Развод на 50, или тръгнала тепърва баба за дърва

  • 113 882
  • 2 363
  •   1
Отговори
# 2 205
  • Мнения: X
@Косите на Вероника

Ако проследиш мненията си (или на някого му се занимава да ти ги проследи), ще забележиш, че в 100% от случаите отговорността за грешката я слагаш у другия. Както казваше един симпатяга от нета: slo4aenoz? en imsla...


Ахам, с много свободно време разполагаш, очевидно.

# 2 206
  • Мнения: 243
Ха,ха! Ти си нагъл, наистина! hahaha
И твърде ниска топка, за съжаление.

Когато нещата паднат на ниво липса на аргументация и лични нападки - нямаме какво повече да си кажем.

@Косите на Вероника

Оптимизиране на времето. В това поне мога да кажа, че съм добър. Благодаря.

# 2 207
  • София
  • Мнения: 24 838
Ха,ха! Ти си нагъл, наистина! hahaha
И твърде ниска топка, за съжаление.

Когато нещата паднат на ниво липса на аргументация и лични нападки - нямаме какво повече да си кажем.



А, тук не си познал- аргументи имам винаги и точно наглостта ти да цитираш обясненията си в предния пост, които аз съм предложила да направиш, поради некоректността ти да не го направиш в началото на спора, те определят като твърде нагъл и твърде ниска топка.
Вярно е, че нямаме какво да си кажем, но пък с кеф ще коментирам философстването ти. Mr. Green

# 2 208
  • Мнения: 243
Тук тотално ти избяга логиката обаче. Както и мисленето леко в перспектива.

Защото вероятността да съм пускал същите определения в друга тема, винаги е повече от нула.

Също така е лишено от всякаква логика твърдението, че ако не съм дал определение до конкретна страница на темата, а го давам, когато е поискано, ме определя като “нагъл”. В най-добрия случай това е смехотворно твърдение.

От друга страна, на моя призив за дискусия, базирана на уеднаквяване на понятията и личен пример с първата крачка, ти реагира с аргумент ad hominem (лична нападка). И отново не даде своето определение. А личната нападка дори не е към някаква черта от моя характер, която да подкопае тезата или аргументацията ми. Личната нападка е на ниво “трети клас” (“ти си тъп”, “не, ти си тъп”).

# 2 209
  • Наблизо
  • Мнения: 8 825


Сега, понеже и ти няколко пъти си редактираш мнението: не, грешката не е в "жертвата", а "изневеряващите" да са безгрешни. Грешката е и в двамата - че са се събрали с грешния за себе си човек. Като да натискаш две парчета пъзел, които очевидно не си пасват, ама ти да настояваш, че трябва да си паснат. Просто намери правилното място и за двете. А тази основна грешка (подборът на грешен за нас партньор) иде от друга, която пък е повсеместна зараза: страхът от комуникация. Особено в началната фаза на връзката. За да не би бъдещият партньор да се изплаши и да си тръгне. И понеже работим с очаквания, а не с факти (тях няма как да ги имаме, защото какво: не сме си говорили с партньора предварително), твърде често тези очаквания се сблъскват челно с реалността. И после разбира се, първото нещо, което бързаме да направим, е да обвиним другия за своите очаквания.
Това просто не е вярно в целостта си.Да,наистина има жени,събиращи се с коцкар с идеята да го променят,но са много малка част от двойките,в които се появява изневяра.
Много по-голямата част са с причина "ниска самооценка в даден период от живота и си помпаме егото със слагане на други","искам да накарам жена ми да си тръгне,защото аз нямам смелост да я зарежа","не искам повече да си изпълнявам задълженията всемейството,а Х не ме кара да правя нищо,освен да се забавляваме".Това като примерни причини,които нямат общо с природата на един човек,а с малодушието му.Такъв дадените моменти започва да мисли само за себе си,егоистично,което автоматично води до нараняване на партньора,защото на него просто е спряло да му пука за него и за семейството,което той вижда като тежест.И да,такъв обаче няма да има никакво разбиране,ако и жена му изневери.
Не става въпрос изобщо за малките изключения на полиаморни хора или такива наистина събрали се с някой,който си е кръшкач по природа-иначе обгрижват семейството,а за тези,които точно семейството почва да им тежи със задълженията им и така измъчват и другият,който трябва обаче да се нагърби и с неговите задължения.
Ето Фабри,мнението на което не отговори - само задраскана част и я интерпретира грешно.

