Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето не иска да учи

  • 27 206
  • 410
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 5 521
Моят както обича шоколад, направо може да изяде сам 200гр, ми той само 2-ки ще получава и хич няма да му е кофти.

# 31
  • Мнения: 12
Миленски, ще му стане кофти. Намирам тактиката на Амели за много позитивна. Тя ще изгради доверие помежду ви, което ще ви е нужно много по-натам.

# 32
  • софия
  • Мнения: 4 497
Моят както обича шоколад, направо може да изяде сам 200гр, ми той само 2-ки ще получава и хич няма да му е кофти.
сладур! Simple Smile
Децата не са глупави, нито пък безчуствени и нагли. Когато очакват "шамар" (физически или словесен) им е кофти и страха работи вместо тях. От това нищо добро не излиза. Когато обаче ти го контрираш с "няма страшно, случва се" и предложиш да му купиш шоколад за награда, защото от тази двойка със сигурност му е станало горчиво в устата и знаеш на 100 % че е незаслужена, защото си познаваш детето и знаеш, че то е много умно и страхотно и освен това е получил много кофти и труден урок - да се чуства зле. Когато му кажеш, че освен горчивия вкус в устата, който трябва да подсладите, ще му трябват и много сили сега, за да поправи тази двойка с една шеметна 5-ца, а  лелеееее представяш ли си ако удари 6-ца.....Дай да ти помогна като ти посладим вкуса и ти подпомогна силите с шоколада.... Един път, втори трети.....децата не са нагли, доброто отношение малко по малко започва да работи и те искат да покажат, че го заслужават! И ето ти малка промяна, после още търпение от родителите и така!

# 33
  • Мнения: 8 264
Шоколад не бих купувала за двойка.
Но децата в училище много се чудят как не й се карам на мойта, когато има четворка по нещо, а казвам само "добре."




# 34
  • Мнения: 12
Амели не казва, че шоколада играе роля на награда. Но той е препоставка да покажете, че и на вас ви е горчиво, както и на детето, да седнете заедно да си подсладите, да направите "разбор" - според годините и темперамента на детето, на база на това да начертаете заедно план как да повишите успеваемостта.

# 35
  • София
  • Мнения: 5 521
О далеч съм от мисълта, че шоколада играе ролята на награда, просто той наистина много го обича.
Иначе успехът му не е лош, бива го по математика, хич обаче не обича тоя български( не че аз го обичам).
Но чак ми става на мен неудобно да подканям, хайде да напишем, хайде да научим.
Като се ядосам и му казвам , край оставям те сам, вече нямам сили, както научиш-така, а той - "Не става, искам да учим заедно".
Може би още му е рано сам, някои неща го затрудняват -не ги разбира и трябва да обяснявам.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 357
Това с шоколада донякъде го разбирам...За оценки не се карам вече, взех си бележка...някак си обаче ми се струва, че навремето ние бяхме по-отговорни, не говоря за страх от родител/учител. Майка за оценки никога не е казвала нищо, само се усмихваше и казваше така: "Това е страхотно, оценката си е за теб, аз на времето съм си изкарала каквито мога и искам". Беше ми странна, но винаги съм била чепата и отлични оценки рядко носех, заради голямата ми уста.Малката бъбривка, не искам да е отличничка, а да мисли, проблема за мен е, че тя самата няма амбиция. Определено не е презадоволено дете, но например сега за Коледа казва, че нищо не иска. И като малка не е била от децата, които се тръшкат, казваш му "после" и то ти вика "добре". Може аз да не съм успяла да развия състезателен дух у нея, но ... търся си пропуските. Спеделям само...

# 37
  • Мнения: 2 378
Аз в началото бях амбициозна майка. В предучилищна взех домашен учител по немски за да я запиша в.Шилер. Жената си преподаваше, а дъщеря ми правеше кълба на леглото. Отказах се и я записах в кварталното училище. Във втори клас се притесних, че не върви много добре и я записах на частна занималня, където и се обръщаше много внимание. След месец детето започна да ги гризе ноктите, но от учителката в училище не чух да има подобрение. Тогава реших, че няма да си невротизирам.детето и ще го приема, такова каквото е. До шести клас не отваряше учебник и си живееше живота. В седми се амбицира и изкара сносни оценки на матурите. После в гимназията започна да учи редовно.

# 38
  • Мнения: 2 024
Идеята с шоколада за 2-ка ми харесва! Даже виждам и вариацията да е черен шоколад - хем да нагорчава (като 2-ката) хем да утешава със сладичко.  Какво ще кажете? Wink

# 39
  • София
  • Мнения: 357
На мен също ми хареса и мисля да я тестваме, макар че синът ми двойки и тройки по принцип не носи.

# 40
  • Мнения: 12
Е, шоколадът е метафора, двойката - също. Както се казва - употребявайте с удоволствие и мярка.
Моите деца вече са големи, проблеми с ученето никога не сме имали, но този модел би могъл да работи със съпруга, съседката, колегата.........

# 41
  • софия
  • Мнения: 4 497
На мен също ми хареса и мисля да я тестваме, макар че синът ми двойки и тройки по принцип не носи.

Шоколада може да се замести с много различни варианти. Основното е да се създаде ритуал за такива "кризисни ситуации"....та да не се обезсърчават хлапетата.
Трябва да призная, че за цялата ни училищна "кариера" до сега, за двете ми деца общо, случаите се броят на двете ми ръце.... Да не говорим, че децата ми просто се пръскат от гордост колко са им яки родителите и съответно пък не искат да ни огорчават нас- просто защото им е дадено 100% доверие, че те са супер умни и страхотни и тези малки двойки, които аз превръщам в "случайни" не са непреодолими скали по пътя им.

# 42
  • Мнения: 9 049
Голямото ми дете е втори клас. Писала съм вече в други теми - не обича училището. Няма как да го обича, защото е с дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. С една дума всичко е препятствие. Научи се да чете и пише с доста усилия и притискане от моя страна. Но нямах избор, защото детето се тръшка и отказва и при най-малката трудност. И все пак усилията дават резултат, макар и с променлив успех, но щом на самостоятелните работи по БЕЛ започна да носи и положителни оценки значи върви напред. Математиката, обаче е Еверест. Много път и труд ще са нужни за изкачването му. И съвсем нямам предвид отлична оценка. За мен Задоволителен (3) на самостоятелна работа по математика би било равно на Отличен(6), на победа.

# 43
  • Мнения: 8 427
Случайно ми изскочи темата, аз нямам ученик. Но болните родителски амбиции са ми добре познати.
Когато синът ми беше ученик, не го натисках да учи. Той си излезе обаче пристрастен към ученето. Нямаше да правя драми, ако не беше.
Ако доживея да имам внуци, ще държа да ги науча да пишат грамотно. Чак неудобно ми става за други хора като гледам как ги подиграват, че пишат с много грешки. Останалото ще е както дойде и каквото дойде. Всяко дете ще си намери пътя, независимо от родителския натиск. Ако ставаш, добре. Ако не ставаш, никога няма да се получи. Оставете децата на спокойствие.

# 44
  • Мнения: 9 049
Ън, не всеки човек може да се научи да пише грамотно. За съжаление. Както и за някои хора е невъзможно да научат таблицата за умножение. Знам, че е трудно да се разбере отстрани, но е факт. Аз не бих се подигравала на такъв човек. Но човек го разбира най-често когато е засегнат лично.

Общи условия

Активация на акаунт