Уморява ли ви майчинството?

Полезни са, не само за майката, ами и за всички членове на семейството, особено ако семейството е активно - има активен социален живот, пътува, спортува, включва се в обществени дейности и т.н.
У нас сме организирали нещата така:
- Задължителните училищни програми на децата висят на видно място - така всеки един от семейството знае кой кога какво има в училище, кога излиза, кога се прибира.
- Една отделна таблица имаме (по дни от седмицата) за извънучилищните занимания на децата, които са фиксирани. Тренировките и уроците на всяко дете са в различни дни, на различни места - като са подредени прегледно и ясно и сложени на видно място, можеш с едни поглед да видиш кой ден кое дете къде е, кой от къде водиш/взимаш, кога кой е свободен.
- Семеен календар с графи за всеки член от семейството -в него нанасяме важни дати, извънредни срещи, часове за лекар и зъболекар, мачове, ваканции, пътувания, уговорки за гости и рождени дни, родителски срещи, командировки и т.н. Така пак с един поглед се вижда в кой ден, кой, къде и какво. И го вижда всеки и си се следи от всеки, но погледът е над семейните ангажименти в цялост.
Така като се появи въпрос, като например "Тони ме покани да спя у тях следващата събота, може ли?" се поглежда календара и се вижда, че в конкретната събота има 2 мача, единия в съседното село, другия в град на 80 км., а после и концерт за 3 март на българската общност, тоест поканата не може да се приеме. Но пък веднага се вижда, че съботата след 3 седмици е свободна с въпросния Тони може да се уговори преспиването у тях или у нас без проблем.

Сравняват се ябълки с круши. Защо?
Доста от пишещите по темата майки отглеждат деца в чужбина, при коренно различни училищни системи. Бандиера е в Германия, а тук участието на родител в училищния процес е силно желателно. Системата е много, ама много по-различна от системата в Бг и в миналото и сега. От добро училище се изхвърча лесно и втори шансове няма. Добро училище предполага добра среда, добро образпование и добри шансове за университет. Та или играеш по правилата на системата, или детето ти страда.
Друго - децата са различни. Едни са по-отговорни и самостоятелни, други по-разсеяни и неконцентрирани. Тоест имат нужда от различен подход при обучение и възпитание.

На мен никой не ми е помагал в училище, на съпруга ми също. Никой не е знаел кога ще имам тест или класна, по кой предмет, на какъв материал. С такава нагласа бях и аз, когато проимах ученици. Да, ама не става само с нагласа, реалността те блвска челно и се променяш. 2 от децата ми нямат особена нужда от помощ и контрол, справят се по-добре ако никой не им виси на главата. Първородният, обаче, е друга бира и се налага да съм наясно в детайли и подробности за нещата в училище - тестове, класни, домашни, проекти, презентации, да следя за срокове и дати, да напомням и проверявам. Нито ми е кеф, нито го искам, но го правя, защото ми пука в каква среда расте детето, в какво училище учи, какви шансове за професионално развитие ще има. Не, не уча вместо него, не уча с него, не пиша домашни, но го организирам и контролирам и напомням и проверявам, за да успее с всичките си задължения навреме.