Явно по-принцип има усещането, че не си като "нормалните" партньорки и го "излагаш", та затова каквото и да направиш провокира критика в тази насока. Дори и нищо да не направиш. Няма да ти е лесно ...
- Публикувана: 27 ян. 2018, 22:45 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2018, 16:04 ч.
Аз ли съм странната в ситуацията?
А бе остави двете никакви случки. Щото наистина са дреболии, дето ако му правят впечатление, може да си каже спокойно. За преминаването е БЕЗУУМНО - според мен показва, че го дразниш. А за познатите - ок да каже, че би искал да останнеш и ще го имаш предвод. Обаче да прави голям скандал от това е нещо, за което сериозно да се замислиш.
Лично аз бих го разтълкувала, че те намира странна/различна и това е започнало да го дразни.
Лично аз бих го разтълкувала, че те намира странна/различна и това е започнало да го дразни.
За 1 на всички е ясно, че е тъпо. Общо взето се чудя откъде му е хрумнало подобна дивотия.
Но за 2 - зависи от предисторията:
Едно е да се запознаете "Аз съм Иванка, аз съм Петко, приятно ми е", след което те започват да си говорят, а ти се отдалечаваш, да не им пречиш е едно. Но да видя Петко, спираме се да си поговорим и аз се оглеждам да му представя приятелката си (не, дори позната от детските години, а ЖЕНАТА С КОЯТО СЪМ), а тя стои встрани и не идва. Ми нормално другият да си помисли "Егати жената, не дойде да се запознаем даже, сигурно не съм ѝ на нивото. Ужас". Примерно.
Онзи ден вървя с човек, с който се срещнахме случайно и вървим и си говорим. В това време виждам друг, който също не ми е всеки ден пред очите. МИ спрях се, запознах ги двамата, после всеки си пое по пътя и готово. Елементарно уважение, между двама непознати, които познават мен. И никой даже не ми е гадже
Но за 2 - зависи от предисторията:
Едно е да се запознаете "Аз съм Иванка, аз съм Петко, приятно ми е", след което те започват да си говорят, а ти се отдалечаваш, да не им пречиш е едно. Но да видя Петко, спираме се да си поговорим и аз се оглеждам да му представя приятелката си (не, дори позната от детските години, а ЖЕНАТА С КОЯТО СЪМ), а тя стои встрани и не идва. Ми нормално другият да си помисли "Егати жената, не дойде да се запознаем даже, сигурно не съм ѝ на нивото. Ужас". Примерно.
Онзи ден вървя с човек, с който се срещнахме случайно и вървим и си говорим. В това време виждам друг, който също не ми е всеки ден пред очите. МИ спрях се, запознах ги двамата, после всеки си пое по пътя и готово. Елементарно уважение, между двама непознати, които познават мен. И никой даже не ми е гадже
Това е светоусещане, не смятам, че съм невъзпитана. Не ме интересува какво си е помислил някой, който за н-брой години нито аз, нито мъжът ми сме виждали и евентуално ще видим след поне още толкова години. Ами ако е някой бивш/а, защо да навлизаме в обяснителен режим?!? За мен тази куртоазия е излишна.
Ти поиска съвет как изглежда отстрани. Това е моята гледна точка. И ако приятелят ти има същата не е учудващо, че го мисли. Тогава трябва да си изясните различните светоусещания и да продължите приемайки ги (не смятам, че е нещо фрапантно), просто примерно, ако бях аз щях да срещна познатият ми, да му кажа "Там е приятелката ми, но тя не желае да се запознава с непознати" и готово. Просто седнете и поговорете.
И още нещо: аз не го правя от куртоазия. Смятам, че така е редно. Ти пък си на обратното мнение. И в това няма нищо лошо, различни хора сме. Просто исках да изкажа мнение как "може би" изглежда и защо твоят приятел така разсъждава.
И още нещо: аз не го правя от куртоазия. Смятам, че така е редно. Ти пък си на обратното мнение. И в това няма нищо лошо, различни хора сме. Просто исках да изкажа мнение как "може би" изглежда и защо твоят приятел така разсъждава.
Светулчица, ако трябва да сме честни ако един мъж иска да я запознае с хората, с които се е спрял да говори ще го направи. Тя не е заминала нататък, не е отишла на другия тротоар. Ако беше я запознал няколко пъти, ако беше я въвлякал в разговора щеше да се утвърди като модел. Пък и всеки си има право да е темерут колкото му душа сака.
А той какво прави като видите твои познати и спреш?
