НОЕМВРИйче сладко в мен бушува, че ще гушне мама скоро се вълнува!

Няма да идват бабите, не виждам нужда. И двете работят и никоя не се натиска да идва, но при нас аз съм гледала бебе по-скоро от тях И на двете съм казала, че ако изпитват нужда да помагат могат да пращат готвена храна понеже това е единственото, с което ще ми е трудно след като таткото се върне на работа.

Може би има смисъл от баба на гости, когато в семейството има и по-голямо дете с цел да не се наруши неговия режим на излизания и разходки в началото докато мама свиква с бебето.

Изобщо даже и не си правят устата да идват,може би защото знаят мнението по въпроса,а то е да са надалеч!
Лаленце,това с готвената храна е много добра ама ентусиазъм и за това няма,ама и свекървата така готви,че по-добре да не ми праща нищо.
Ще се оправим,и децата ще си гледаме,и домакинството ще си въртим!
Няма да останем гладни,важното е да сме здрави!

Майка ми директно ме попита преди време и аз й казах, че първите две седмици с ММ искаме да се научим да се справяме сами. Щом му се полагат тези дни от държавата, ще си ги ползва и ще се учи! А майка ми доста нервничи за щяло и нещяло и е много припряна, в останалите случаи като не знае какво и как да направи задава хиляди излишни въпроси. Не мисля, че точно това ми е необходимо в началото. Вчера пак повдигна тази тема и й казах, че само да минава вечер след работа за по час-два и да носи ядене ще е от помощ, пък ММ като де върне на работа ще му мислим колко отпуска да си вземе, щом настоява.
Всеки още не е изявила желания, сигурна съм, че много й се иска, но не смее да повдигне въпроса. Но знам, че на нея няма да й е комфортно тук. Те не са от София и със свекъра не са свикнали да се разделят за повече от 1-2 дни (което намирам за сладко на тези години). Затова и не очаквам от нея помощ. Планирам през декември по празниците дс отидем за по-дълго там на гости и да помага на местно ниво

Аз нали ви писах, че май коланите  на колата са ни къси за кошницата за кола. Нищо подобно, въпрос на тренинг и да му хванеш цаката вчера се пробвахме няколко пъти и в двете коли и вече сме спокойни.

Някой спомена и за автомивката. Моята кола понеже я караме само на дълъг път и когато съм отпуска, в събота установих че в багажника си карам пясък от морето още тази седмица трябва да намеря време да я измия.

Вчера изпрах две перални, тия малки дрешки ме хванаха лудите докато ги простра. Остават ми още 2 да пусна. Добре, че се сетих да сложа две цветоулавящи кърпички, защото или синьото чаршафче от ИКЕА беше пуснало цвят или ментовите хавлии на George.

При нас първите 5-6 дни ще са вскички, докато ме изпишат от болницата. После сигурно таткото като се върне на работа ще остане може би майка ми да домошарства. Бебето ще си го гледаме сами, но 100% ще се радвам да има някой с нас, за да не се занимавам с никакви битовизми.  Тези последни два месеца така изкарахме, първо майка ми беше 2 седмици, после свеки и добре че, иначе не знам как щяхме да се справим с мойто лежане. Разбираме се, не сме имали проблеми, надявам се и после да е така майка ми преди две години отгледа едни близнаци  /ходеше всеки ден да помага на жената, че не се справяше/, тааа разчитам много на нейната помощ ако нещо не се справяме с ММ.
За кучето, нашето е 25кг и мъжа ми ще му донесе някоя моя дреха дето съм я носила докато съм гушкала бебето, или направо негова за да се запознае с аромата му и после ще си се приберем на изписването и ще ги запознаем. Много ми е любопитно как ще реагира, сега само обикаля и му души кошарката   след това ще има забрана малко да влиза в спалнята, докато някой не го изпусне и не се настани до бебето 😁

Аз пък ще имам нужда от помощ с домакинската работа и баткото, но няма да ме огрее... И сега в някои моменти ми е много трудно, не мога да тичам след него и да го вдигам, особено като се затръшка. Имам нужда и от човек, на който да мога да го оставя за час - два, за да си свърша работа навън. Миналата седмица го спрях от ясла, за да е здрав за рождения си ден и ни тръшна стомашен вирус и двамата - еми много ми беше трудно, признавам си. А след раждането пак няма да мога да го вдигам поне месец и половина и всяка помощ ще ми е голямо облекчение.

