Остави ме защото не мога да имам деца

  • 22 804
  • 482
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 25 892
Психирала съм се до такава степен, че идната седмица съм си запазила час за женска консултация с тази цел.

И какво ще правиш в женската консултация?
Потърси добър гинеколог, който да ти направи нужните прегледи и изследвания. След това, при нужда, и репродуктивен специалист.

# 16
  • София
  • Мнения: 4 376
Не е ясна причината, поради която не можеш да забременееш така ли? Защото може да се окаже, че е нещо напълно решимо с помощта на съвременната медицина. Защо си си сложила етикет "не мога да имам деца"? Някой лекар казал ли ти е, че никога няма да можеш да забременееш?
Дори и така да е има осиновяване. Не се отписвай така.
Колкото до мъжа, вече са ти казали, ако е "твоят" ще е до теб и ще намерите начин да имате дете, независимо дали биологично или не.



И още нещо: Ако мъжът до теб те остави, защото не можеш да имаш деца (а както разбрахме такава диагноза няма) то той е в пълното си право. Но пък това значи, че не обича теб повече, а себе си, за да се възпроизведе и по-добре да не си с този мъж. Ако пък е толкова поддатлив на майка си, това е още една причина да се радваш, че си се отървала

Последна редакция: пн, 12 ное 2018, 15:49 от Светулчица

# 17
  • Мнения: 3 578
Хубаво е, че знае и е зад теб. Приобщи го, наистина отидете заедно на прегледа, действайте като двойка и по-нататък по въпроса. И е хубаво да поговориш с него за това държание на майка му. Тя пред него говори ли ги тия неща? Ако да, той мълчи ли, какво казва?

И пред двама ни. Просто децата вече са големи и не живеят вкъщи и тя си търси "занимавка". Той просто я игнорира и не я слуша.
Относно проблема, ами ако имам такъв не искам да ми бъде лепнато клеймо "ялова", "безплодна" и каква ли още не. Семейството му има много закостеняло мислене по въпроса и съм убедена, че ако се окаже че имам проблем това ще сложи край на връзката ни. Та за това се чудя по дяволите толкова ли е важно? Защото това явно ще бъде втора връзка отишла в кофата за боклук поради тази "причина".

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Не може да се каже колко точно е важно, а дали е важно за конкретния човек. Ако за човека е важно наистина и на първо място в приоритетите, то няма сила, която да му докаже, че не е.

# 19
  • Мнения: 1 604
А вие защо изобщо коментирате тези въпроси със свекървата?
Щом още нямаш диагноза, ходете по необходимите лекари, успокой се, защото и стресът допринася. Дори да излезе проблем не коментирайте с нея докато не изпробвате всичко възможно за забременяване. Оставете я да си мисли, че не сте на тази вълна сега, а не че опитвате и не се получава.

# 20
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Те може да не коментират с нея, и едва ли, ама тя сигурно  се пробва с лафовете от рода на "айде, няма ли внуци", с което им вкарва напрежение във връзката и утежнява самата ситуация със зачеването.
Да, между другото, след всички изпробвани методи накрая можеш да си лепнеш такава "диагноза", но щом все още не си направила и консултация, мисля, че си правиш негативен автогенен тренинг, без да искаш.
Понякога причината не е гинекологична и е толкова банална, например инсулинова резистентност.

# 21
  • Мнения: 3 578
Те може да не коментират с нея, и едва ли, ама тя сигурно  се пробва с лафовете от рода на "айде, няма ли внуци", с което им вкарва напрежение във връзката и утежнява самата ситуация със зачеването.
Да, между другото, след всички изпробвани методи накрая можеш да си лепнеш такава "диагноза", но щом все още не си направила и консултация, мисля, че си правиш негативен автогенен тренинг, без да искаш.
Понякога причината не е гинекологична и е толкова банална, например инсулинова резистентност.

Така е. Права си, нищо не коментираме... просто тя всеки път ни го натяква и това прави ситуацията още по-сложна.

# 22
  • Мнения: 11 887
Хубаво е, че знае и е зад теб. Приобщи го, наистина отидете заедно на прегледа, действайте като двойка и по-нататък по въпроса. И е хубаво да поговориш с него за това държание на майка му. Тя пред него говори ли ги тия неща? Ако да, той мълчи ли, какво казва?

И пред двама ни. Просто децата вече са големи и не живеят вкъщи и тя си търси "занимавка". Той просто я игнорира и не я слуша.
Относно проблема, ами ако имам такъв не искам да ми бъде лепнато клеймо "ялова", "безплодна" и каква ли още не. Семейството му има много закостеняло мислене по въпроса и съм убедена, че ако се окаже че имам проблем това ще сложи край на връзката ни. Та за това се чудя по дяволите толкова ли е важно? Защото това явно ще бъде втора връзка отишла в кофата за боклук поради тази "причина".
Какво значи да ти бъде лепнато клеймо?! Мисля, че се страхуваш да се изправиш пред самата себе си. Вземи и си изясни как стои въпросът. Това е като да кажеш "боли ме зъб ужасно, но ще седна и ще чакам да ми мине". Е няма да мине! Проблемът за партньорите ти не е в това, че не можеш да забременееш, а че се чувстват излъгани. Човек като тръгне да създава семейство, обикновено очаква да има и деца. Бъди честна със себе си и с партньорите си. Изясни си имаш ли проблем или нямаш.

