Когато не съм имала нищо, постоянно съм мислила какво да работя, как да изкарам пари и да имам. После съм действала. Ама на 23 години да кажеш: "Аз не мога да заделям, с малка заплата съм" е просто смешно. На 23 всеки почва от нулата почти. Нали ще си на 28, на 35 и т.н. няма все с малката заплата да седиш?
- Публикувана: 28 май 2018, 18:18 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2018, 10:49 ч.
Жилище и мисли
никой не е заритал за апартаменти
Ами там е работата, че практиката показва - не е толкова лесно да се превърне в пари. В повечето случаи е трудоемко, скъпо и неефективно.
Вече писах, от получаване на частта до превръщането й в пари пътят е дълъг и трънлив.
Вече писах, от получаване на частта до превръщането й в пари пътят е дълъг и трънлив.
Практичен съвет към авторката - да направи вложение в една от онези постелки с надпис "welcome", които се постилат на долния праг - като рече да си затръгва, само си я навива, прибира си я и после я постила на новото място.
пп: грозни истории при раздяла има всякакви, включително на изгонени с деца. Не че някой е гонил децата, ама като изгониш жената, обикновено тя не си оставя децата. Като жилището е на свекървата, нищо че мамин го е представил за свое, какво мислиш става, когато тръгнат да се разтурят работите? За всеки случай снахата не остава в жилището на свекърва си до пълнолетието на детето.
пп: грозни истории при раздяла има всякакви, включително на изгонени с деца. Не че някой е гонил децата, ама като изгониш жената, обикновено тя не си оставя децата. Като жилището е на свекървата, нищо че мамин го е представил за свое, какво мислиш става, когато тръгнат да се разтурят работите? За всеки случай снахата не остава в жилището на свекърва си до пълнолетието на детето.
Предполага се, че тя един ден ще му даде деца.
а кво прави авторката ако му роди деца и после той я изхвърли. Кой вариант да си избере - сама на улицата с децата или децата при него а тя на улицата
Уиш, много зависи какъв е имотът. Да, имаш някакви ценни имоти в София. Обаче в повечето случаи отдаването под наем на жилищен имот е за смешни пари. Например в Пловдив има огромна диспропорция на цена на имот-наем. Имоти за 100К евро се дават под наем за смешните 500 лева на месец. Това не са пари.
Или например цитираните наследствени - макс. наем 200 и 300 лева. И това не е нещо особено и не ти оправя живота.
Като си по практиката, дай акъл какво може да се прави с гарсониера в примерно Габрово, Шумен, или друг град от тоя ранг, че да излезеш на плюс.
Или например цитираните наследствени - макс. наем 200 и 300 лева. И това не е нещо особено и не ти оправя живота.
Като си по практиката, дай акъл какво може да се прави с гарсониера в примерно Габрово, Шумен, или друг град от тоя ранг, че да излезеш на плюс.
а кво прави авторката ако му роди деца и после той я изхвърли. Кой вариант да си избере - сама на улицата с децата или децата при него а тя на улицата
Когато не съм имала нищо, постоянно съм мислила какво да работя, как да изкарам пари и да имам. После съм действала. Ама на 23 години да кажеш: "Аз не мога да заделям, с малка заплата съм" е просто смешно. На 23 всеки почва от нулата почти. Нали ще си на 28, на 35 и т.н. няма все с малката заплата да седиш?
И двете крайности не са добри, залитането и меренето на материалното в една връзка - точно кое на кой е, както и безгрижието по тези въпроси, трябва да има някакъв баланс.
Приятел без брак живяха 15 години заедно и работиха заедно, разделиха се и още поддържат връзка- той и остави имотите и заделените пари и запази фирмата- няма драма.
Друг с брак постъпи по сходен начин.
Но също имам и примери които се развеждат по 5 години и се съдят за всяка чаша образно казано. Това затъване в битовизмите мисля, че носи много повече вреди в емоционален план, отколкото ползи, промениха се като хора и определено не ми е приятно да ги виждам вече.
Та жилището и имотите конкретно както може да са актив, така може и да са пасив, а за идеалните части или някакви други малки виждането ми е имаш нещо, нямаш нищо.
От инвестиционна гледна точка доходността определено не е от високите и то при добро управление.
Май всичко опира до някакви желания и очаквания по които няма разбирателство, а опре ли се до там пиши я бегала работата.
Приятел без брак живяха 15 години заедно и работиха заедно, разделиха се и още поддържат връзка- той и остави имотите и заделените пари и запази фирмата- няма драма.
Друг с брак постъпи по сходен начин.
Но също имам и примери които се развеждат по 5 години и се съдят за всяка чаша образно казано. Това затъване в битовизмите мисля, че носи много повече вреди в емоционален план, отколкото ползи, промениха се като хора и определено не ми е приятно да ги виждам вече.
Та жилището и имотите конкретно както може да са актив, така може и да са пасив, а за идеалните части или някакви други малки виждането ми е имаш нещо, нямаш нищо.
От инвестиционна гледна точка доходността определено не е от високите и то при добро управление.
Май всичко опира до някакви желания и очаквания по които няма разбирателство, а опре ли се до там пиши я бегала работата.
Като си по практиката, дай акъл какво може да се прави с гарсониера в примерно Габрово, Шумен, или друг град от тоя ранг, че да излезеш на плюс.
Зависи какви са ти критериите за плюс.
Нормално стъпващ на земята човек, намира плюса в тези 200- 300 лева наем, които му падат всеки месец и които му се явяват " свободни" да инвестира или спестява, или просто да си осигури по- добро ежедневие.
За грандомана, който теоретизира, са нищо, затова и напъването да се купи имота, даващ това " нищо" е безсмислено.
Нищо не се казва за обратния случай - Ако парите бяха нейни, щеше ли да му запише половината на него?!? Какъв е проблемът, че е негов апартаментът? Можела да остане на улицата....че тя пак може да остане. Примери много, вкл. и в една съседна тема, където мъжът взел парите, документите, телефоните на жената, тя се чуди как да избяга, за да се спаси...
На децата им трябвало сигурност. То, още нероден Петко, вече тук се разиграха сценарии как бащата ги гони на улицата...
Много е нагло да искаш нещо, без да си вложил нищо. А и позицията на авторката е, че няма и да влага пари, понеже заплатата ѝ е ниска.
Щом от сега се тръгва с презумция за раздяла и делби, по-добре да не се встъпва в този брак.
На децата им трябвало сигурност. То, още нероден Петко, вече тук се разиграха сценарии как бащата ги гони на улицата...
Много е нагло да искаш нещо, без да си вложил нищо. А и позицията на авторката е, че няма и да влага пари, понеже заплатата ѝ е ниска.
Щом от сега се тръгва с презумция за раздяла и делби, по-добре да не се встъпва в този брак.
