Как да го накарам да направи спермограма?

Да готвиш, переш, чистиш и пазаруваш е егати мъчението, да. Остава да кажеш, че и на работа ходиш....
Да се чувстваш вол в отношенията ви си е твой избор, за него мога да предположа как се усеща, та не знам как да го накараш. Възможно е и никак да не е сигурен в това какво иска с теб.

И сега авторката какво да направи? Да се радва на чуждата семейна идилия?

Не съм виновна, че умствените ти възможности недостигат за да стоплиш смисъла на написаното.
Много чужди примери бяха дадени. Ще цитираш ли останалите или специално моя избра? 

Аз пък не мога да разбера какви са тези отношения. Да се чудиш как да кажеш на мъжа си, че трябва да си направи някакво изследване. Аз с моят мъж мога да говоря на абсолютно всякакви теми и ако се беше стигнало до това са си направи спермограма нямаше да изпадам в такива терзания. Дори щях да го погледна от добрата страна ... после щеше да ни е лесно предпазването от нежелана бременност. Отне ни седем месеца някъде .... още не знам как ме изтърпя този човек,  но и това доказа, че е явно сме се намерили. Аз си бях наумила, че става от раз и вече като два месеца ми идваше като по часовник изпаднах в тих ужас А относно домакинството и финансите не мисля, че е от значение кой какъв принос има във финансите и в домакинството, всичко е що годе по равно. После като се роди бебето не ми се мисли какви неща ще бълваш из форума. Успех!

Хахахахаха браво това ми хареса

Не е упрек, но ти си го кастрирала тоя човек, иззела си му функциите.

Много ми е интересно как ще постъпи авторката ако се окаже, че при мъжа всичко е наред и тя има проблеми.

Аз лично, когато започнахме разговора за бебе, вече бях чела достатъчно. Разговорът протече първо със това дали и двамата го искаме, после обсъдихме дали и как ще го гледаме това бебе, финанси, задължения, възпитание. Накрая обсъдихме и възможността да се наложат изследвания, ако не се получи до определен период (в случая аз на 28, той на 33 решихме, че след година трябва да се замислим) почваме ЗАЕДНО изследвания, търсейки проблемът и в двамата. Според мен този разговор за спермограмата е закъснял доста. Но ако аз бях в това положение, бих седнала с него на по чаша(бира, вино, коняк - каквото си харесате) и със спокоен глас бих обяснила това, което съм чела. В интернет има страшно много инормация, най-често споделена от първо лице. Четеш, подготвяш се психически и говориш. Обясняваш, че вероятността да има проблем при него е също толкова  голяма, и че трябва да идете заедно на лекар.
Но! И това е едно голямо НО, ако ти от сега не можеш да го търпиш, по-добре се откажете. Това твоето не е любов - аз това и това, и аз онова и онова. Това не е съвместимо със нормална двойка, дори не говорим за семейство. Да тръгнеш в това положение да правиш бебе е неразумно и безотговорно. Ако те дразни толкова много, просто продължавай напред без него. Няма смисъл.

Айде бе, не куцат ...
Готова си да го зарежеш ако проблема е в него, но пък очакваш, че ако е в теб той ще остане, че и за осиновяване ще мисли.
И да, нормално е да налива пари в чуждия имот, така както е нормално да го правиш и ти, защото и за теб е чужд, макар и на роднина, която някога ще наследиш.
За сметка на това не е нормално да пишеш така за него. Не е нормално да го играеш Многострадалната Геновева. Не е нормално да смяташ, че ако проблема е в него трябва да го зарежеш, но пък ако е в теб той трябва да е щастлив от евентуалното осиновяване, защото видиш ли без теб ще трябва да се справя сам с по-голямата си заплата.

Не съм чела всички отговори, но аз да си кажа. Не всеки се чувства добре с идеята на 34г. тепърва да търси нови партньори, нови връзки, общо взето да започва от 0. Ако искаш да имаш дете, ако на 34г. не започнеш да изпадаш в лека паника, то не знам кога точно ще му дойде времето? На 40? На 45? Когато вече е още по-трудно + поемаш доста по-голям риск и за себе си и за бебето.

Близка моя роднина беше в подобна ситуация. Години наред имаха проблеми, беше доказано, не е в нея причината, а той хем искаше да е с нея, хем пък тя не можеше да го накара да отиде на лекар, дори не се знаеше какъв точно е неговият проблем.

В крайна сметка вече си има дете от друг мъж, но след доста нерви и разочарования.

Та моят съвет е - говори с него, ако не смяташ, че ще излезеш на глава с него, взимай решение за себе си по-бързо. Няма смисъл да стоиш с него още 5 години, в които да го молиш да посети лекар.

Що се отнася до иззетите функции на мъж... Ами нещата трябва да се случват по някакъв начин. Заспали хора и аз не мога да понасям. Така че, или да движат и те връзката, или да не се оплакват после.

