Детето не иска да учи

Ех Ън, винаги съм се дразнела когато прочета "незнам", "децки" и подобни. Докато моето дете започна училище. Като я попиташ как се пише детски, ще ти го изпее на секундата д,е,т,с,к,u. Като и кажеш напиши , следва децки. Вече не се дразня на никого.

Такова нещо лично мен трудно може да ме подразни. Никак не ми е приоритетно. Смятам, че има доста по-важни веща. Затова и забележки в тази насока не правя /особено на възрастни хора/, освен на децата си, когато съм им помагала да се подготвят по БЕЛ.
Без друго обучението им по този и много други предмети е основно домашно. Ако оставя на училището, нищо няма да научат, освен да пеят наизуст разни определения и да преписват до откат по контролни и тестове.
Гледам да избута и второто ми дете училището и ако имах възможност за родителски кооператив, където детето ми да можеше да се подготвя с други деца на неговата възраст и да общува с тях по време на самото обучение, да сме минали на самостоятелна форма, за да не си губим бадева времето за неща, които така или иначе се учат вкъщи и да не се демотивират децата.
Защото училището масово действа точно по този начин с липсата си на елементарна грижа за свеждане на образователно-възпитателния процес до нещо реално, полезно и потребимо за ползвателите на тази обществена услуга, за която плащаме /поне аз и мъжът ми/ ката ден вече 20+ години.


Изумена съм, че след толкова години и литература по въпроса има учители, които още нямат представа какво е дислексия и как следва да се подхожда към деца с такива проблеми. Дори оставям настрани факта, че училището ни все още няма адекватна програма за подпомагане на такива деца и реално с нищо не им е полезно. Елементарно отношение още липсва. Елементарна човещина. Много по-основни неща.


Да, моля, ако обичаш пусни тук информацията. Смятам че е напълно относима към темата.
И аз изчетох маса литература, че и изпити положих даже, за да се затвърди у мен предишното усещане и да се трансформира то в установено познание за липсата на адекватност на системата. Не само че тя не мотивира, ами и нанася директни вреди с дълготрайни последици. Пожизнени.

Джуди, аз също съм изумена и продължавам да се изумява, че и днес излизат от университета учители по БЕЛ, които не са и чували за дислексия. Както и учители по математика, които не знаят, че има и дискалкулия и се присмиват на учениците, които не знаят таблицата за умножение или не могат да решат лесна задача. Но ги срещам непрекъснато. Жалко, но факт. За широката общественост да не говорим, за останалите деца - също. А програмата е разработена на база слабиците страни/ дефицитите на деца като моето. Трудна и безумна е за деца без обучителни трудности, за моето е кошмарна.

Моят син, общо взето няма трудности. В 1 клас е. Обаче нали 3 месеца писаха ченгели и гледаха ръкописни букви. И ноември като почнаха с четенето и се опули с печатните! В един момент се беше отчаял и даже не искаше да ходи на училище.
За мен, като преподавател, тази система на преподаване на азбуката е дефектна.

Според мен едно е детето ти да не желае да учи онова, което се иска в училище (та ако ще да е поне не като за двойка или тройка), а съвсем друго - болни родителски амбиции.
Аз не го разбирам това - "Оставете децата..." Точно същото навремето чух от собствената си майка когато бях пред кандидатстване за гимназия. Е, не се напънах ни за езикова, ни за математическа (за която определено имах капацитет), и сетне до сега съжалявам, че не попаднах на съученици от нивото си.
Та, от моят личен житейски опит, мога да напиша, че за по-малките ученици е добре да има контрол да си създадат навици за учене и следване на поставените задачи от училището (поне да има старание да се изпълняват, ако ще и с грешки да са и т.н.). За малко по-големите трябва да им се обяснява как ученето помага да попаднат на средата от хора, с които би им било добре, което е по-близка цел, предвид това, че децата масово са отчуждени, вербално ( а и физически) агресивни и т.н. и определено имат дефицит на приятели. ... И тая посока води и в по-далечна перспектива - когато си по-добър ученик може да имаш по-голям избор на хубава професия, хубава среда от хора, с които да общуваш. Когато изкараш слаба диплома тези възможности липсват.
В семейството ми точно тая позиция от моя страна беше най-добрата мотивация на дъщеря ми да влезе в добра гимназия и да се спаси от посредственото квартално училище, в което се чувстваше не просто не на място, но и тормозена от съученички.
...
А болните амбиции са най-вече в ситуация да изискваш от детето си прекомерно много за каквото и да е, и отделно да игнорираш личните му предпочитания в коя посока да се развива.

