Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?

  • 77 014
  • 934
  •   1
Отговори
# 750
  • Мнения: 5 096
Рязала съм торта на 4 равни части и всеки да си яде парчето. Е, не съм сложила камера дали някой не е посегнал на дела на сина ми, но все пак имаше възпитателен ефект.
Случва се да крия шоколади, но и аз самата ги забравям  Laughing

Ох, и с това  имам проблем. Той постоянно ни гледа в чиниите. Сядаме да ядем и той вечно ни рови по чиниите. Или ако сме на ресторант, редовно казва аз не съм гладен ще хапна една салата и после като ни донесат нашите и почва да ни рови по чиниите. Сто пъти съм му казвала да престане. Като каже, че не е гладен и го карам да си поръча или вече още преди да тръгнем за ресторанта, го предупреждавам че ако ще ни рови по чиниите изобщо никъде няма да ходим. Да си поръча каквото иска и да престане. Не говоря за нещо от сорта, мога ли да опитам. Тогава разбира се няма проблем. Говоря за перманентно ядене от чиниите на всички ни. Да не казвам колко пъти си оставям най-хубавото за последно и докато се обърна и той го изял. Всеки път отговора е. Ааа, аз си мислех, че няма да го ядеш, или че си се наяла. И на децата така колко пъти. Или пък нещото, което много ме влудява е. Поръчват си децата нещо и той започва. Ще го ядеш ли, а това, а това. А те се хранят бавно. Не са като него да обършат чинията за рекордно време. И в крайна сметка е толкова досаден и толкова пъти ги пита това ще го ядеш ли, че децата се отказват и му го дават. Признавам си това са моменти, в които просто нищо не е в състояние да ме успокои. Правя го на две стотинки. Резултата е, той го връща и го играе жертва, защото аз лошата...., а детето вече му е неудобно да си го вземе и казва, не не го искам мамо, нека го изяде. И сто пъти го питам. Какъв му проблема просто да си поръча за него.

Ужас.Човек ще каже,че не седи на една маса с неговите собствени деца.Повечето родители дават и последния си залък само и само детето да се е наяло,а той им изяжда и тяхната порция Grinning
Ама какво се учудвам,след оня ден,когато чух баща да казва за 4 годишната си дъщеря -"плаче,защото е тъпа овца!",нищо не може да ме учуди....

# 751
  • Мнения: 169
Обожатели не ми липсват. Дето се казва не съм поискала, не съм направила нещо. Най-лесно е да махна с ръка, да си намеря един любовник, да си гледам децата и да стоя над тези неща.
Не е за вярване ...

# 752
  • Мнения: 24 998
Съжалявам, Ерфи, аз само това съм видяла.
Цитат
Иначе има резон в думите, че може да се е отключило нещо. Преди горе долу толкова години преживяхме един от най-тежките си периоди и в брака ни и като цяло в живота ни. Няма да изпадам в подробности, ще кажа само че всичко беше пердонално върху него, но се отрази на всички ни при това със сериозен интезитет Той обаче изпадна в огромна дупка, от която ми костваше много да го извадя. От тогава започнаха промените.
Но за мен има причина, която го е отключила. Ти пишеш за тежки периоди в брака, ако е изневяра от твоя или негова страна, е съвсем възможно това да е компенсиращо поведение и да ти отмъщава. И понеже е наясно, че децата са ти важни, и тях под ножа слага барабар с теб. Не знам, само си разсъждавам, но за мен не е нормално подобно поведение. И то без конкретна причина, повод.
Но каквито и да са били тези "трудни, тежки моменти в брака и живота ви", ако сте заедно би трябвало да сте ги преживели и надраснали. Да са в миналото. Но за него явно не важи.

# 753
  • Мнения: 98
Обожатели не ми липсват. Дето се казва не съм поискала, не съм направила нещо. Най-лесно е да махна с ръка, да си намеря един любовник, да си гледам децата и да стоя над тези неща.
Не е за вярване ...

За кое точно не ти се вярва?

# 754
  • Мнения: 98
Но за мен има причина, която го е отключила. Ти пишеш за тежки периоди в брака, ако е изневяра от твоя или негова страна, е съвсем възможно това да е компенсиращо поведение и да ти отмъщава. И понеже е наясно, че децата са ти важни, и тях под ножа слага барабар с теб. Не знам, само си разсъждавам, но за мен не е нормално подобно поведение. И то без конкретна причина, повод.
Но каквито и да са били тези "трудни, тежки моменти в брака и живота ви", ако сте заедно би трябвало да сте ги преживели и надраснали. Да са в миналото. Но за него явно не важи.
[/quote]

Не съм изневерявала. Въпреки, че ми се е искало понякога Smiling Imp За него не знам. Имаше една жена в миналото, за която се съмнявах. Дори смятах, че я обича. Дори и сега понякога си го мисля. Всъщност бяхме доста близки семейно. Не знам имало ли е нещо. Честно казано не ме интересува. Аз съм му казала, че рано или късно всичко излиза на яве. И че всичко на този свят се връща.

