По отношение делението при децата, виждам постоянно как битува селското мислене - на синът се дава всичко, защото е мъж и щял да гледа родителите на старини, а на дъщерята - на геврека дупката. Само че после след време, точно тя отнася грижите по родителите, а синчето се скатава като мишка в дупка. Не всички са така де,но това е масовият случай.
- Публикувана: 29 дек. 2018, 18:52 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2019, 21:43 ч.
Ролята на жилището в семейните отношения
При нас беше обратното.Баба ми изпадаше в ужас да не би един ден да се наложи да живея при свекърва.Защото нейната свекърва я е тормозила.Тя завеща всичките си имоти на мен.Със съгласието на майка ми разбира се.
Баща ми пък остави всичко на брат ми.
Не сме се карали.
Обаче баба ми е била едно дете в семейството и дядо ми също.И майка ми и тя.Стечение на обстоятелствата.
Баща ми пък остави всичко на брат ми.
Не сме се карали.
Обаче баба ми е била едно дете в семейството и дядо ми също.И майка ми и тя.Стечение на обстоятелствата.
По отношение делението при децата, виждам постоянно как битува селското мислене - на синът се дава всичко, защото е мъж и щял да гледа родителите на старини, а на дъщерята - на геврека дупката. Само че после след време, точно тя отнася грижите по родителите, а синчето се скатава като мишка в дупка. Не всички са така де,но това е масовият случай.
По отношение делението при децата, виждам постоянно как битува селското мислене - на синът се дава всичко, защото е мъж и щял да гледа родителите на старини, а на дъщерята - на геврека дупката. Само че после след време, точно тя отнася грижите по родителите, а синчето се скатава като мишка в дупка. Не всички са така де,но това е масовият случай.
Или защото мъжът ще "продължи рода".
Дрънци!
Особено при нас хич няма да стане.
Дрънци!
Особено при нас хич няма да стане.
А защо не работи Лолита? Смисъл, ако е инвалид или болна мога да разбера, но ако просто си мързелува.... не схващам защо не я мотивират някак родителите й да се мобилизира.
La Catrala , нищо и няма. Родителите и купиха апартамент, но тя въпреки това живее все още с тях плюс мъжа си и детето. Майка и готви, върти домакинство. Работата не и се отдава 
През целия си живот да е работила 7-8 месеца. За сметка на брат и, който на всичко отгоре беше обвинен, че не се грижи достатъчно за сестра си. Смешно ми е даже като си помисля. Той човека вече си има собствено семейство 
През целия си живот да е работила 7-8 месеца. За сметка на брат и, който на всичко отгоре беше обвинен, че не се грижи достатъчно за сестра си. Смешно ми е даже като си помисля. Той човека вече си има собствено семейство 
И аз съм за 100% самостоятелност. Има и хора, на които им отърва да си седят до полата на мама цял живот, ама пък после мрънкат, че не им изнасят родата.. Няма угодия.
Това с деленето на децата е ужасно. Аз го виждах в родителите на баща ми - леля ми беше все онеправдана. От 16 до 21г. родила 4 деца, направила и още 20 аборта. И край - за нея все нямаше работа, все нещо беше прецакана, все онеправдана.
А баща ми - той пък се разведе с майка ми и си намери свястна жена, с която се оправят и до днес. Гледат се, не спират да работят, подсигуряват си децата както могат... Цял живот майката на баща ми се грижеше за леля ми и братовчедите. Първо ѝ отгледа децата, после цялата им храна и половината пари - пак от нея, от пенсията.. Която хич не беше голяма. Накрая се споминаха всичките - и баба и дядо и леля ми.. И остана само горчивото, че винаги баща ми, аз и второто му семейство, сме били на второ място в това предходно семейство.
Живот, какво да го правиш.
