Яли ли сте бой като деца

Извинена си !

При нас такива наказания с вдигнати ръце нямаше. Дъщеря му може и да не помни единствения шамар, който изяде от баща си, когато отиде без разрешение на плаж и ни хвърли в паника, обаче добре помни втората част от наказанието: всеки ден да чете по 50 страници от "Под игото" и после да ни ги разказва. Накрая, когато приключи с четенето, каза: "Ама тя, тази книга, била много интересна. Малко по-късно, в пубертета, за сериозни провинения, наказанията бяха: за щерката да не излиза, а за сина - без компютър. Мъжът ми казваше: "... това, от което най ще ги заболи, за да не повторят същата глупост". Все пак, редки бяха наказанията, явно е имало ефект.

Аз не мога да си представя, че на майка ми или баща ми ще им дойде на акъла да ме наказват с вдигнати ръце...думи нямам. Баща ми е най-спокойният човек, когото познавам. Той даже тон не ми е повишавал. Но пък и със спокоен тон може да се възпитава, стига да знаеш какво и как да кажеш. Майка ми е по-кибритлия, но бързо й минава. И тя не ме е била.
Напълно съм съгласна, че децата копират поведението на родителите си. 1:1. Включително и за отношението между мъж и жена. Затова много трябва да се внимава, как и какво се говори и прави пред тях вкъщи.

Това е вярно. Аз съм крала разни неща в детската градина и в началните класове. Конкретно от градината помня, че бях взела едни пластмасови пръчици от тези, които се използват да се учат децата да броят и да редят разни фигури. Напълно ясно ми беше, че не е редно, защото ги криех от нашите - въпреки криенето баба ми ги видя, усети се откъде са, вдигна патърдия и ме накараха да ги върна. Някъде в първи или втори клас бях задигнала от една съученичка магнит във формата на кубче и синджирче - не златно, не за носене, а някакво сравнително дебело тенекиено без закопчалка, но лъскавко и красивичко. После го накъсах и си лепях парчетата на ушите като обици, тогава нямах дупки на ушите (иначе и изрязани от хартия цветчета съм си лепила вместо обици, толкова исках да имам). Смея да твърдя, че сега съм много честен човек.

Имат такъв период децата, и аз съм си прибирала от детската градина от мозайките пръчици(онези като гъбки) и станАла голяма драма. Такова конско отнесох, че още помня този случай и за всяко нещо дълго време питах "може ли". Просто децата не осъзнават на 100%, че дори да искат нещо не могат просто да го вземат. Харесват си нещо и си го прибират. След няколко случая и/или конско повечето деца се осъзнават и не повтарят.

С какви нелепости се оправдава боя, а накрая става ясно, че си е от манталитета на родителите и, когато мама не е вече заплаха, могат да се ядат солетите на другите.

Да, достатъчно е да се обяснява напоително на децата, а още по-важно е да не се страхуват да споделят на родителите си, защото ако днес е взето по невнимание нещо, то утре ще е прикрита по-голяма вина. Ако децата вярват, че родителите им ги обичат, че няма да са обект на скандали и бой, биха били по-склонни да споделят.

Поговорките обаче кой знае защо не казват, че понякога битото дупенце, като стане дупище, почва да си връща за боя по един или друг начин, включително и чрез побоища върху тия, които са прилагали поговорката върху него. Или я прилага на свой ред в своето семейство. Боят е израз на безсилие и е особено отвратителен, когато възрастен го прилага върху беззащитно дете, което не може да отвърне по никакъв начин. И говори за неспособност на възрастния да се справя с проблемите във възпитанието на детето. Които благодарение на боя не само не изчезват като с магическа пръчка, а и се увеличават и задълбочават.

Под "дупенце" се разбира точно дете до 2-3, когато още почти няма себеосъзнаване. Та пляскаш главно за да не се претрепе.

На 6-7 вече си е точно "дупище" и вече е късно за бой. Детето точно в тоя момент вече гради его, себеусещане. Ако някой родител е толкова тъп, че и на тоя етап още раздава шамари, после ще си има последствията.

Иначе моето усещане за шамар, ако детето каже нещо обидно или се "отваря" на родителите си...в тази ситуация по-скоро клоня към напоително говорене.

Обаче при неосъзнато дете, което се затичва към улицата, говоренето не работи, ще изключи и ще забрави. Та- шамари само с цел опазване на живота. И в ранна възраст.

Пак изопачихте въпроса и извъртяхте нещата , все едно някой системно , тук , видите ли, си пребива децата.
Хора не става дума за пребиване. Това е подсъдно даже , независимо дали е спрямо дете , възрастен човек, куче или котка.  Можеш да бъдеш осъден за пребиване и тормоз и това не е тема, и никой не е казал че е добре. Или поне повечето мнения тук бяха такива.
Някои казахме , че плесница, шамаросване не е края на света. Особено при най- най- крайни случки. Като  да речем,  дива истерия за всичко и винаги, безобразно поведение, изискващо и обвиняващо до степен да загубиш контрол над себе си ( аз писах, че с години съм се въздържала и съм плакала в лицето на малко дете от безсилие и въздържане да не я напердаша........   ами плеснах я, като поотрасна, ама е трябвало по - рано....)  !!!
Всичко беше резултат от крайно либерално възпитание и угаждане....

Или дете пресякло на улицата пред кола и едва не загинало.... човек не може да се сдържи и някой път плесва
Или откраднало, излъгало нагло, откраднало пари от чужд портфейл.... и си купило цигари, пък и лъже....
Такива случки се описваха тук. 
Недейте да обяснявате за "отвратителен" бой срещу "беззащитно дете". Щото беззащитен често се оказва родителя.
Достатъчно случки имаше на отгледани деца на богати и влиятелни родители, които убиват свои връстници по дискотеки.
Да не отглеждаме мамини синчета и глезени щерки или чудовища , това е моя апел ! Едно шамарче  в най- най-краен случай е по -добре, и няма да съсипе "беззащитното" дете !

Вчера викам на моето - Лелее, как искам да те нашамаря, ама няма.
А то се хили и ми отговаря - Сърбят те ръцете, нали? 

Има го и този момент - гледат в очите и предизвикват, което си е чиста манипулация.

Олеле. Едно 4 годишно дете те предизвиква, което ти дава право да го набиеш. Мноу умно.

Ти виждала ли си да ги бият или само си чувала рев?Ако дете реве и се къса, не винаги е защото го бият.Може да има десетки причини:да са по-разглезени, да не слушат(има и такива деца), да се бият помежду си децата ит.н.

Относно поговорките, има и друга: "Бий магаре, по магаре".

Къде прочете за право да го набиеш? Подчетрай ми го в цитата, може и да го оцветиш в червено, да го видя това с правото да го набиеш.

Ето, Цеца е написала какво й е казало нейното дете - сърбят те ръцете да го направиш, нали? Това си е чиста манипулация, детето много добре "чете" мислите и емоциите на майка си и й казва, че знае какво й се иска, леко я пощипва дори на тази тема.