Отровните ми родители

То се оказва, че е някакво явление от ранга на правилата, а не изключението. Пълно е пациенти явно - само около мен има няколко тежки случая.

Той даде ли някакви насоки за справяне?

В цялата тази история най-важен е момента на осъзнаване на проблема. Когато осъзнае, че родителите й няма да се променят едва тогава ще може да сложи край на отношенията си с тях. При мен осъзнаването и решението дойде не след целия тормоз над мен, а след тормоза над сина ми. Простих точно два пъти и при третия път сложих точката. Марси явно има много висок праг на търпимост спрямо тях и поради тази причина още не е стигнала до момента на приключване всякакви отношения с тях. Аз също съм с висок праг и затова търпях повече отколкото трябваше.
Интересното при мен е това, че инстинкта ми за самосъхранение ме превърна в перфектния егоист. В момента не ме интересува никой друг, освен мен, съпруга ми и децата. Ама наистина никой - нито сестра ми, нито баба ми, нито баща ми, а още по-малко майка ми. Да, обичам ги, защото са ми роднини, но не ме интересува нищо свързано с тях. И това ми помага много да се концентрирам върху семейството си и да живея един нормален и спокоен живот

Трябва много да се внимава точно с тази ситуация - токсичните родители да не станат златни баба и дядо с пари. Защото ти ще си лошото ченге. Ще ти научат децата на глезотии, а може тъничко да им плъзнат някои лоши описания за мама. И да ти подкопаят авторитета много сериозно. Може буквално за цял живот, или за доста дълго време, да настроят децата. Много внимавай, защото както си била лоша ученичка, така ще покажат на всички, че си и лоша майка.

С моето поколение е така - ние сме най-лошите деца и най-лошите родители. В нашите родители и нашите деца грешка няма, родителите са правили най-доброто, а децата са си деца и е нормално да правят каквото си искат. А ние сме поколението по средата, възпитавано да ходи на пръсти, да слуша...и все да му намират грешки.

Точно това ми се случи с уж любящите родители.
Детето ми е вече голямо, със собствено семейство. Но все още вярва на набитото в главата от баба и дядо. И да се разкъсам - не ме възприема като добра майка, а само като подвижен банкомат. Аз съм готова на всичко за само малко добро отношение. Но - баба каза така и точка.

                Те да не са даскали в прогимназия?Те са я вкарали в някаква рамка,от която никакъв психолог ли психотерапевт не може да я измъкне.Само тя-САМА!Има си семейство,далече е...Вместо да се взира в отровените си отношения с родителите си и да търси взаимност,топлота,тя да раздава любов.Тя да намери начин да си разнообрази живота.Иначе ще си носи депресията и болката докато е жива.Важното е тя САМА  да поиска да е необременена.Допускам,че нейната лична болка се отразява, без тя самата да иска, на нейното семейство.

Спри му парите:) и да се оправят с бабите си.

А иначе помага някой да ти каже в прав текст следната мръсна тайна: 99.99% от хората, дори и повече, носят маски на загриженост и алтруизъм, но всъщност ги е грижа най-вече за собствения кеф. Някои изпитват перверзен кеф да мачкат другите, под маската на загриженост.

Имайки предвид, че сред нас ангели почти не ходят, всеки е свободен също да си гледа кефа, да си зарежда батериите и да си крие много добре картите дори от родната си майка, особено ако е от тоя тип, дето само чака да чуе нещо, дори позитивна новина, и да направи от него повод да те накара да се чувстваш нищожна.

За това обаче вината не е нито в детето, нито в родителите ти. Ти не си изградила родителска връзка, съответно детето я е намерило другаде.

Ох, родителска връзка...знаеш ли малките гадинки как я продават за 30-тина сребърника:) малко подкупване им трябва и ставаш най-черната. Именно защото родителят изисква и слага граници, затова излизаме стиснати, не-щедри, задръстени. А баба е готината.

Малките - да. Но пораснало дете със собствено семейство както е при анонимната вече е нещо друго. И в случая тя е "ходещият банкомат", но вместо да се вгледа в себе си, обвинява детето си, че не я счита за добра майка и авторитети са баба и дядо.