Незнаеш как да му кажеш да си направи спермограма,но и идея си нямаш какво е при осиновяването.
Не си мисли,че отиваш и хоп - готово.То са изследвания,събиране на бележки от институции,разговори със социалните,приятели ви пишат бележки (защо сте подходящи за осиновяване) и имат разговор със социалните и накрая трябва да му кажеш,че е задължен да мине курс с психолози,за да може да си подадете документите.После чакаш,година,две и ако няма писмо процедурата се повтаря. Когато осиновите имате 2 години срещи през различен период със социалните.Това как ще му го кажеш щом за една спермограма се чудиш?

То с обмисляне става осиновяването, а не с години, много години чакане. Циганче бихте ли осиновили?
Абсолютно същите разсъждения като моята позната, за която казах, че е лигла. Разсъждения на база кой какво бил гледал по ТВ, на база една приятелка каза и т.н. И някакви филми от типа "не обичам други хора да се разпореждат с тялото ми". Ами никой не обича, но избор просто няма. Какво ще правите ако не дай си Боже има усложнения при бременността? Нали пак при същите лекари ще трябва да ходите? Как ще разпознаете дали някой лекар е недобронамерен и да потърсите второ мнение от друг като не сте се информирали достатъчно по репродуктивните въпроси, а същевременно не искате и да слушате какво казват други хора, които са по-запознати? И най-важното - с какво замествате лекарите, на които не вярвате? Моята позната лиглата ги замества с народни лечители, със суеверия, с никаква медицина (последното е ужасно опасно), с дълбоко недоверие и неразбиране на медицинските тестове, каквото се прокрадва и у Вас. Спермограмата не можете сама да си я разчетете, трябва да я разясни репродуктивен специалист, казах Ви вече, че не е 0/1 резултатът, че да знаете дали да "хапва шута" спермодонорът или да не го хапва. А някои от женските тестове не са никак приятни. И най-важното са страшно много - сама ли ще си ги предписвате и провеждате като не вярвате на доктори, лаборатории и т.н.?  

Според мен не искате истински бебе, виждам, че много неудовлетвореност от връзката и отношенията с партньора Ви се е насъбрала, а и цялостен отчасти ирационален негативизъм към света около нас. Бебето в този контекст е единствено "рационално решение", защото "така трябва" и "сега е моментът", липсва обаче емоционалният компонент на човек, който е готов на всичко, за да си има бебче. Емоционалният компонент е изцяло негативен, насочен към партньора, който е пасивен, прави лоши решения, недостатъчно ангажиран към поредното "начинание" на двойката и това "начинание" е съпоставимо с осигуряване на жилище, завършване на висше образование и подобни. И най-лошото е, че търсите отдушник на неставането при това начинание - най-добре би Ви устроило отдушникът да се окаже партньорът, да му е под нормата нещо и да намерите решение на "проблема" и да почнете примерно него да го тормозите без да си правите Вие повече изследвания, без да се консултирате с алчните лекари, без да висите по лъжливите лаборатории.

Не сте емоционално готова за бебе според мен, особено пък за бебе с този човек. Помислете сериозно дали наистина искате в сегашния момент и най-вече дали наистина искате с него.

Между другото можете да намерите страшно много информация по тези въпроси във форумите "Искам бебе" и "Проблемно забременяване". По въпроса "как да му кажа" сте взели правилното решение как да подходите според мен. Не знам дали мъжете са наистина толкова чувствителни по темата, аз определено не съм, мои познати също не са, обсъждали сме резултати от тестове на мъж вкл. пред половинките ни, изобщо не се притесняваше. Така или иначе не вреди да се подходи внимателно по темата, пък ако има съпротива - тогава отивате при репродуктивен специалист. И имайте предвид, че цялата репродуктивна система е толкова сложна, че не е напълно позната и разбрана в медицината. Има много случаи, в които не става и не става, но лекарите не могат да открият причина за това. Много е важно партньорите да са заедно в такъв момент, дори успешната и сравнително безпроблемна бременност е голямо изпитание и за жената, и за двойката - особено ако е по-притеснителна (жената/двойката).

Бг татко, аз разбирам неутолимата страст да изкажеш мнение по теми, далечни от теб, но аз твърдя същото, поради опита в системата и проблема. Репродуктивната медицина, и не само този клон е бизнес, за съжаление - не към човека ориентиран. Мога да пиша много още, но няма смисъл. Ти всичко знаеш.

цялата медицина е така. това значи ли че трябва да не се лекуваме и изследваме. авторката хем се оплаква, че мъжа и не предприема нищо, хем вече вместо него е решила, че ако не може да има деца ще осиновят.

лекува не е точната дума.
Не, не значи това, друго значи - трудно се окриват специалисти, на които можежда се има доверие. Затова, лора е напълно в правото си да се чувства така.