Свеки се прибира от Германия на 15.11, разбрахме се да стои при нас, докато родя, а после да си отиде на село, че два месеца означава да откача. През май беше само за две седмици тук и щях да се побъркам. Добра е, но несъобразителна. Не ми е помагала, по-скоро вредеше. Аз изчистя, тя влезе с обувките, легна да спя, тя тогава решава да говори по телефона (двете с майка ми не говорят по телефона, а крещят )
Двамата с мъжа ми ще се справяме. Две седмици няма да вземе, защото е готвач и там много трудно може да отсъства за дълго, но има разбрани колеги, с които ще се разбере разпокъсано за по няколко дни да си е вкъщи. Следователно не се притеснявам и кой ще готви.
Само се моля да родя нормално, за да мога скоро след това да излизам и с кучето, все ме бута да играем, а аз не мога. Иска си вниманието като детенце.
Така се гушка мамин златен

Ох, да ви кажа и при мен се гласят да идват. Аз за сега нищо не казвам, не мога да преценя дали ще ми е от полза, тъкй като това ще ми е първо бебче и разбира се много неща не знма. Но от друга страна толкова съм отвикнала да живея с майка ми, че направо не си го представям. Все пак мога да и кажа да додйе за 1, 2 дни да виидм как е иии ако не после ще я изпратя да се прибира. Това за готвенето и домакинската може би ми звучи, като най - полезена помощ 😂

С бабите ще го даваме пестеливо, макар ще този път повече ще има нужда от помощ - за каката най-вече. Първите две седмици ще сме си четиримата, после майка ми ще вземе малко отпуска и през деня ще е на разположение. Дали за разходки с голямото дете, дали за домакинска работа - както дойде. Знам, че каквото я помоля, това ще прави. Пък и живеят наблизо, ще мятат по някоя кутия с храна
Свекърва ми не ме е питала кога и как да де включи. Познавайки я, прави някакви сметки засега нейни си. Адски се напрягам обаче като има някой в нас с преспиване, така че макс 3-4 дни да издържа, после вече си оставам сама с двете девойки и ще се гледаме

Чакайте да ви разкажа вчерашните ни тревоги със смешен финал. Беборана не искаше от обяд да мръдне. Вече вечерта бях на ръба на нервна криза. Бутах я, пих кафе, ядох шоколад, пих студена вода, влизах в банята за контастни душове...не, не помръдна. И вече към 23 ч. решихме ще се ходи до болница, и тогава се сетих че понякога реагира на един изпълнител, класика. Казвам на ММ, чакай преди да тръгнем да пробвам нещо, пускам първо изпъклнение и хоп... сторими се, че нещо се случва, второ изпълнение и бам шут. Стана ни толкова мило и радостно....явно ще купуваме цигулка

Да ми е честит рождения ден, днес ставам на 31 години! Пожелавам си здраве и здраво бебе. И на вас пожелавам същото.
Днес ще ходя на бременната си фотосесия, за която изобщо не съм подготвена, и се надявам във фотото да ми помогнат.
Аз също в последните два дни не усещах много бебка, но тази сутрин направо се разигра Мисля, че им става тясно и ги няма вече тези хаотични шутове

Бъди здрава и много щастлива! Много любов в семейството и весели крачета

Maria, честит рожден ден 💐 Аз ти пожелавам всичките ти желания да се сбъднат🍀🍀🍀
Снощи с мъжа ми седнахме на едно заведение до нас и малката на няколко песни с някакъв танцувален ритъм, имах чувството,че си танцува вътре 😀😀 Но наистина се усеща, че започва да й е тясно, защото й виждам очертанията и все й пипам крачетата, докато се опитва да ми пукне реброто. На моменти е много болезнено 😀
За бабите, майка сигурно ще остане няколко дни вкъщи, защото има по-пресен опит от племенниците, а й дори и с домакинската работа да помогне,пак е голям плюс. И двете семейства живеят наблизо и мога за разчитам на тях за всичко, което ми дава някакво спокойствие. А и двете майки готвят вкусно 😀😀😀

Честит рожден ден! Бъди здрава! Другото се купува!

