Самотните жени са по-щастливи от самотните мъже?

  • 29 167
  • 404
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 12 472
Филипповна, тук няма да се съглася с теб.
Хората са различни и с различни енергии.
Някои могат да свършат наистина 100 неща за деня и да са перфектни, докато аз - само 3 и пак ще съм ок.

Имам 2 приятелки, които са извън това, което описваш.
Едната с 5 деца (от 23 до 6 м) - и доста успешен адокат от дълги години, с перфектно семейство, мъж и тн.
Другата - с 2, пак адвокат (явно от там е..), която е свръхчовек за мен - има време винаги за всичко и седмицата й е запълнена с толкова различни занимания и преживявания, че на мен и 3 живота няма да ми стигнат..)

# 286
  • Мнения: 1 782
Сирен, нищо лично, не го приемай като опит да те окачествявам еди-как-си.
Лично аз не се вълнувам от персоните във форума, нито от вътрешния им свят, нито желая да се правя на психоаналитик. Коментирам мненията, кой седи зад тях не ме вълнува грам.

Разсъждавам си на база написаното , което съм прочела и си признавам, че ми е непонятно как една жена ще реши да има 3 деца, при положение, че майчинството не й харесва и я ограничава. Човек си има приоритети. Ако гениалните постижения са приоритет, то човек си остава с 1 дете примерно . Или отлага второто докато се пенсионира някоя баба, че да има помощ и детето да не му "краде" толкова от времето.

Аз познавам жена, която е прехвърлила 30-те и изражението й, цялото й тяло получават конвулсийки при споменаването на думата "бебе", а тя дори няма постижения на средно ниво в областта си. Но си я влече "да се развива", колкото и да са нищожни постиженията й, живее си с приятеля си на семейни начала 7 години.  Той дори си е направил вазектомия заради нея, ходи на контролни прегледи заради нея, да не би тялото му да се изхитри и да й направи бебе. Той самия също не желае деца уж.

Такива хора, отдадени на "развитието си" (каквото и да означава това) всячески се стремят към него и премахват "пречките" по пътя си.

# 287
  • Мнения: 5 142
Не мисля, че те прави г*з и нарцис да имаш деца и да не си плътно до тях. Майка ми е изключително успял специалист наравно ако не и повече от баща ми, работила е цял живот, развивала се е, на градина съм от 4, на самотек след училище от 8, че и брат ми гледах, баби не са ни гледали. Много я обичам и дори ми е за пример в почти всичко.

# 288
  • Мнения: 30 802
Това вече зависи от гледната точка на децата. Но има моменти, в които няма как да не пропуснеш нещо. А те ще помнят някоя емоция и че въобще не си я отчела, вгледана в своите неща. Та ако децата показват, че имат нужда и изискват, наистина се иска определен характер, за да каже "не". Или малко да си позатвориш очите.

А и сега времената са други, и аз съм изненадана, че на 8 още не ги пускат сами да се прибират от училище. Наистина съм изненадана от това стоене до вече доста големи деца. Но за малките, докъм 5, е друго.

На градина си от 4, макар че преди си казвала, че си от 3. Но вече да оставиш бебе, или дете на годинка, щото много те сърби да твориш, е друго.

# 289
  • Мнения: 5 142
Не съм от 3, даже от 4 и половина, защото брат ми е роден когато съм била на две години и половина и е била и с него в застъпени майчинства. Но е била и студентка първите 2 години с мен.

От детсвото си помня най-главно точно споделянето на емоции с родителите си и че не съм се усещала като зарязана, напротив.

# 290
  • Мнения: 30 802
Ами 4 и половина е съвсем различно от 3. Или от 2. А студентските години на развитие са по-различни от желанието за развитие след това, когато е по-интересно и трудно.

# 291
  • Мнения: 5 142
Познавам една жена, която от 4-5 години ходи по групи за подкрепа и терапии на деца на майки нарцисисти и сме говорили доста за това. Майка и е имала 4 деца и е била у дома с тях до 3-4 клас плътно, после е имала адски неудовлетворяващ личен и професионален живот, за който е натяквала на децата си.
Въпреки яко работещата майка, която си носеше у дома купчини работа, такива емоционални травми нямам.

Просто, едното не корелира с другото. Аз твърдо вярвам в максимата, че майката е пълноценна само когато има някакъв собствен заряд на енергия и удовлетворение, извън детето. Не е казано, че трябва да е професионален. Може и да е само хоби.

Последна редакция: пт, 30 мар 2018, 17:08 от elenna

# 292
  • Мнения: 169
Мисля, че се прекалява много с тезите за депресии и травматологии в детските глави, ако случайно майката не стои в къщи да ги гледа до училищна възраст и се е осмелила да ги даде на градина.

Аз съм ходила и на ясла от може би 1 годишна, после градина, всичко според соцтрадицията и уредба, но нямам никакви спомени, камо ли травматично-емоционални от това време. Най-ранните ми спомени датират от училищните години, преди това е бяло. Родителите ми са си ходили на работа, брат ми и сестра ми също са ходили на ясла и детска градина, както си беше едно време модерно. Имаме прекрасни отношения с родителите си и станахме хора със самостоятелно съзнание и отговорност.

