При положение,че го виждам колко е стиснат, хич не ми се вярва да е любовница. Апартамента продаде,защото се разпадаше, беше на кофти място, с мухъл и т.н. С парите довърши една къща в покрайнините, в която ходим от дъжд ва вятър.
- Публикувана: 4 дек. 2018, 10:10 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2018, 17:06 ч.
Семейни проблеми
Скрит текст:
Стана така,че след раждането на детенцето ни се наложи да продадем апартамента-неговия, купен преди брака изцяло от него и да се преместим при моите родители. Те са.....страхотни, никога за нищо ни забележка ни упрек, гледат винаги съпругът ми да се чувства добре. Незнам от къде да я подхвана.
Женени сме със съпругът ми от 9години. Той беше най-отговорния мъж на света. И тогава вечно се мислеше за прав във всичко, но поне беше отговорен, не чакаше на никой, разчиташе на собствените си способности.
Женени сме със съпругът ми от 9години. Той беше най-отговорния мъж на света. И тогава вечно се мислеше за прав във всичко, но поне беше отговорен, не чакаше на никой, разчиташе на собствените си способности.
Скрит текст:
Как да постъпя хора, ще се побъркам.Докато бях в майчинство беше що годе добре- мъжът ми пазареше и той да вкъщи, поемаше половината от режийните.
Баща ми и майка ми имат семеен бизнес,от който вадеха добри пари и мъжът ми виждаше това и започна все по- рядко да дава също някакви пари за вкъщи-било то за сметки,продукти и т.н. Вече може би 6 7години не е купил дори един хляб , за сметки и други разходи изобщо да не говорим. Нашите никога нищичко не казаха,нито го направиха на въпрос, оправдаваха го- може да няма момчето.
Мъжът ми е управител на една средно голяма фирма,но до ден днешен аз незнам колко лева му е заплатата. Питам,увърта.
Аз работя също във фирмата на нашите, която обаче започна да запада и едва капе,колкото да кърпим положението. Аз отделям от моята заплата и от страничните си доходи(занимавам се и с друга дейност извън фирмата),но не стигат. Вчера например за сетен път се ядосах,че му казах да купи едни лекарства за детето и той нагло ми отвърна откъде да ги взема тия пари, тогава аз за пореден път си изкарах последните 30лв и му ги дадох,за да вземе нещо,което е спешно.
Нашите имахе кредити за изплащане,затънали бяха по едно време,баща ми се трепе като вол и въпреки недостига гледаха винаги всичко да има и нищо да не ни липсва на нас. Баща ми на детето постоянно му дава вякакви 5 10лв просто да си има в портмонето, а собствения и баща не и дал 50стонинки даже.
Дразни ме също,въпреки всичко,че мъжът ми се държи студено,грубо на моменти, нагло и безочливо с моите родители, които реално го издържат. Неговите пари къде отиват,никой не знае. Плюс всичко останало винаги се мисли за прав,никога НИКОЙ не прав освен него. И гледам майка и татко не смеят нищичко да му кажат,само за да не се стигне до конфликт между нас двамата.
Майка ми тая сутрин и дойде в повече и се разстрои жената. Вика колкото и гледам да ви е ок на вас, този твой мъж е неблагодарен, как не го е срам 1лв не е дал на детенцето си, имам чувството че ни използва, че ни се присмива, той с добротата ни ни взе за бъзик май. За първи път я чух така да избухне от 7години. Но просто който и да е няма да търпи това. За нея той е един тарикат и и е паднал в очите.
После съжали,че така е избухнала, помоли ме да не се карам с него, неискала да се караме. Ама как тогава този мой мъж ще разбере какво прави и как се чувстват всички.
Това е че той няма и да ме разбере, той е винаги правия, така извърта тънко нещата,че винаги ти да се чувстваш виновен.
Любовницата я изключвам на пълно, той не мърда от вкъщи, такова къщно гърне е. Ной няма търпение да свърши работа и да се прибере.
Баща ми и майка ми имат семеен бизнес,от който вадеха добри пари и мъжът ми виждаше това и започна все по- рядко да дава също някакви пари за вкъщи-било то за сметки,продукти и т.н. Вече може би 6 7години не е купил дори един хляб , за сметки и други разходи изобщо да не говорим. Нашите никога нищичко не казаха,нито го направиха на въпрос, оправдаваха го- може да няма момчето.
Мъжът ми е управител на една средно голяма фирма,но до ден днешен аз незнам колко лева му е заплатата. Питам,увърта.
Аз работя също във фирмата на нашите, която обаче започна да запада и едва капе,колкото да кърпим положението. Аз отделям от моята заплата и от страничните си доходи(занимавам се и с друга дейност извън фирмата),но не стигат. Вчера например за сетен път се ядосах,че му казах да купи едни лекарства за детето и той нагло ми отвърна откъде да ги взема тия пари, тогава аз за пореден път си изкарах последните 30лв и му ги дадох,за да вземе нещо,което е спешно.
Нашите имахе кредити за изплащане,затънали бяха по едно време,баща ми се трепе като вол и въпреки недостига гледаха винаги всичко да има и нищо да не ни липсва на нас. Баща ми на детето постоянно му дава вякакви 5 10лв просто да си има в портмонето, а собствения и баща не и дал 50стонинки даже.
Дразни ме също,въпреки всичко,че мъжът ми се държи студено,грубо на моменти, нагло и безочливо с моите родители, които реално го издържат. Неговите пари къде отиват,никой не знае. Плюс всичко останало винаги се мисли за прав,никога НИКОЙ не прав освен него. И гледам майка и татко не смеят нищичко да му кажат,само за да не се стигне до конфликт между нас двамата.
