Не ми се ходи на бал

Повечето тийнейджъри смятат останалите за тъпи, смотани, грозни и т.н, а себе си за по- по-, най-. До определена възраст такова поведение може да се толерира.
Не мисля, че той има проблеми само заради това, че не иска до отиде на бала си. Не мисля и че родителите му ще са особено разстроени, все пак трябва да уважат правото му на избор.

Няма право да определи кифла като такава и да изчака да ѝ мине преди да отиде с нея на бал? Интересно
Не е точно недостойно това. Но не е желано. Естествено е.
Точно както нарочената кифла, вероятно ще нарочи него за "сухар" примерно и също може да изчака ако смята, че има надежда. В реда на нещата си е. А може ни тя да е кифла, ни той сухар за трети човек.

Ангел, разсъждава се и се мисли върху налични факти. В случая такива няма. Затова и по-задълбочено мислене съвсем няма как да се упражни тук.  По тази причина и мисленето върху конкретния проблем на човека не е нищо повече от упражнение по въображение, реторика или чиста фантазия с опити за гадаене по нета. Т.е. отново нещо далеч от рационалното. Не е повърхностно дори, а е немотивирано и най-вероятно неотносимо към питането на автора.
Особено в частта що щял да дири на английски из Белгия и подобни съвсем отнесени включвания.
Вероятно е недолюбването на баловете да е свързано с настоящия му проблем, който го притеснява. Затова и пита за по-нататък как е.
Ето какво го вълнува човекът:
Т.е. това на мен ми говори не за "асоциален тип личност", а по-скоро за по-интровертна или наранена такава, която много се страхува да не изпадне в ситуация, в каквато явно е изпадала до момента.
А причината за настоящото му нежелание да направи "като всички" може би се корени в това:
И ако прогнозите ми за причината са верни, то определено мястото му не е на такава колективна сбирка.

Разбира се няма как да се очаква от момче на тази възраст да сподели такова нещо публично. Затова и само си приказваве тук общо.

...

Охо, твърде обобщено ми идва за по-сериозни разсъждения горното. Че и не съвсем ясно е.
Особено с това "нещо". Че то, това "нещо", може да е колежката - любовница, чийто мъж е шефът - разярен рогоносец, която колежка няма как да срещаш ежедневно в друга банка. В друга и мъжа й няма да срещаш.
Отделно от това аз не се сещам за случай, в който човек да няма "проблем с нещо".

Ако авторът ме беше питал лично, бих му казала да се насочи към студентите - американци. От личен опит знам, че с американци се общува лесно.

Ами това и аз се опитвам да кажа от няколко часа. Проблемът не е в липсата на общи интереси, има нещо друго.
Имах една съученичка в основното училище, която имаше проблем с цвета на кожата си. Не беше от ромски произход, но постоянно получаваше обиди и подигравки заради външния си вид. Беше я страх след седми клас да кандидаства в някоя гимназия, защото се притесняваше как ще я приемат новите и съученици, същото се случи и с университета, а и след това на един стаж, на които ходихме заедно. Подобен проблем имат и децата с различна сексуалана ориентация например. В никакъв случай не твърдя, че авторът страда от някое от изброените, но със сигурност причина има и тя не е просто липса на общи интереси. За това и го посъветвах, че най-добре е да поговори с родителите си.

Може и да е говорил за толкова много години, ние няма как да знаем какви са отношенията в семейството му.

С представителите на северните страни също се общува лесно, защото не са досадни и не се натрапват.
В друга държава може да се адаптира много по-лесно, отколкото досега се е адаптирал в гимназията.

Е то е ясно, че "има нещо друго". Но какво е то - може да ни каже Маг Фидан на този етап- ако има предаване на живо. Ако няма - сигурно ще има пък други негови колеги, които биха пояснили.
...
Моя съученичка беше обиждана в гимназията само за това, че беше много висока и не особено красива в лице. Беше тормозена от едни по-големи момчета постоянно. Без нищо да им бе направила.
Премести се в друго училище, с женски състав предимно, и нещата се успокоиха. После е омъжи и замина за чужбина. И до сега е там. Добре се е адаптирала. Доволна е. Но никога няма да забрави кошмара на първата си гимназиална година. Сега ако трябваше с такива да кара пет години и родителите й не се бяха съгласили да се премести /понеже е нужно тяхното съгласие, за да се случат тез неща/, едва ли би отишла с кеф на бал, предполагам...
Понякога е достатъчно да те нарочат 1-2 тартора и да ти вгорчат живота в дадената среда, тотално да те скапят. Не е нужно дори да си необщижетелен, саможив, срамежлив и т.н. Само толкоз стига из нашенските училища, в които учителите се правят, че нищо не знаят и не виждат, понеже не им се занимава.

Понякога именно родителите са причината за това, че детето е странно и не се вписва. Нямаше как да не се сетя за "Кери".
За другото съм съгласна с Джуди. Всеки може да стане обект на подигравка заради едно или друго. Мен са ме тормозили, защото имам честта да имам странен братовчед, примерно. А всъщност едни от най-подиграваните ни съученици отидоха на бала.

Ами за доста хора, които представиха мнението си, останах с впечатлние, че НЕ е ясно, че причината си крие в нещо различно от това, че той просто не споделя едни и същи интереси със съучениците си.

Колкото до това да общува с хора от различни националности - не мисля, че ще помогне. Когато той е неуверен в себе си, има някакъв страх от общуване, това се усеща от отсрещния човек и създава бариера.

Общувала съм с хора от най-различни националности. Чужденците по-лесно приемат различните и уважават чуждите граници. Сред толкова много различни хора, няма как да не намери поне 1-2, с които да си паснат.

много са толерантни докато не влезеш в конкуренция или докато някой с повече авторитет не те мобне и тогава ако си с авто характер ела гледай какво става.

Разбира се, че най-често до родителите опира. Ама това сега не е вече на дневен ред, пък и да го бистрим - полза вече - никаква. Човекът е вече пълнолетен и приет за студент.

Ангел, то ако е само разлика в интересите, аз лично се съмнявам, че човекът би взел този въпрос толкоз присърце, че още от миналото лято да пита за абсолвентския бал. Не вярвам, че някой го мисли сериозно. Музиката се изтърпя за 1-2 часа. И кифленските стойки и празни разговори - също. Човек не поради такава причина взема такова решение. Така е. Затова и цитирах два негови по-стари поста, които ме навеждат на това, че най-вероятно не е до келешлък питането и идеята му.

Понякога дори много помага. За мен в по-голямата си част българите не са особено общителни и толерантни, не са отворени и радушни. Напротив. Лично аз с доста чужденци общувам по-свободно и приятно, отколкото с много нашенци. Зависи. Това също няма как да го прогнозираме. Изборът от модели и свобода в чужбина обаче си е много по-голям.

Възможно е хората в чужбина все пак просто да го приемат такъв, какъвто е. На запад поне няма чалгари и кифли, та на тях може и да им се стори съвсем нормален.

Предполага се, че в унито всички тръгват от една позиция.
Бъдещият студент ще има няколко месеца, докато се ориентира и се научи да избягва по-авторитарните индивиди.

Judy на твоя територия общуваш с тях ? имате ли конкурентна обстановка?

Хър Мяуджести лъжеш се дълбоко. Пълно е с всякакви чешити и то падат по-долу от нашите.

 както и в гимназията.