Сега стана модерно майките да се подмотават в къщи с извинението, че гледат деца, докато висят във форуми. Даже има някои, които не искат да отидат на работа до късна училищна възраст на децата - водят ги до училището за ръчичка, после на занимания ... за мен това е травматология и създава зависими индивиди. Често не могат да се отделят от семейството си/майка си/ и да създадат собствено такова, партньорите им страдат, превръщат се в "ежковчета".

Можете да си намирате колкото искате оправдания да си стоите в къщи, просто това не работи на ниво "спомени", "болести", "травматологии". Винаги са ми били смешни подобни оправдания. По-добре си кажете, че ви мързи, не ви влече да работите, нямате нужда и можете да си го позволите.

# 293
  • Мнения: 5 142
Тази тема е супер изтъркана. На мен ми е много по-интересно да слушам хора, които казват "щаслива съм, удовлетворена съм, прекрасно се чувствам" и дават подробности как са го постигнали, независимо от обстоятелствата, какво работи. Познавам такива майки и у дома, и работещи и гледам повече да слушам те какво имат да кажат и как го постигат и са реалисти. В интерес на истината съм научила полезни неща или поне по-полезни отколкото да слушам това дето си знам, колко е трудно с деца и как скапват всичко.

За какво ми е да слушам хора, които сами си казват колко им е зле. Ми мерси, не искам и на мен да ми стане. До степента, в която ги отразявам са ми cautionary tale.

# 294
  • Мнения: 1 121
От друга тема - добро обяснение защо разведените жени са си много по-добре от мъжете :

Цитат
Цитат на: Анонимен в чт, 29 мар 2018, 11:08
Ето затова някои разведени мъже не стават. Навремето имах една връзка с такъв...Иска да дава, ама не може, все "окъсан" горкия. Иначе душичка, на ръце ме носи, ама затънал в заеми по бившата / пет години след развода им още изплащаше кредит, теглен за нейното образование/. Е, добре ама докога - нито почивка може да си позволиш /трябвало да има за сина му/, нито да планираш друг голям разход, нито да разчиташ за нещо.. Той гузен, съвестен - при всяко повикване от тяхна страна скача и 200 км. за нищо ги няма. Няма събота, няма неделя.
Едно към едно с моята ситуация!Миналата година за почивката особенно беше много трудна задача,защото моите доходи позволяват по дълга и качествена почивка,но се съобразих  с неговата черга.Иначе като цяло е добър човек,но ядоса ли се става твърде агресивен и арогантен в изказа си.

# 295
  • Мнения: 522
От друга тема - добро обяснение защо разведените жени са си много по-добре от мъжете :
Така е. Жените печелят от развод, мъжете губят всичко.

Съдержат и жена и децата си, обаче не ги виждат. Ако се виждат със тях - нямат време за нищо друго, щото се мотат натам-насам, за работа, за децата, опитат по същото време да създават нещо ново. Ама не могат, щото расходите на предишна жена са големи и другите жени не го искат вече.

Жените - взимат пари от мъжа, прекрасно живеят с децата си, намерят си новия мъж и това е. Шоколад отвсякъде

# 296
  • Мнения: 24 175
Цитат
Жените - взимат пари от мъжа, прекрасно живеят с децата си, намерят си новия мъж и това е. Шоколад отвсякъде
Децата ги вземат, ама пари в България след раздяла/развод през крив макарон и ако е отсъдена издръжка, то тя е смехотворна. Шоколад, ама друг път. Само го миришат. Smile

# 297
  • Мнения: 21 847
Безсмъртните легенди за това как майките ходят на маникюр и фризьор с издръжката на детето.

# 298
  • Мнения: 5 142
Както е казал отдавна един мъдър руски писател, нещастните семейства са нещастни по своему. Струва ми се, че важи и за разпадналите се такива и едва ли може да се генерализира.

# 299
  • Мнения: X
Тази тема е супер изтъркана. На мен ми е много по-интересно да слушам хора, които казват "щаслива съм, удовлетворена съм, прекрасно се чувствам" и дават подробности как са го постигнали, независимо от обстоятелствата, какво работи. ..

За какво ми е да слушам хора, които сами си казват колко им е зле. Ми мерси, не искам и на мен да ми стане. До степента, в която ги отразявам са ми cautionary tale.
Simple Smile
Сериозно?
Малко хора се престрашават вече да говорят вече за успехи, доволство и признание, защото ще са набедени за самохвалковци, ССФ, роботи и какво ли още не.

Също толкова малко хора говорят и за трудности и изпитания, поради очакването всичко да е перфектно, супер дюпър страхотно и усмивката да е лепната на лицата по 24 часа. Нереалистични очаквания, които понижават истинността на споделените истории.

И двете са тенденции, които наистина не помагат.

Общи условия

Активация на акаунт