# 23
  • Мнения: 2 237
И ти не можеш да кажеш, че тази тема е забранена и няма да я коментирате с никого?

# 24
  • София
  • Мнения: 4 376
И пак опираме до семейството му. Значи, ако се окаже, че имаш проблем ( не ти го пожелавам) и свекърва ти разбере ще се разделите? И за какво ти е мъж, който слуша майка си пред любовта си?
П.С. Историята познава хиляди примери и праща диагнози по дяволите. Да не говорим колко жени са забременели, след като са осиновили, понеже са се успокоили.
Аз самата забременях след спонтанен аборт и  след като няколко месеца почти изнасилих БНД, следих овулации, чудеса. Накрая ми дойде, казах "М.....а му", правихме секс за удоволствие за пръв път от незнам колко време, при това в ден, в който въобще не би трябвало да съм в овулация. Е, да, ама... Simple Smile

# 25
  • Мнения: 3 578
Хубаво е, че знае и е зад теб. Приобщи го, наистина отидете заедно на прегледа, действайте като двойка и по-нататък по въпроса. И е хубаво да поговориш с него за това държание на майка му. Тя пред него говори ли ги тия неща? Ако да, той мълчи ли, какво казва?

И пред двама ни. Просто децата вече са големи и не живеят вкъщи и тя си търси "занимавка". Той просто я игнорира и не я слуша.
Относно проблема, ами ако имам такъв не искам да ми бъде лепнато клеймо "ялова", "безплодна" и каква ли още не. Семейството му има много закостеняло мислене по въпроса и съм убедена, че ако се окаже че имам проблем това ще сложи край на връзката ни. Та за това се чудя по дяволите толкова ли е важно? Защото това явно ще бъде втора връзка отишла в кофата за боклук поради тази "причина".
Какво значи да ти бъде лепнато клеймо?! Мисля, че се страхуваш да се изправиш пред самата себе си. Вземи и си изясни как стои въпросът. Това е като да кажеш "боли ме зъб ужасно, но ще седна и ще чакам да ми мине". Е няма да мине! Проблемът за партньорите ти не е в това, че не можеш да забременееш, а че се чувстват излъгани. Човек като тръгне да създава семейство, обикновено очаква да има и деца. Бъди честна със себе си и с партньорите си. Изясни си имаш ли проблем или нямаш.

Сегашният ми приятел, знае за това но не настоява да отида и на лекар. Още в началото на връзката ни му казах, че вероятно ще има проблеми и дали изобщо иска да започваме каквото и да било. Имало време, млади сме били. За какво била тая паника. То щяло да си стане с времето. Ама натиска който ни се упражнява не ми харесва и както казахте, може и точно той да ни влияе негативно.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 36 858
Заявете двамата заедно на майка му, че кога и дали ще имате деца решавате само вие двамата и ако обича да не дълбае повече там. Не грубо, но ясно и категорично, с необходимата доза уважение. Ако пак не схване, разредете драстично вижданията с нея, или поне ти. Това е психически тормоз и не ти помага изобщо.

Сега да не кажеш, че живеете заедно с нея?

# 27
  • София
  • Мнения: 4 376
Заявете двамата заедно на майка му, че кога и дали ще имате деца решавате само вие двамата и ако обича да не дълбае повече там. Не грубо, но ясно и категорично, с необходимата доза уважение. Ако пак не схване, разредете драстично вижданията с нея, или поне ти. Това е психически тормоз и не ти помага изобщо.

Сега да не кажеш, че живеете заедно с нея?

Точно си го помислих...

# 28
  • Мнения: 3 578
Заявете двамата заедно на майка му, че кога и дали ще имате деца решавате само вие двамата и ако обича да не дълбае повече там. Не грубо, но ясно и категорично, с необходимата доза уважение. Ако пак не схване, разредете драстично вижданията с нея, или поне ти. Това е психически тормоз и не ти помага изобщо.

Сега да не кажеш, че живеете заедно с нея?

Не, слава Богу не живее с нас.

# 29
  • Мнения: 8 930
Колко време опитвахте с първия партньор преди да решите, че проблема е у теб? Защото оставам с впечатлението, че на лекар не си ходила. И това, че той после има дете от друга не значи на 100%, че ти имаш проблем. И, всъщност, не ми отговаря, но потърси консултация със специалист по репродуктивна медицина, който да ти назначи поне първоначалния пакет изследвания. И това го направи за себе си, не за някой мъж и майка му.

Общи условия

Активация на акаунт