Пак повтарям тези случки за никакви. Трябва да светне голяма червена лампа на авторката - този човек се дразни от дреболии. Или си е такъв /ако можеш живей така/ или си му омръзнала. Съжалявам!
А той какво прави като видите твои познати и спреш?
Пак повтарям тези случки за никакви. Трябва да светне голяма червена лампа на авторката - този човек се дразни от дреболии. Или си е такъв /ако можеш живей така/ или си му омръзнала. Съжалявам!
Проблемът не е, че се дразни от дреболии – човещинка. На всекиго се случва в даден момент.
Проблемът е, че вдига скандали за такива дребни неща. Едно е да измрънка, да направи забележка, друго е чак скандал. Ами ако утре се разминат по някой по-сериозен въпрос? Тогава какво, трябва да я убие ли?
Освен ако авторката не преиграва и нарича скандал обикновена забележка или измрънкване.
Проблемът е, че вдига скандали за такива дребни неща. Едно е да измрънка, да направи забележка, друго е чак скандал. Ами ако утре се разминат по някой по-сериозен въпрос? Тогава какво, трябва да я убие ли?
Освен ако авторката не преиграва и нарича скандал обикновена забележка или измрънкване.
Ти поиска съвет как изглежда отстрани. Това е моята гледна точка. И ако приятелят ти има същата не е учудващо, че го мисли. Тогава трябва да си изясните различните светоусещания и да продължите приемайки ги (не смятам, че е нещо фрапантно), просто примерно, ако бях аз щях да срещна познатият ми, да му кажа "Там е приятелката ми, но тя не желае да се запознава с непознати" и готово. Просто седнете и поговорете.
И още нещо: аз не го правя от куртоазия. Смятам, че така е редно. Ти пък си на обратното мнение. И в това няма нищо лошо, различни хора сме. Просто исках да изкажа мнение как "може би" изглежда и защо твоят приятел така разсъждава.
И още нещо: аз не го правя от куртоазия. Смятам, че така е редно. Ти пък си на обратното мнение. И в това няма нищо лошо, различни хора сме. Просто исках да изкажа мнение как "може би" изглежда и защо твоят приятел така разсъждава.
Не съм аз авторът, просто говорех от първо лице, защото и аз не се впечатлявам от разни хора и техните мнения. Разбира се, че си права. Но това не изключва възможността и аз да съм права за себе си 
Авторката да прочете и темата с 11 годишната връзка, че 6 години не са малко.
По т.1 съм изумена от глупостта.
По т.2, имам другата гледна точка - бившият ми не ме запознаваше с приятелите си, ако ги срещнем на улицата. Поздравявах, стоях си до него и се усмихвах глуповато в очакване най-сетне да си продължим пътя. След няколко такива срещи му казах, че ми е странно, че не ме запознава. Започнах да поздравявам и да се дръпвам 1-2 крачки встрани.
Елементарната любезност изисква да поздравиш. Ако го правиш - ок, ако не го правиш - започни, пък тогава се дръпвай встрани. Ако сметнат за нужно да те включат в разговора, ще го направят. Ако не - не се натискай. Ама да ми вдига някой скандал, че не стоя до него за украса, как пък не.
По т.2, имам другата гледна точка - бившият ми не ме запознаваше с приятелите си, ако ги срещнем на улицата. Поздравявах, стоях си до него и се усмихвах глуповато в очакване най-сетне да си продължим пътя. След няколко такива срещи му казах, че ми е странно, че не ме запознава. Започнах да поздравявам и да се дръпвам 1-2 крачки встрани.
Елементарната любезност изисква да поздравиш. Ако го правиш - ок, ако не го правиш - започни, пък тогава се дръпвай встрани. Ако сметнат за нужно да те включат в разговора, ще го направят. Ако не - не се натискай. Ама да ми вдига някой скандал, че не стоя до него за украса, как пък не.
Това е светоусещане, не смятам, че съм невъзпитана. Не ме интересува какво си е помислил някой, който за н-брой години нито аз, нито мъжът ми сме виждали и евентуално ще видим след поне още толкова години. Ами ако е някой бивш/а, защо да навлизаме в обяснителен режим?!? За мен тази куртоазия е излишна.
Чак пък светоусещане!?
Просто въпрос на възпитание в зачитане.
Ако е разминаване на улицата с бивша, едно кимане и "здрасти" без спиране, също би довело до " обяснителен режим", ако ти си дребнаво ревнива.
Пък и не виждам кой би си го причинил- специално да спира и разговаря, че и да те запознава.
Но, да те запознае със свой познат, когато сте заедно, е просто уважение към теб- показва че не си "никоя".