Моят извод си остана да се откъсна, колкото мога по-бързо, от мама и да се оправям както мога. Да не разчитам на никой. Пък, ако някой има възможност и потребност да ми помага - добре дошло. Но.. С едно голямо "Но", че аз не се моля и не си прося издражка и помощ. Приемам я, но не търпя да ми се държи сметка на живота.
Това с деленето на децата е ужасно. Аз го виждах в родителите на баща ми - леля ми беше все онеправдана. От 16 до 21г. родила 4 деца, направила и още 20 аборта. И край - за нея все нямаше работа, все нещо беше прецакана, все онеправдана.
А баща ми - той пък се разведе с майка ми и си намери свястна жена, с която се оправят и до днес. Гледат се, не спират да работят, подсигуряват си децата както могат... Цял живот майката на баща ми се грижеше за леля ми и братовчедите. Първо ѝ отгледа децата, после цялата им храна и половината пари - пак от нея, от пенсията.. Която хич не беше голяма. Накрая се споминаха всичките - и баба и дядо и леля ми.. И остана само горчивото, че винаги баща ми, аз и второто му семейство, сме били на второ място в това предходно семейство.
Живот, какво да го правиш.
Моят извод си остана да се откъсна, колкото мога по-бързо, от мама и да се оправям както мога. Да не разчитам на никой. Пък, ако някой има възможност и потребност да ми помага - добре дошло. Но.. С едно голямо "Но", че аз не се моля и не си прося издражка и помощ. Приемам я, но не търпя да ми се държи сметка на живота.
.... До сега не съм чула някой родител да каже, че обича еднакво двете си деца - винаги е имало симпатии към едно определено... а другото... него кучета го яли.
Казали сме им, че всичко ще е за тях 100% по равно, да си го делят както искат.
Майка ми и баща ми дадоха апартамента на брат ми, защото "нямали син за зет на къща..." Банката му го взе няколко години по-късно. Ако бяха ми го дали на мен, нямаше така да стане. Но пък ние се амбицирахме и си купихме и апартамент, а си построихме и къща. Всяко зло за добро.
Аз не мога да изтърпя роднина повече от 2-3 дни, не знам как някой ги търпи наоколо постоянно. Да го кажем, че съм саможива или асоциална, но това е положението. Не знам как не почват да пият хапчета за кръвно живеещите в семейна задруга....., но явно хората са различен типаж и на някои им е приятно.
На гости с преспиване и аз не обичам да ходя. У нас идва от време на време само един колега на мм, който иначе има къща в гората сред вълците. И тооолкова се притеснява да не ни притеснява, че си носи спален чувал, за да не пера чаршафи и то долу в хола, а не в стаята за гости. Изчезва още преди да сме станали, оставяйки бележка с благодарност за гостоприемството(?!) . Еми, толкова години вече не мога да го накарам да се отпусне и да се остави да бъде просто гост в истинския смисъл.
На гости с преспиване и аз не обичам да ходя. У нас идва от време на време само един колега на мм, който иначе има къща в гората сред вълците. И тооолкова се притеснява да не ни притеснява, че си носи спален чувал, за да не пера чаршафи и то долу в хола, а не в стаята за гости. Изчезва още преди да сме станали, оставяйки бележка с благодарност за гостоприемството(?!) . Еми, толкова години вече не мога да го накарам да се отпусне и да се остави да бъде просто гост в истинския смисъл.
Ние вече много рядко преспиваме у приятели, че малката не искам да й разбивам съня и ги каня у нас. Само брат ми и приятелката му, обаче остават да преспят. И те стават рано и се изнасят преди да сме станали... Ми всеки път ми е странно...
Аз не го приемам като изнизване, а като прекалено нежелание за натрапване. Оценям тази му фина съобразителност, но поне едно кафе на сутринта бих изпила с него. Но - така е възпитан явно, нищо не мога да променя.
Даже не знам как стигнахме до тук в темата, мислех, че пиша в домакинско-гостенската.
Даже не знам как стигнахме до тук в темата, мислех, че пиша в домакинско-гостенската.