# 2 210
  • Мнения: X
Хващам пуканките аз. Ех, що я няма иконката Wink

# 2 211
  • Мнения: 243


Сега, понеже и ти няколко пъти си редактираш мнението: не, грешката не е в "жертвата", а "изневеряващите" да са безгрешни. Грешката е и в двамата - че са се събрали с грешния за себе си човек. Като да натискаш две парчета пъзел, които очевидно не си пасват, ама ти да настояваш, че трябва да си паснат. Просто намери правилното място и за двете. А тази основна грешка (подборът на грешен за нас партньор) иде от друга, която пък е повсеместна зараза: страхът от комуникация. Особено в началната фаза на връзката. За да не би бъдещият партньор да се изплаши и да си тръгне. И понеже работим с очаквания, а не с факти (тях няма как да ги имаме, защото какво: не сме си говорили с партньора предварително), твърде често тези очаквания се сблъскват челно с реалността. И после разбира се, първото нещо, което бързаме да направим, е да обвиним другия за своите очаквания.
Това просто не е вярно в целостта си.Да,наистина има жени,събиращи се с коцкар с идеята да го променят,но са много малка част от двойките,в които се появява изневяра.
Много по-голямата част са с причина "ниска самооценка в даден период от живота и си помпаме егото със слагане на други","искам да накарам жена ми да си тръгне,защото аз нямам смелост да я зарежа","не искам повече да си изпълнявам задълженията всемейството,а Х не ме кара да правя нищо,освен да се забавляваме".Това като примерни причини,които нямат общо с природата на един човек,а с малодушието му.Такъв дадените моменти започва да мисли само за себе си,егоистично,което автоматично води до нараняване на партньора,защото на него просто е спряло да му пука за него и за семейството,което той вижда като тежест.И да,такъв обаче няма да има никакво разбиране,ако и жена му изневери.
Не става въпрос изобщо за малките изключения на полиаморни хора или такива наистина събрали се с някой,който си е кръшкач по природа-иначе обгрижват семейството,а за тези,които точно семейството почва да им тежи със задълженията им и така измъчват и другият,който трябва обаче да се нагърби и с неговите задължения.
Ето Фабри,мнението на което не отговори - само задраскана част и я интерпретира грешно.

Ти какво точно очакваш да коментирам по някакви факти за други случаи? Да ти кажа, че няма мъже, които чОкат наляво и надясно, защото избиват комплекси? Или че няма такива, които след някаква определена възраст се "счупват" и започват да правят същото, като тотално отебават семейството си? Или че третите започват да вършеят, защото им натежават семейните задължения и си намират начин за "бягство"? Това са факти, какво да ги коментирам? Виж ако започнеш да твърдиш, че това са единствените варианти за не-моногамността да съществува, тогава ще коментирам. Можеш да разчиташ на това.

А ако искаш да внесеш пояснение към това, което твърдиш, че не съм разбрал правилно, ще коментирам след това отново.

# 2 212
  • Мнения: X
Скрит текст:
Ох, пак с това свършили се мъжете. Сякаш опашки се редят, нали виждате колко жени допускат едни и същи грешки.
Тук не мога да не се съглася.
Но човек докато не види лично, не вярва, че мъжете които би харесала и които ще отговорят на твоя интерес намаляват с годините. И с годините едва ли ставаме по-привлекателни, колкото и да се тръби обратното.
Пропускате още един фактор - децата и тяхното отглеждане. При отгледани деца раздялата е в пъти по-лесна, но ако имаш 2 - 3 деца, ще се замислиш как сама ще се справяш, ако не финансово, то поне логистично.
Лесно, ще му ги оставя.Стига да не са съвсем бебета....
Никакъв проблем нямам АЗ да съм "неделния" родител.
Знам, сега някой ще каже "Ама той ще ги тръсне на майка си....!".Ами, те и при мен, пак няма да са с мен, нали трябва да работя, за да ги храня....
Това в ситуация, когато жената иска развод.
Когато мъжа си "дигне шапката", тя едва ли има избор....


Глупости. Никога за нищо на света не бих си оставила децата на друг ама в абсолютно никакъв случай. Камъни ще ям, но те ще са добре. Коя майка би си оставила децата.

# 2 213
  • Мнения: 63 310
Тя пише хипотетично.
Понеже не се е наложило да решава дали да си остави децата.
И защо? Те каква вина имат?

# 2 214
  • Мнения: X
Те така или иначе ще бъдат гледани от друг, защото ще се наложи да бачка като изоглавена, че да ги издържа. Т.е. ще помага баба, редовно, ежедневно, то това си е изоставяне и гледане от друг.
Аз пък кристално ясно я разбирам Краси, мъжът ми също разбира, че никой не може да върши моята работа по-добре от мен и свива сърмите много бързо. Без майката са жив зян и всеки не бавноразвиващ се мъж го осъзнава.