Това е светоусещане, не смятам, че съм невъзпитана. Не ме интересува какво си е помислил някой, който за н-брой години нито аз, нито мъжът ми сме виждали и евентуално ще видим след поне още толкова години. Ами ако е някой бивш/а, защо да навлизаме в обяснителен режим?!? За мен тази куртоазия е излишна.
Чак пък светоусещане!?
Просто въпрос на възпитание в зачитане.
Ако е разминаване на улицата с бивша, едно кимане и "здрасти" без спиране, също би довело до " обяснителен режим", ако ти си дребнаво ревнива.
Пък и не виждам кой би си го причинил- специално да спира и разговаря, че и да те запознава.
Но, да те запознае със свой познат, когато сте заедно, е просто уважение към теб- показва че не си "никоя".
Според мен той е заядлив човек.
Ако отскоро е започнал да се държи така, не му позволявай. Веднага отговори, че не ти харесва да ти вика за такива нещица. Ако продължава да ти "показва" "грешното" ти поведение, има нещо гнило.
Аз правя подобни "грешки". Познавам и ме познават всичките приятели на ММ, но когато се засечем на улицата и разговора между него и тях продължи повече от две минути, аз тръгвам напред няколко крачки, загледана в телефона, уж че цъкам. Същото е и с моите приятелки - познават го, но когато се заговоря с тях, той отстъпва напред малко. Дори и после да си споделим какво сме говорили с приятелите си, пред тях се държим така.
Напълно нормално е според мен. И ти съвсем си си нормална и възпитана
Ако отскоро е започнал да се държи така, не му позволявай. Веднага отговори, че не ти харесва да ти вика за такива нещица. Ако продължава да ти "показва" "грешното" ти поведение, има нещо гнило.
Аз правя подобни "грешки". Познавам и ме познават всичките приятели на ММ, но когато се засечем на улицата и разговора между него и тях продължи повече от две минути, аз тръгвам напред няколко крачки, загледана в телефона, уж че цъкам. Същото е и с моите приятелки - познават го, но когато се заговоря с тях, той отстъпва напред малко. Дори и после да си споделим какво сме говорили с приятелите си, пред тях се държим така.
Напълно нормално е според мен. И ти съвсем си си нормална и възпитана
Голяма дребнавост, та чак до скандали се стигнало.
При първата ситуация- дори няма смисъл да се коментира. Минала си от където си искаш, голяма работа.
При втората- явно го е подразнило, но да вдигне скандал за това е глупаво. Може да ти каже, че според него е невъзпитано да се дърпаш на страни и, че предпочита да си до него в такъв случай.
Според мен ти се заяжда за глупости. Дразниш го с нещо и сега издребнява, каквото и да стане.
Иначе ми се е случвала подобна на втората ситуация, но в малко по-различен вариант.
При първата ситуация- дори няма смисъл да се коментира. Минала си от където си искаш, голяма работа.
При втората- явно го е подразнило, но да вдигне скандал за това е глупаво. Може да ти каже, че според него е невъзпитано да се дърпаш на страни и, че предпочита да си до него в такъв случай.
Според мен ти се заяжда за глупости. Дразниш го с нещо и сега издребнява, каквото и да стане.
Иначе ми се е случвала подобна на втората ситуация, но в малко по-различен вариант.
Скрит текст:
Не живея в България и тук хората за поздрав се целуват по бузите, без значение познати или непознати. Ми с приятеля ми много пъти сме вървяли, той среща негов познат или позната, поздравяват се, а аз стоя от страни, кимам и казвам ''добър ден'' или ''здрасти'', без да поздравявам по техния начин.
Та беше ми казал, че по принцип не е възпитано така и, че е прието да поздравиш, дори и непознат с мляскане по бузката.
Но в началото не бях свикнала, беше ми много страно и най-вече нехигиенично.
Казах си моите причини да не го правя, ако ще да минавам за невъзпитана. И той ме посъветва в такъв случай да казвам, че съм болна
Та по тая логика колко пъти съм го излагала и съм минавала за асоциална и невъзпитана. Но скандали и издребняване не сме имали 
Та беше ми казал, че по принцип не е възпитано така и, че е прието да поздравиш, дори и непознат с мляскане по бузката.
Но в началото не бях свикнала, беше ми много страно и най-вече нехигиенично.
Казах си моите причини да не го правя, ако ще да минавам за невъзпитана. И той ме посъветва в такъв случай да казвам, че съм болна
Та по тая логика колко пъти съм го излагала и съм минавала за асоциална и невъзпитана. Но скандали и издребняване не сме имали