Домашно насилие

То хляб да ядем добре, ама и сол трябва , Таис, трудно е, особено като гледам по форуми и коментари под подобни новини в Дир-а - направо не знам как ще станем по-човечни.
А наистина трябва да се внуши на хората, че няма такова нещо като лично разчистване на сметки с физическо насилие - по улиците стана като ивицата Газа - всеки кретен раздава правосъдие. А родната полиция ... тя наблюдава и чака заплащане.
Подготвят някаква промяна в закона за битовата престъпност, но да видим дали няма да има повече вратички, отколкото прегради.

Аз пък го осъдих. Но не беше вече заради боя, той си позволи друг вид насилие, под съвсем други условия и то след раздялата. И тормоза след това продължи също още сума ти време, страх ме беше да изляза да хвърля и боклука.

Но това  е тук в  Германия , дадоха му условна присъда 2 години, но условния период за времето от 5 години. И с един куп задължения, които са част от тази присъда, включително и антиагресивна терапия и психоаналитична поведенческа в затворена психиятрия за 3 месеца.
Отърва се с условна, защото аз така поисках, когато ме попитаха в съда- съдийката го беше хванала доста на зъб и щеше като нищо да бухне зад решетките. Няма да влизам в подробности, кое защо как съм решила- не ми е проблем да разкажа, но не искам да ви занимавам излишно- виждам, че всяка една от нас си има своето тегло на шията.

Това, което обаче ми се иска да кажа от моят опит е, че реакциите към насилието от партньор зависят много от това под какви условия е пораснало едно момиче/жена и се е оформило като личност.
Има много видове домашно насилие, които почват още у дома, в ранното детство. И не говоря за шляпане по дупето. Има един особен вид насилие над деца, чисто психическо, не пряко, а такова които ги прави свидетели на насилие, и те сменят ролите. ПОнякога насилие на баща над майка, но има и вариант, в който децата стават свидетели на това, как един родител с психическо разтройство  се самонаранява, тоест клони към аутоагресия и търси в такива моменти подкрепа при децата си. Тогава ролите се обръщат и детето се научава да не обръща внимание на собствените си чувства, породени от тази ситуация- страх, инстинкт за самосъхранение, паника и обърканост, а развива едно много опасно чувство: чувтсвото, че е ДЛъжно да помогне и да остане там, да е подкрепа  и защитник, пренебрегвайки себе си. Който е пораснал с какъвто и да е било вид насилие, не бяга веднага, когато му се случи във връзката, а се опитва да помогне и да се бори срещу това- и за себе си, и за човека, който уж те обича. Чак по някое време разбира в каква опасна спирала е попаднал и че тя води направо в ада.
И после се иска много дълго време и усилия, работа над себе си и над възприятията, за да се излезе от този механизъм, задействан още в корените на житейското дръвче...

Браво!
Аз получих панически атаки и страх да ходя сама по улиците. Майка ми дълго време ме чакаше след работа, получава задух на работа... Оня ме заплашваше и след това с нагласени проби, че е дрогиран от мен и призовки. Наех си адвокат и казах да разговаря с него оттам насетне, повече не посмя да плаши, а адвокатът бе много точен и каза, че той няма да ме осъди, а аз него, ако продължи с лъжите.
В моето семейство баща ми тормозеше майка ми и това повлия много негативно в преценката ми за партньори!

Привет! Браво за силата да се бориш и да търсиш правата си.
Прави ми впечатление, че не се отделя толкова внимание на психическото насилие колкото физическото. И двата типа не са за подценяване и трябва да се търси навременна помощ, а не когато е твърде късно. Успех.

Ива, аз също получих като подарък от преживяното, паническо разстройство. Появи се няколко месеца по-късно, отне ми година после докато лекарите се натуткат да ме диагностицират. Известно време пих Сероксат, но не ми влияше добре и го спрях на собствена глава. Получавах пристъпи и се учех, буквално в движение, да ги преодолявам сама. Понякога ми ставаше тооолкова зле, че само седях и плачех.

С годините обаче, пристъпите стават все по-редки и по-редки. Свикнах и да не им обръщам толкова внимание, знам ли. Твърде много съм заета - дете, работа, мъж, куче, котки Нямам време да получа яко сърцебиене, да ми прилошее и да отърча в Пирогов, както преди правех буквално всяка седмица.

Искам да ти кажа, че ''This too shall pass''. Това е един от любимите ми лафове, и всеки път, когато се разкисна, си го припомням. Ще се справиш и ти, сигурна съм.

Браво на вас, момичета Таис, Ива, Мамче Бандит сигурно има и други. Затова пиша аз в такива теми, много е трудно за жертвата, у нас няма установени практики за действие при такива случаи, както на Запад. Та се надявам повече хора със съвременно мислене да има, законите да се спазват, а не да се подсмихват само полицайчетата при случаи на домашно насилие.

Благодаря, момичета 💋 и аз бях в спешното всеки ден буквално, докато брат ми(лекар) не ми каза "я ставай от тука и си записвай час за психиатър". И, да отбележа, това не е срамно. Аз спрях хапчетата, когато решихме да имаме бебче с мъжа ми. И досега се случва покрай беба да изпадам в ужасни състояния, но се събирам.

Аз се надявам насилницте да бъдат адекватно наказвани, а не само с протоколи, докато не убият...

Темата не е парзалка стигна се до там че закрила на детето ми го отне и сега е настанена при сестра ми със съдебно решение  а нас заради него ни гледат като опасна среда 

Е, нали уж всичко беше наред, пускаше те да си ходиш, вчера багажи събираше, а днес детето ти е отнето. Как става това отнемане за няма и 24 часа?

Ще ти го обеднява нямам къде да отида с майка алкохолик знаеш ли как се живее да не казвам че с него имам по дълги периоди на спокойствие отколкото с майка ми където всеки ден минава в злобни подмятания

Малко съм объркана с тия теми.

Отиваш при медии и искаш публичност на случая.

Не не бъркам темите положението ми е точно каквото го описвам и на двете места

Не, аз обърках темата с една друга.

Аз заведох дело, с лека телесна, 2 листа описание на синини и тн. Не минах през РПУ, защото те обикновено влошават нещата. Сигнал към 112, травматология в Пирогов (там има и дежурен полицай, той записа показания, нямаше неприятни коментари) , на другия ден в съдебна медицина и директно при адвокати. Вкарахме молбата в съда, без да намесваме полиция. Съдийката издаде заповед за незабавна защита, която важи още, защото не е излезнало съдебно решение..Та, стискайте палци за положителен резултат от делото...