# 755
  • Мнения: 169
Обожатели не ми липсват. Дето се казва не съм поискала, не съм направила нещо. Най-лесно е да махна с ръка, да си намеря един любовник, да си гледам децата и да стоя над тези неща.
Не е за вярване ...

За кое точно не ти се вярва?
Според съседната тема, на жените с високо самочувствие им изневеряват. Blush

# 756
  • София
  • Мнения: 22 932
Да не казвам колко пъти си оставям най-хубавото за последно и докато се обърна и той го изял.

В Ада има специално място за тези хора Imp

Ти се шегуваш, но много хора имат подобна настройка, включително и аз в някои моменти.
Да си добър, помагащ, възпитан, Господ (или съдбата, или кой в каквото вярва) си знаел работата и на гаднярите, егоистите щяло да им се върне. Истината е, че хората правят лошо, гледат себе си и живеят до 100 точно защото са егоисти, не се затормозяват, не се жертват, жалят се, гледат се. А след това дали има мъки и Ада и наказание, мен не ме вълнува.
Та в Ада може и да има място за подобни хора, но в болниците и гробовете има място за останалите.
Всички знаем поне по една история, в която близките на някого се изпоразболяват от нерви, защото той ги тормози индиректно. Получава се болен здрав носи.
Чета ти темата от самото начало и знаеш, че е така. Сама написа в първите станици, че ти изнемогваш понякога, но не споделяш, за да не го натоварваш. А той не спира да се превива. Сега не го усещаш, защото си сравнително млада, но ще те удари с чук след години.
Скрит текст:
Какъв ще е резултата ако започнем да охкаме и двамата. Просто си замълчавам, за да не слушам него как го боли повече от мен. Не ми е било проблем. Боли ме нещо, не го натоварвам с това - ще м имине. Него обаче ако го болииии. То е едно свиване, едно превиване, едно натъртване.

Относно сътресението. Вече залитаме в посока психология, но  хората махват с ръка и влизат в тези крайности, ако преди това са били много себеотрицателни. В другите случаи, просто са си такива и определени случки им засилват егоизма.
Та разкажи преди въпросните случки не какво не е правил (сегашните изцепки), а какво е правил. Отделял ли е от залъка си за децата, лишавал ли се е от нещо заради вас?

# 757
  • София
  • Мнения: 16 582
Ерфи, ти всъщност нямаш семейство с него, семейството сте ти и децата и той е някъде извън него. Но е хубаво да си мислиш, че имаш Simple Smile

# 758
  • Мнения: 98

Та разкажи преди въпросните случки не какво не е правил (сегашните изцепки), а какво е правил. Отделял ли е от залъка си за децата, лишавал ли се е от нещо заради вас?

Когато нямахме деца, нямахме и големи възможности. Всъщност нямахме почти никакви. Оправяхме се едвам. Нямахме нищо, нито пералня,  нито фурна, нито можех да си позволя пет шоколада или нутела. Разпростирали сме се според чергата си. В много от случаите ми е оставял, глезил ме е. Купувал е неща, които например знае че ми се ядат, но не сме си купували защото са скъпи. И ми ги е давал. Малко след като се появи първото дете, той работеше много, а аз не. Излизаше сутрин по тъмно и се прибираше вечер по тъмно. Скапваше се. Нямаше събота, нямаше неделя, нямаше празници. Той беше вечно на работа, а аз вкъщи с детето. Ние буквално нито закусвахме, нито вечеряхме заедно, защото той излизаше много преди закуска и се връщаше много след вечеря. Аз го чаках и понякога вечеряхме заедно, но често той сам, а аз само седях до него да му правя компания. Често беше толкова уморен, че дори не му се ядеше. Искаше само да легне. С течение на времето всичко, което даде от себе си се възнагради и той се издигна доста. Позволявахме си вече много повече. Той вече работеше в по-нормален часови пояс. Аз също започнах работа. С издигането му в службата, му се вдигнаха и много претенциите. Стана доста претенциозен към харната. Предпочиташе да се храни по ресторанти. Когато се прибираше, за да яде вкъщи имаше претенции, храната да му е в малки количества. Много, ужасно много държеше на декорацията, да му е поднесена красиво. И хапваше малко. Аз бях обикновената жена и майка, седяща в домашните си дрехи, дундуркаща малко дете, и ядяща обикновена порция без боцнат магданоз в средата (например). Често ме укоряваше, че се храня бързо, невъзпитано, че си слагам много, че ям много и т.н. Но винаги е имало вкъщи, купувала съм, не е липсвало, не ме е подяждал. Не ми се е налагало никога да чистя тоалетната чиния след него. Нито пък е влизал при мен, докато съм в банята. Той се превърна в човек, който без бяла салфетка на краката си не сядаше да яде на маста. След това заминахме, после се върнахме, после пак заминахме, поради нещата които ни се случиха. Настанихме се в един град, той замина за друг. Наложи се да поживеем известно време разделени. Отново заради работата му. Той на едното място, аз и децата на другото. Тогава започна промяната. Плачеше по телефона, държеше се странно, постоянно повтаряше, че е сам и т.н. Направихме всичко възможно да се върне при нас. Върна се и се започна момента с яденето, криенето и т.н. В началото не в такива количества, не толкова осезаемо. Като му направех забележка спираше, след известно време пак започваше и т.н. След време започнаха и малко по малко и другите екстри, докато не стигнахме до снощи момента с мляскането. Сега вече се готви както казах с много подправки, слагат се огромни количества и няма и помен от украсата, която той обичаше.