Мария, честит рожден ден  

Ах Мисис - болната ми тема
Както знаете края на август го загазих и се наложи да дойде свекърва ми. Вече 1 месец и 2 дена е тук   Безценна ми е помощта й, занимава се със сина ми, не досажда, не говори много, обаче какви проблеми имахме първоначално с хигиената представа си нямате. Тъй като е първа кипра на терасата да пуши, с моя мъж сме я помолили след всяка цигара да си мие ръцете, защото малко преди да дойде бяхме направили основно почистване и държахме да е максимално време чисто, защото ще мога да свърша тая работа чак след раждането. Е няма братче. Тия възрастните не си мият ръцете и най - важното не знаят как. Направо полудявах, а и с  моята сетивност, усещам миризмите от километри. Много неприятно. Няма да коментирам мързела и другите й негативни качества, но истината е, че много ми помогна с малкия - играят заедно, четат книжки, разхождат се докато аз пазя леглото. Това е най - важното. Понякога трябва да си затваряме очите за дребните неща.
Обаче, обаче свекърва ми си тръгва след 1 седмица и на нейно място пристига майка ми, която ще остане тук у немско не се знае колко. Тя пък постоянно чисти, готви и върши всякаква домакинска работа, и с детето се занимава, но много яко ми влияе на нервната система. Супер припряна, задава въпроси постоянно и други дразнещи неща, но ми е майка и мога да й кажа всичко без да ми се обиди.
Абе няма угодия, но в моето положение трябва да търпя. Когато бяхме без деца, нямахме нужда от тяхната помощ, но сега  ситуацията е друга и трябва да търпя, което не ми е в стила.
Извинете за фермана, но това е болната ми тема и всеки ден се боря със себе си

Честит рожден ден, Мария! Леко раждане и много здраве на всички вкъщи!

По темата с бабите и аз не знам точно какво ще правим. Свекърва ми не е в България и не я броя, а майка ми може да ми е много полезна на моменти и много изнервяща в следващите. Тя също не е в София и ако идва, трябва да спи вкъщи, което не е най-удобно. Много завиждам на хората, които имат баба наблизо - хем получават помощ, хем вечер всеки си е у дома. Майка ми много се разбира с бъдещия батко, много играят, разхождат се, супер е. За останалото е на настроения, но ако я помоля, ще сготви нещо.

На този етап по-скоро си мисля да дойде към средата на месеца, за да е с баткото, ако тръгна да раждам по нощите. Ей това ми е голямата драма сега - по кое време ще станат нещата, къде ще сме, какво ще правим с баткото. Той беше образцово бебе - по обяд отидох в болницата, в 18:30 се роди. Но сега се притеснавам, ако тръгне бебето вечерта или по нощите, а аз искам ММ да е с мен, на кого да оставя баткото. Или пък кой ще го вземе от градина, ако се случи през деня (което все пак е по-добрият вариант). Сестра ми е опция, но и тя си има дете, не живее много близо и не знам как ще стане. Иначе ми е казала, че ще дойде. Той пък и малкият не е свикнал много с други хора, освен с баба си.... Та съм ѝ казала да е в готовност. Тя, естествено, се радва и е на линия, хубавото е, че шофира активно. Абе ще се справим някак, в краен случай ММ няма да остане с мен за раждането, но това е последен вариант. Аз съм писала май и преди - много ми помогна присъствието му предния път, чисто психологически. Много разчитам на него, успокояв ме и в същото време не ми позволява да се отчайвам...

За след раждането не съм мислила толкова, ще се справим някак си. Предния път майка ми остана за 1-2 вечери, колкото да не я обидим, че не ни трябва, но тя самата видя, че се справяме и си тръгна без да се сърди. ММ остана вкъщи две седмици и беше супер. После се оправях сама с бебето, а майка ми идваше, когато той е командировка.