# 2 215
  • Наблизо
  • Мнения: 8 825


Сега, понеже и ти няколко пъти си редактираш мнението: не, грешката не е в "жертвата", а "изневеряващите" да са безгрешни. Грешката е и в двамата - че са се събрали с грешния за себе си човек. Като да натискаш две парчета пъзел, които очевидно не си пасват, ама ти да настояваш, че трябва да си паснат. Просто намери правилното място и за двете. А тази основна грешка (подборът на грешен за нас партньор) иде от друга, която пък е повсеместна зараза: страхът от комуникация. Особено в началната фаза на връзката. За да не би бъдещият партньор да се изплаши и да си тръгне. И понеже работим с очаквания, а не с факти (тях няма как да ги имаме, защото какво: не сме си говорили с партньора предварително), твърде често тези очаквания се сблъскват челно с реалността. И после разбира се, първото нещо, което бързаме да направим, е да обвиним другия за своите очаквания.
Това просто не е вярно в целостта си.Да,наистина има жени,събиращи се с коцкар с идеята да го променят,но са много малка част от двойките,в които се появява изневяра.
Много по-голямата част са с причина "ниска самооценка в даден период от живота и си помпаме егото със слагане на други","искам да накарам жена ми да си тръгне,защото аз нямам смелост да я зарежа","не искам повече да си изпълнявам задълженията всемейството,а Х не ме кара да правя нищо,освен да се забавляваме".Това като примерни причини,които нямат общо с природата на един човек,а с малодушието му.Такъв дадените моменти започва да мисли само за себе си,егоистично,което автоматично води до нараняване на партньора,защото на него просто е спряло да му пука за него и за семейството,което той вижда като тежест.И да,такъв обаче няма да има никакво разбиране,ако и жена му изневери.
Не става въпрос изобщо за малките изключения на полиаморни хора или такива наистина събрали се с някой,който си е кръшкач по природа-иначе обгрижват семейството,а за тези,които точно семейството почва да им тежи със задълженията им и така измъчват и другият,който трябва обаче да се нагърби и с неговите задължения.
Ето Фабри,мнението на което не отговори - само задраскана част и я интерпретира грешно.

Ти какво точно очакваш да коментирам по някакви факти за други случаи? Да ти кажа, че няма мъже, които чОкат наляво и надясно, защото избиват комплекси? Или че няма такива, които след някаква определена възраст се "счупват" и започват да правят същото, като тотално отебават семейството си? Или че третите започват да вършеят, защото им натежават семейните задължения и си намират начин за "бягство"? Това са факти, какво да ги коментирам? Виж ако започнеш да твърдиш, че това са единствените варианти за не-моногамността да съществува, тогава ще коментирам. Можеш да разчиташ на това.

А ако искаш да внесеш пояснение към това, което твърдиш, че не съм разбрал правилно, ще коментирам след това отново.
Защото това е основният процент.Другите са горе-долу частни случаи и въобще не се връзват в тема за дали да се развеждаме след 50 или е твърде късно.

# 2 216
  • София
  • Мнения: 16 590
Те така или иначе ще бъдат гледани от друг, защото ще се наложи да бачка като изоглавена, че да ги издържа. Т.е. ще помага баба, редовно, ежедневно, то това си е изоставяне и гледане от друг.
Аз пък кристално ясно я разбирам Краси, мъжът ми също разбира, че никой не може да върши моята работа по-добре от мен и свива сърмите много бързо. Без майката са жив зян и всеки не бавноразвиващ се мъж го осъзнава.
Така, както го написа, излезе, че всяка работеща майка изоставя децата си и  всеки мъж за нищо не става.

# 2 217
  • Мнения: 34 239
Да, и защото това го има само у нас... в повечето страни зарязва майката, прав му път, но тя остава обезпечена идеално, т. е. колкото е имало възможности  с бащата,...защото от къде накъде тя ще е длъжна да гледа сама физически и финансово децата, колкото са на едния родител, толкова са и на другия. Бащата не е "неделния" родител, той е "единия" родител.

# 2 218
  • София
  • Мнения: 24 838

Глупости. Никога за нищо на света не бих си оставила децата на друг ама в абсолютно никакъв случай. Камъни ще ям, но те ще са добре. Коя майка би си оставила децата.

1. Този "друг" е бащата.
2. Никой не те кара да ги изоставиш, децата, а да живеят в неговия дом и върху него да падне тежестта по отглеждането...докато ти си в облагодетелстваната роля на съботно-неделната мама.
3. Можеш да ги виждаш когато искаш, и не- камъните среда нямат, за разлика от хляба, ако ме разбираш. Peace
4. Когато драпаш на всяка цена децата да бъдат твоя грижа, трябва да си готова да я поемеш, а не да овикваш бащата, че не искал да я подели наполовина с теб и така да изпадаш отново в ролята на жертва.

# 2 219
  • София
  • Мнения: 20 879
Глупости. Никога за нищо на света не бих си оставила децата на друг ама в абсолютно никакъв случай. Камъни ще ям, но те ще са добре. Коя майка би си оставила децата.
Говорим не за оставяне в дом, а за отглеждане от другия родител.
Ако ти ядеш камъни, няма дълго да си добре нито ти, нито те. Стига другият родител да е нормален и свестен (и това го има), не виждам чак такава драма.

Общи условия

Активация на акаунт