Майка ми тая сутрин и дойде в повече и се разстрои жената. Вика колкото и гледам да ви е ок на вас, този твой мъж е неблагодарен, как не го е срам 1лв не е дал на детенцето си, имам чувството че ни използва, че ни се присмива, той с добротата ни ни взе за бъзик май. За първи път я чух така да избухне от 7години. Но просто който и да е няма да търпи това. За нея той е един тарикат и и е паднал в очите.
После съжали,че така е избухнала, помоли ме да не се карам с него, неискала да се караме. Ама как тогава този мой мъж ще разбере какво прави и как се чувстват всички.
Това е че той няма и да ме разбере, той е винаги правия, така извърта тънко нещата,че винаги ти да се чувстваш виновен.
Любовницата я изключвам на пълно, той не мърда от вкъщи, такова къщно гърне е. Ной няма търпение да свърши работа и да се прибере.
Ами, защо не се ожениш официално за мама и тате и да се свърши?
Значи, просто се наложило мъжът ти да си продаде жилището- къде са отишли парите, не споменаваш.
Просто си решила да му досмачкаш фасона, като го навреш при родителите си и като започнат да му демонстрират как те могат да ви издържат всичките.
Не е нужно да му казват дума напреки- достатъчна е демонстрацията- "ние за всичко поемаме", ти трябва само да ни гледаш с благодарност.
И ти не схващаш, защо той не върти опашка и не целува ръка?
За мен, ако искаш да бъдеш семейство с мъжа си, ще му позволиш да си припомни че има топки и ще дадеш рамо, за да се изнесете на квартира, за да му върнеш достойнството.
Ако си решила да даваш шанс, очертай строги финансови граници - оттук нататък всеки месец от теб да влизат едни 400 лв (примерно) му заявяваш. Без извинения. Алтернативата - вратата и куфарите.
Не се хаби сега да му изброяваш тук добрите черти. Всеки има такива ама трябва да натежат на везните, а тук това не става. Нас това не ни вълнува, защото не ние живеем с него. Но истината е, че човек живее с пари. Те са основата. Няма ли ги, всичко рухва. Колкото и комерсиално да звучи.
Не се хаби сега да му изброяваш тук добрите черти. Всеки има такива ама трябва да натежат на везните, а тук това не става. Нас това не ни вълнува, защото не ние живеем с него. Но истината е, че човек живее с пари. Те са основата. Няма ли ги, всичко рухва. Колкото и комерсиално да звучи.
Така е, един мъж без финансова ангажираност към семейството си си е реално един ерген. Варианта е отделяне от твоите родители и сами да си гледате детето и да се борите с живота. Е. бабата и дядото ще помагат за внучето, но не и да ви дундуркат така. Чудя се самата ти не се ли чувстваш кофти, че им висите на шията, а хората едвам си крепят бизнеса...
Значи от налични 2 имота , вместо и 2 - та да продадете и да сте си самостоятелни на по хубаво място , отивате при вашите ??? То и твоят е за еВане.
AbsurT в случая е права: авторката не се е отделила от собствените си родители, тя е част от тяхното семейство, тяхната фирма и тяхното домакинство. Ако авторката наистина иска да си реши семейните проблеми без развод, на първо място трябва да се изнесат със съпруга ѝ, а на второ - да си има собствена заплата и собствени приходи (тя реално е на каквото и дадат мама и тати от тяхната фирма); т.е. да порастне и стане самостоятелна.
План Б е лесен - тя си остава с детенцето при мама и тати, осеменителят да си ходи на къщата в покрайнините (явно авторката не смята тази къща за семеен дом) и да плаща издръжка.
План Б е лесен - тя си остава с детенцето при мама и тати, осеменителят да си ходи на къщата в покрайнините (явно авторката не смята тази къща за семеен дом) и да плаща издръжка.
Пак ще питам , продадохте неговият апартамент , за който нито ти , нито твоите родители сте дали 1 ст , и какво направихте с тях ?
Не се става от най-отговорния мъж на света до пълен задник ( както го описвате ) за 1 ден.
Има причина и то много основателна за това.
Не се става от най-отговорния мъж на света до пълен задник ( както го описвате ) за 1 ден.
Има причина и то много основателна за това.
Беше отговорен, докато живеехме сами, зваеше, че всичко зависи от него, докато аз съм с новородено бебе. И си поемаше съвсем сам отговорностите.
И след преместването даваше за семейството,но постепенно казваше примерно тока излязал, ми сега нямам,не съм взел заплата. Минава време,вижда,че наще не му искат и се успокоява явно. Караме се с него ва тая тема години наред вече, отговора е като нямам в момента какво да направя.
Имате варианти - имате къща в покрайнините, в която можете да живеете, а можете и да продадете.
Ако ще правиш усилия - искаш фиш или разпечатка за движението по сметката му да речем за година назад, и сядате да разпределяте отговорностите.
Ако не - отива да живее сам в покрайнините в ремонтираната си къща, плаща издръжка, домакинството на родителите ти се разтоварва от него, ти знаеш какви пари можеш да очакваш всеки месец, и си напред.
Ако ще правиш усилия - искаш фиш или разпечатка за движението по сметката му да речем за година назад, и сядате да разпределяте отговорностите.
Ако не - отива да живее сам в покрайнините в ремонтираната си къща, плаща издръжка, домакинството на родителите ти се разтоварва от него, ти знаеш какви пари можеш да очакваш всеки месец, и си напред.