при нас временцето си е хубаво, само дето много духа, но на нас това не ни пречи. Вчера моето малко човече се скъса то смях, ама с глас се смя и много
Дано следващият път да е по-добре. 
Дано следващият път да е по-добре. 


И вече две вечери заспива на ръце, като преди това се е драл поне час... Не знам какво му става
Но пък през деня е в добро настроение, спокоен, усмихнат... Предполагам, че е някакъв период, който се надявам по-бързо да отмине...
А зъбки още няма и дано да поизчакат.
Само 3 кг. за около 1 седмица.
Разбира се не й позволявам,но това ми струва рев и мрънкане от нейна страна.При вас как е?
Само 3 кг. за около 1 седмица.
Аз мисля, че три кг. за една седмица са повече от достатъчно! Направо си е постижение. За мене де.
Само 3 кг. за около 1 седмица.
)
Ужас!
.
и ако реакцията е като предишния път, това означава, че ще се скъса от рев
.
. Ходя като след раждането
.
. Миналата седмица ходих до работата ми и научих че една от колежките ми е родила момиченце със синдрома на Даун. /Ние бяхме 3 бременни./ Раждала е в шейново в началото на миналия месец. получила е и някаква инфекция в следствие на което /след известно време, когато се се усетили че има инфекция/, са й отстранили единият яйчник и едната тръба. Едва са я спасили. А детето е оставила. Направо изтръпнах като разбрах и още съм така. Но си мисля, че в жк са могли поне да й кажат за скрийнинга и аминоцентезата. Тя е на 30 години. Много ми е кофти и още повече,че като ми казаха първата ми мисъл беше 'добре, че не е моето'
. Не искам да я съдя, но аз не бих оставила детето си. Сега вече не искам да раждам пак и се чудя какъв късмет съм извадила. постоянно прегръщам бебока и ми е много мъчно
.
Като чета какво сте написали все едно аз съм го писала
Не знам за решението да си оставиш детето в дом не мога да съдя никой.Не знам какво бих направила на мястото на тези хора.Децата със синдрома на Даун 50% от тях умират до 5 годишна възраст,много са малко тези които успяват да доживеят до 20-30 години.Ако можеш да се разделиш с бебето ти в първите часове след раждане трябва да си много силен психически,ако ли пък не, неминуемо ще се разделиш с вече порасналото ти дете... А бе кошмарно е...Какво мисля и аз не знам,чесно казано...Не искам на никой да се случват подобни неща
В такива моменти осъзнавам колко сме щастливи всички ние,които сега си гледаме бебенцата и се притесняваме за акото му,за пъпките му и т.н.
.Така съм си го намислила,но още не сме се заели с никаква организация