е в главата на едно дете, каквото ще възпитание да е получило. Доверие дръ-дрън - колкото и да са близки родители и деца, всички деца крият някакви неща от родителите си и за нищо на света не биха си признали.

Ало,виж какво ще ти кажа , щом си тръгнала да ми ги броиш
1 . Дочитай си , а не извличай от постовете само това което ти е угодно
2 . Не съм те обидила и не си позволявай и ти !!! За малоумност можеш да говориш на този дето те е възпитал не и на мен.
3 . До момента Ти говорех на Вие , а от тук нататък даже няма да те отразявам като събеседник , явно си под нивото ми .  
4 . Многократно поясних , че бой не е побой
5. Ясна ли съм !?! АЙ @@@@@Р
Коя си ти за да съжаляваш в каква насока възпитавам децата си .
100% децата ми са много по добре възпитани от твоите - независимо от методите които ползвам .
няма значение с какъв аргумент е отказало детето да краде  , важно е че не е откраднало , за разлика от другото, което се възпитава по твоя метод  .
И в поговорки си е казано :
"Бии дупенце да не биеш дупише ",
но спокойно и твоя метод на възпитание също е възпят "Като ми пееш Пенкеле кой ли те слуша ?"

Извинете, svetlinar, не знаех, че във Вашето село си говорите на "Ало". Дали сте ясна? Напълно ясна сте. Каруцарският манталитет няма как да се скрие. Явно не може и да се надскочи.

Като дете съм яла бой, но пътите, в които се е случвало се броят на пръстите на едната ми ръка. До ден-днешен много добре си спомням една случка и защо ядох бой тогава:
Бяхме на варненския плаж с леля и вуйчо, аз малка още, има няма 5-6 годишна. И имаше голяма атракция за онова време, жена с папагали на плажа, която се опитваше да привлече вниманието на малките и да вземе парите на родителите. Та, аз съм отишла сама да се радвам на папагалите и жената ми предложи да отидем до вана ѝ, за да ми покаже и останалите. Добре, че леля ми ме видя, чак като пораснах осъзнах, че не е било особено безопасно. Та се проведе следния разговор:
Л: Ния, идвай си! Остави жената на мира.
Аз: Добре де, идвам.
Л: Хайде! Веднага идвай!
Аз: Чувам! Не съм глуха, идвам.
Дотук добре. Прибираме се, леля и вуйчо се усамотяват с майка ми в едната стая, след което майка ми излиза бясна и ми хвърля един здрав бой. Хем ядох бой, хем после бях и наказана до стената с вдигнати ръце. Недоразумението е дошло от това, че леля ми е чула "Не те чувам, глуха съм!", вместо оригинала.
Та...по същество вече. Щом го помня и до ден-днешен, значи има причина. Това, заради което ядох бой, беше, че майка ми не ми повярва и реши, че лъжа. Боят беше заради лъжа, макар и недействителна. Такива неща остават в детския ум дори и впоследствие, но ако подобен бой е ежедневие, се обезсмисля, детето свиква, че насилието е част от ежедневието му. Ако веднъж или два пъти си изяде боя, в случай, че белята е голяма и е наистина заслужено наказанието, подкрепям идеята, че боят е оправдан.
Но държа също така да вметна, че все още нямам деца и най-преките ми впечатления са идвали от по-малките ми сестри през времето, в което съм била пряк свидетел на възпитаването им, както и от трите ми котки/ако изобщо мога да ги причисля в категорията деца, нищо, че за мен са си такива/.