- Публикувана: 1 авг. 2018, 08:52 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2018, 23:26 ч.
Как се обича самотна мама с две деца?
Ей, т'ва жените сте луда работа...
Добре де, дами, има ли смисъл да се хапете до кръв из коментарите?
Запознай "самотна мама с две деца" с майка си и пак ще си говорим за смислите в живота и за хапането до сетната капчица кръв. Тук още не са достигнати баш висините.
Ааа да, забравих да допълня да се разберете с Дренка, последно обсебваща майка ли ще бъда (според нея) или такава, която ще си зареже и изостави детето (според теб). Защото все пак една и съща кауза защитавате и е хубаво поне и аргументите ви да съвпадат. 
Ааааа, не миличка не. Не според мен! Ти сама го написа. Аз само правя заключение на база написаното от теб
Ако един ден на моето дете не му е ок с мен, няма да го държа на сила. За мен важното е да знам, че то се чувства добре, независимо по какъв начин.
Скрит текст:
Ей, т'ва жените сте луда работа...
Добре де, дами, има ли смисъл да се хапете до кръв из коментарите?
Запознай "самотна мама с две деца" с майка си и пак ще си говорим за смислите в живота и за хапането до сетната капчица кръв.
Тук още не са достигнати баш висините.
Ей, т'ва жените сте луда работа...
Добре де, дами, има ли смисъл да се хапете до кръв из коментарите?
Запознай "самотна мама с две деца" с майка си и пак ще си говорим за смислите в живота и за хапането до сетната капчица кръв. Тук още не са достигнати баш висините.
Ох, мале. Недей, че си го представих...
Добре де, кому е нужно т'ва джафкане и хапане?
И според теб „няма да го държа на сила” е равно на „ще го изоставя” и „ще се откажа от него”. Я, сега замести в изречението, което си ме цитирала словосъчетанията, които ти написа. Май придобива съвсем различен смисъл, а?
Пак ще те попитам, навик ли ти е и в реалния живот да си интрепретираш чужди думи, както на теб ти е кеф?
А и май умишлено не цитираш частта, в която казвам, че винаги ще му бъда зад гърба, когато му потрябвам.
Пак ще те попитам, навик ли ти е и в реалния живот да си интрепретираш чужди думи, както на теб ти е кеф?
А и май умишлено не цитираш частта, в която казвам, че винаги ще му бъда зад гърба, когато му потрябвам.
Ох, мале. Недей, че си го представих...
Ох, мале. Недей, че си го представих...
E-e-e, изгрубяхте, вече
Доста плоска ирония, а уж повечето жени тук са зрели, но уви.
И тъй като си поредната неразбрала и явно четеш , това което на теб ти е удобно, ще ти обясня.
Кучето го дадох като пример в посока на това, че е малко или много ангажимент, особено когато живееш сам и няма кой друг да се грижи за него. Хладилника няма как да си го отвори, да се разходи, за да си свърши нуждите също, да се обезпаразити само, да отиде на лекар и т.н. Всичко това по някакъв начин те ангажира, тоест съобразяваш се до някаква степен и с него.
Имах предложение от една приятелка да отскочим до морето за 3-4 дена, но в този момент точно нямаше на кой да го оставя, а не можех да го оставя само в апартамента, заключено 4 дена. Разминах се с морето. Не случайно много хора си взимат някакво животно и след това го подаряват, защото просто не могат да се грижат за него.
Детето от своя страна е двойно по-голяма отговорност, защото неговото щастие не се изразява само в това да е нахранено и разходено, ами и в много други неща.
И, ако трябва да ти вляза в плоския опит за ирония, ще кажа, че не е задължително кучето да харесва новия, но детето ДА.
И тъй като си поредната неразбрала и явно четеш , това което на теб ти е удобно, ще ти обясня.
Кучето го дадох като пример в посока на това, че е малко или много ангажимент, особено когато живееш сам и няма кой друг да се грижи за него. Хладилника няма как да си го отвори, да се разходи, за да си свърши нуждите също, да се обезпаразити само, да отиде на лекар и т.н. Всичко това по някакъв начин те ангажира, тоест съобразяваш се до някаква степен и с него.
Имах предложение от една приятелка да отскочим до морето за 3-4 дена, но в този момент точно нямаше на кой да го оставя, а не можех да го оставя само в апартамента, заключено 4 дена. Разминах се с морето. Не случайно много хора си взимат някакво животно и след това го подаряват, защото просто не могат да се грижат за него.
Детето от своя страна е двойно по-голяма отговорност, защото неговото щастие не се изразява само в това да е нахранено и разходено, ами и в много други неща.
И, ако трябва да ти вляза в плоския опит за ирония, ще кажа, че не е задължително кучето да харесва новия, но детето ДА.
Много забавно разказваш, особено за тез, които отглеждат и дете, и куче, планират почивките така, че да вземат и кучето и т.н. Я си представи, следвайки елементарната си логика - да лишиш детето си от ваканция, щото няма кой да гледа кучето. Веднага бих те заклеймила като лоша, лоша майка
Когато станеш родител, пък и самотен такъв /не че ти го пожелавам де/, тогава ще ми е интересно как ще разсъждаваш по въпроса.
А колкото до кучето - водим го с нас и не ходим на места, където не допускат животни. Водим си заедно и децата от предишни връзки и никой не е нещастен, и не се чувства ощетен от този факт.
А колкото до кучето - водим го с нас и не ходим на места, където не допускат животни. Водим си заедно и децата от предишни връзки и никой не е нещастен, и не се чувства ощетен от този факт.