Точно за елементарното човешко отношение говоря. Знам, че от години висше образование у нас завършва куцо и сакато, особено в учителските профили, та лично аз дори прощавам и незнание в тази област от страна на пишман-висшистите /въпреки, че не трябва/, но да се подиграваш на дете с проблеми, да го юркаш и каламиш, вкл. публично - те това е  в разрез с най-елементарното човешко възпитание дори. Не е въпрос даже на образованост, а на проста човешка култура.
Какво да се кахъря, дали детето ми искало да учи в училище - без друго ученето е основно у нас. За мен е проблем скапване на самочувствието му там; стопирането на творческите изяви; застрашаването на живота и здравето на децата в училище поради пълната липса на контрол, липсата на грижа за възпитанието и отношенията между децата; липсата на адекватна мотивираща оценка и помощ; несправедливо субективно отношение към децата; предявяване на претенции за знания и умения, без да им дадено това, което после се изисква от тях, в клас; отчитане на куха силно завишена успеваемост, която не е налична и там, където я има, се дължи почти изцяло на външна помощ или на нелоялни практики; претоварване на децата с ненужен материал или с недобре обяснен необходим такъв; липса на релевантност на учебните програми към промените в живота, внедряване на знания, които са нужни и полезни в съвремието.
...
Не мога да си "оставя децата", защото ако И аз ги оставя, понеже училището отдавна тотално е абдикирало от основната си функция, даже да четат нямаше да се научат.
Той дефектът само при азбуката да беше - с мед да го намажеш...

Джуди, аз имам предвид, че това са деца без поставена диагноза, т.е те си се водят деца без обучителни трудности. Но като видя тетрадка, по който и да е предмет със специфичните грешки започва да ми светка лампичката. А като ми каже, че в 9-10 клас се притеснява да чете, защото не чете добре и срича / подиграват му се пък съвсем заблестява. Едно такова пратих на логопед. Вместо на частен в асоциация Дислексия, взели направление и го завели в болницата. И отговорът на логопеда бил - нищо ти няма!

И на мен ми светва, след като ми е минало през ръцете.
И затова се изненадвам, че учител не може да хване такъв проблем. И още повече, че има и такива, които проявяват подигравателно отношение. Това е недопустимо.
И аз нямам изобщо предвид деца с диагнози. Не само те имат обективни проблеми с ученето. Проблематиката и генезисът й са най-разнообразни по своето естество.
Дори и детето да има проблеми не заради обучителни трудности, а поради това, че не разполага с по някой свободен добре ограмотен възрастен вкъщи, готов да помогне, това пак не дава основание за подобно отношение.
Ако ученикът не може, функцията на учителя е една - да обясни и да научи /доколкото му стигат силите и познанията на последния/. Не да ми се изживява като морален съдник и то при неизяснена фактическа обстановка, да ръси квалификации, да прави необосновани сравнения, да фаворизира и демонизира, според личното си отношение, децата и да обсъжда публично нечии проблеми с ученето.

Точно така! А не да ми повтаря "само той не може да чете от целия клас!"

Като майка на дете с дислексия и дисграфия мога само да споделя, че такава една вметка, особено направена публично, би била направо убийствена! /Или забележки за грознопис, липса на подредба, разместване на букви, огледално писане и т.н./ С какво се помага на детето? Ми то си знае, че не може. Въпреки че вероятно полага в пъти повече усилия и влага в пъти повече време от останалите.
А някъде се реагира точно така.
Има си други форми на контрол и обратна връзка, които не включват такава една публично проявена грубост.

Мама Ру, дъщеря ми е така. В 7-ми клас е, не иска да чете на глас пред съучениците си. С дълги думи се затруднява дори при произнасянето им след няколко опита. Дори при преписване прави грешки. С математиката също - обръща числа, пише + вместо -. Не често, но се случва. Говорих с учителката и по БЕЛ, ходи и няколко месеца на логопед - нищо и нямало. А чете грешно цели думи. Последно оня ден столицата на Армения я прочете Ерван няколко пъти, докато видя и Е-то. Според логопедката това не било проблем, дъщеря ми се успокои и не иска да отидем до Русе, както ме беше посъветвала. Учи, но постоянно казва, че няма смисъл, че после забравя нещата. Наистина на всичкото и учене, би трябвало да има поне 7, а тя е между 4-5. Постоянно казва, че е тъпа, че нямало смисъл. Не мога да я убедя, че не е тъпа.

Ей това с леката форма на дислексия ми е наболял проблем, на двама логопеди съм я водила и двамата казват всичко е иделано, не може да казва "Л". Обаче малкия човек до ден днешен чете от дясно на ляво, не винаги, но се случва. Тогава казвам, че е обратното в бълг. език и го прочита правилно, но без да съм специалист на мен ми прилича на някаква форма на дислексия...
Teya75 моята щерка е със същи проблем, пропуска букви при четене, при преписване. И тя също кава, че тъпа, направо ми иде да откача. Вчера се прибра с 5 по математика и аз я хваля казвам колко е страхотна, а тя вика че била тъпа

Жоржи, и аз не съм специалист, обаче това с посоката на четене си е приета условност. Някои народи си четат обратно на нас. Едно 7 годишно дете няма навиците на четене и не е нещо необичайно според мен.Малките деца често пишат някои от буквите огледално в началото.
   
 
   

Тея, дъщеря ми на едно контролно си беше написала името като Лъчезаро Тъпо. От това ме заболя повече отколкото от слабата оценка.

Мама Ру, лошо е, че те се възприемат така и по никакъв начин не може да се вдигне самочувствието. Дъщеря ми е артистична, но притеснителна, иска да учи Моден дизайн или фотография. Лошото е, че в шивашкото от няколко години нямат специалност Моден дизайн или нещо подобно, а фотография курс даже няма и не е имало никога, дори към ЦУТНТ. Не искам да я натикам да учи икономика някаква, защото аз завърших ИТ, после висше пак такова и сега съм с никаква възможност за самостоятелна реализация.