A, знаеш ли тоя път бабата какви награди е обещала за слушкане - не бонбони, а я апартамент, я кола. И голямо дете може да се продаде като едното нищо. Явно е от склонните да го правят, след като и от майка си муфти.

Колкото повече темата напредва, толкова повече се убеждавам, че Марси не търси реално решение на проблема си. Тя иска просто да си се оплаче колко са лоши тези нейни родители и каква жертва е тя (не го омаловажавам), да я потупат по рамото съфорумките, да й кажат колко е трудно, че не става, че е за цял живот и т.н. и да "подхранват" тези й чувства.

Сума ти народ се изредихме, дадохме конкретни съвети, точка по точка й се написа какво да прави.
Но тя продължава да тропа с краче като 2-3 годишно дете и казва "Искам, та искам. Защо не са такива, защо не са онакива ...?" Яд я било, какво били пропуснали те и т.н.

Ако Марси беше на 25 години, щях да я разбера с това поведение.
Но! Дайте да сметнем, тя постоянно говори за онова време, как този модел на възпитание бил нормален (тук не съм много съгласна),отделила се на 20 год., отишла в друг град, има голямо пораснало дете.
Според мен е на 35-40 години.
Трудно и невъзможно би било в началото, ако е положила усилия да се откъсне. Защото наистина е така, не става от днес за утре. Трябват си работа и усилия и постоянство. Но тя не го е направила, не се е опитала да се дистанцира, да се откъсне емоционално от тях.
Ето, те не я искат, показват й го ясно, но тя продължава да се вкопчва в тях.
Родителите ми, та родителите ми ....
Хора, това са поне 20 години!
И какво значи не е лесно да се опълчиш срещу родителите си? Ти няма да ги биеш и малтретираш. От теб се иска да кажеш просто и ясно: "Ако продължаваш да говориш/правиш така, ще затворя или ще си тръгна". И да го направиш. И да си последователен.
А не те да те отритват, а ти да продължаваш да се буташ при тях. Години наред.
С бездействието си дали е спечелила нечие уважение? На детето си? На мъжа си?

Не вярвам, че Марси има щастливо семейство и че това й поведение на жертва не е оказало влияние в отношенията й с членовете му. Колкото и да ни убеждава в това.

За мен темата не е реална или ако е такава, то за Марси спасение няма.

Сирена, да не отклоняваме темата.


  Е, и това е някакво начало. Може пък някой ден да събере смелост и за следваща крачка.

Не знам дали темата е реална или няма спасение, но за мен тя определено живее в миналото.

Аз затова писах, че трябва тя да постави границата. Деликатно е, но защо да лишава детето от златни ходещи портфейли или солидно наследство. Много поизкукуригали, одъртели, макаренковци в един момент решават да лишат от наследство директния питомец, но са благосклонни към внуците. Ако са от типа далече от очите, далече от сърцето, може, като нищо да завещаят имотите на някой десети братовчед, приятел или даже напълно чужд човек, който се е увъртял около тях в подходящия момент. По-добре да осигурят внучето, като по този начин индиректно подпомогнат родителите. Ако златата поемат цената на уроци и кръжоци, накупят айфоните и компютрите, родителите също се облажват. Ако пък вземат да гледат внучето през ваканциите, да го водят по екскурзии и културни мероприятия, супер. Осигуряват спокойствие на родителите, пестят им средства и обогатяват културно и езиково внучето.

Лоша майка не е непременно = лоша баба. И майка ми и свекърите са били строги и взискателни с децата си, но са златни баби и дядовци. Не бих лишила децата си от връзки с хора, които могат да ги научат на нещо и да ги подпомогнат. Ако те самите решат да скъсат с бабите и дядовците, обаче, бих приела въпреки загубите.

Такива фиксации в миналото, говорят за проблеми в настоящето.Очевидно се търси оправдателна причина за настоящия проблем.Не е ок това подробно връщане назад, преди n та години и то болезнен опит.
Такова хвърляне на вина и обвинения, заедно с неудовлетвореност от сегашното положение( не се виждат и чуват, реално няма проблем) ама да се питаш и защо, пък и кой ще ги гледа..вятър и мъгла..
Прекалено нереална откъм терзания история.Някой е жаден за внимание и темата да върви..
Аз ще си изпукам пуканки