Последна редакция: пн, 26 мар 2018, 18:50 от erfi78

# 759
  • Мнения: 98
Обожатели не ми липсват. Дето се казва не съм поискала, не съм направила нещо. Най-лесно е да махна с ръка, да си намеря един любовник, да си гледам децата и да стоя над тези неща.
Не е за вярване ...

За кое точно не ти се вярва?
Според съседната тема, на жените с високо самочувствие им изневеряват. Blush

Много е възможно. Само да спомена, че аз съм всичко друго, но не и жена със самочувствие. Наистина ми липсва и го определям като мой голям минус. Това не означава обаче, че не съм харесвана Simple Smile

# 760
  • София
  • Мнения: 22 932
Значи го прави нарочно, за да те тормози.
Има вероятност и да иска да те накара ти да го напуснеш, за да си изчисти съвестта.
Питала ли си го дали иска да продължавате заедно. Отговорът му млже да ти внесе някаква яснота.

# 761
  • София
  • Мнения: 6 443
Скрит текст:

Ох, и с това  имам проблем. Той постоянно ни гледа в чиниите. Сядаме да ядем и той вечно ни рови по чиниите. Или ако сме на ресторант, редовно казва аз не съм гладен ще хапна една салата и после като ни донесат нашите и почва да ни рови по чиниите. Сто пъти съм му казвала да престане. Като каже, че не е гладен и го карам да си поръча или вече още преди да тръгнем за ресторанта, го предупреждавам че ако ще ни рови по чиниите изобщо никъде няма да ходим. Да си поръча каквото иска и да престане. Не говоря за нещо от сорта, мога ли да опитам. Тогава разбира се няма проблем. Говоря за перманентно ядене от чиниите на всички ни. Да не казвам колко пъти си оставям най-хубавото за последно и докато се обърна и той го изял. Всеки път отговора е. Ааа, аз си мислех, че няма да го ядеш, или че си се наяла. И на децата така колко пъти. Или пък нещото, което много ме влудява е. Поръчват си децата нещо и той започва. Ще го ядеш ли, а това, а това. А те се хранят бавно. Не са като него да обършат чинията за рекордно време. И в крайна сметка е толкова досаден и толкова пъти ги пита това ще го ядеш ли, че децата се отказват и му го дават. Признавам си това са моменти, в които просто нищо не е в състояние да ме успокои. Правя го на две стотинки. Резултата е, той го връща и го играе жертва, защото аз лошата...., а детето вече му е неудобно да си го вземе и казва, не не го искам мамо, нека го изяде. И сто пъти го питам. Какъв му проблема просто да си поръча за него.
Баси, това идва малко в повече. Аз не бих издържал......и като мъж и като жена. Simple Smile Попрочетох, не всичко, но потърсих и забавна страна. Ми, няма. Жалко е. Семейство сте, заедно живеете, сега изпускаш малко пара във форум, а утре? Трябва да има някакво решение. Ако няма......сори Майкъл.

П.П. Съвсем наскоро гоних дребния от масата, че се сдърпа с кака си за нещо. И не защото няма, защото се инатеше и то тъпо. Вчера, пак така, но за едни бонбони. И пак, не защото няма. Имаше по 1 плик и за двамата. Отворихме един, да го изядат, после другият ако има нужда. Не, оня си искаше неговото. Или отвореният си го взима и си е "негов".

Последна редакция: пн, 26 мар 2018, 19:04 от Онзи

# 762
  • Мнения: 15 619
Описаното звучи като да се е счупило нещо в него, да се е отказал от нещо и да не му пука...

# 763
  • Мнения: 22 656
Още съм на мнение, че трябва консултация с психолог.

# 764
  • Мнения: 98
Значи го прави нарочно, за да те тормози.
Има вероятност и да иска да те накара ти да го напуснеш, за да си изчисти съвестта.
Питала ли си го дали иска да продължавате заедно. Отговорът му млже да ти внесе някаква яснота.

О, да говорили сме. Като цяло и като гаджета и след като се роди бебето имахме няколко сериозни момента, със събиране на багажи от моя страна. И сега сме говорили. Когато много се караме, си казваме доста неща, които после тежат. В такива моменти и аз съм му казвала, че не го обичам и той ми го е казвал. Аз обаче не го мисля, надявам се, че и той го изстрелва така, просто за да ме нарани в момента. Също сме си задали въпроса за какво сме заедно, като той вечно намира в мен кусури и аз в него. И след това се сдобряваме. Казва ми почти всеки ден, че ме обича. Аз обаче му отговарям, че не го чувствам. Че думите са едно, но действията му говорят друго. И ей така си живеем.

Общи условия

Активация на акаунт