Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

Както вече ти казах - в единия случай носи отговорност по НК. Какви мерки се взимат ПО ЗАКОН и кой се намесва, как, какво става може да прочетеш съответно тук за НК
Глава втора - втори раздел
Глава четвърта - първи и втори раздел:
https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529

И тук за Закона за закрила на детето
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134925825
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:monqcyAxUh0 … ct=clnk&gl=bg

Статистика за практическото прилагане на законите няма да търся и не виждам защо да търся. Ако някой иска да го прилага практически - има цялата необходима законова база и не му е нужна нова. Мисля, че това беше темата на диспута. Ако имаш забележки към самата законова база - това вече е друго и е добре да ги конкретизираш.

[quote
Едно дете трябва да расте със знания, разбиране и подкрепа, а не със страх и бой [/b](както излиза по много от мненията на тука списващите)
[/quote]
Мари, излиза, че големите умове на човечеството са расли и са възпитавани само в подкрепяща среда, ми, много от днешните открития са направени в едни отколешни времена, в които, баш, суровия възпитателен подход е би издигнат в култ. Казвам това, защото според Вас само правилния възпитателен подход може да извади скрития потенциал на човека. Да, ама не, не сме всички замесени от едно и също тесто, на едни бялото брашно е повече, на други тестото от трици - съдба, нямаме всички потенциал за бизнесмени, учени, гении, учители, лекари и т.н., пък трябва и работна ръка, някой да копа на село... Пък, може, пак да не съм права...

Фернис "Кой ще коригира тези родители, кой ще изиска да полагат адекватни грижи за децата, кой ще защити децата, които не могат сами да се защитят, какви закони и правила ще има, кой ще следи за спазването им и ще наказва тези, които отказват да се поправят?" И сега, и преди социалните служби са били и ще бъдат тези, които  защитават децата в РИСК. Обаче забележете в РИСК. Не ВСИЧКИ деца. И не с електронни досиета и не чрез институционално възпитание от ранна възраст, и не чрез анонимни доноси от леля Пенка от втория етаж, която се дразни на кучето на съседите и звъни в социалната служба....Освен това само и единствено съдът може да разпореди извеждането на дете за което се прецени, че е в риск и да се настани в приемно семейство. А това става  със съдебно решение след изготвяне на социален доклад, като в него се описват доказани факти и обстоятелства, които поставят детето в риск. Риск за социалните служби е неглижиране на дете, недохранване, лоши битови условия, следи от насилие, които се констатират с медицински свидетелства, за да бъде доказан произхода им по несъмнен начин от хабилитирано медицинско лице, а не по преценка на социалните, не заради леке на блузата, не заради кариес, не заради "прекалена обгриженост от страна на майката"  и т.н. несъстоятелни доводи. После дори и да се изведе от семейната среда първо се търси възможност да се настани при близки и роднини, които биха били съгласни да поемат грижите за него. Ако такива няма, или не желаят да го направят се прибягва до настаняване в приемно семейство от резидентен тип тъй като на територията на страната вече почти няма сиропиталища. Ходила съм в това в Сливен. Ако някой се интересува, мога да му разкажа подробности за впечатленията ми от него. Тоест държавата се грижи преди всичко детето да остане в семейната или в близки на семейната среда отчитайки преди всичко травматизиращия ефект от това да бъде предоставено на чужди хора. Освен това в провинцията има много семейства, които се издържат от този вид социална услуга. Познавам такова лично. Хората са от ромски произход, евангелисти. Мога да Ви кажа, че грижите, които полагат за децата настанени при тях бяха прекрасни. Гледаха ги с много отдаденост. Имаха цял албум със снимки на дечица, които са отгледали. Но според мен това е призвание, както е и призвание да бъдеш родител. Не всеки го носи. Освен това, ако детето е настанено в приемно семейство, без родителите му да са лишени от родителски права, могат по всяко време стига да желаят да видят детето си в работното време на социалните служби, но на тяхна територия и в тяхно присъствие, а не да провеждат разговори с него веднъж в годината по телефона за 15мин. и то на чужд от родния им език, без да знае къде живее и как се казва след смяната на името му. Държавата им дава възможност да се поправят, ако желаят да бъдат родители. Тоест системата сега е по-отворена към хората. Допуска възможността и провалилия се родител да получи шанс за реабилитация. Социалните работят в ужасяващи условия и никакво възнаграждание. Приемането на норвежкия модел няма да промени това. Той е изграден на базата на субективизма и нарушаването на човешките права - и на родители и на деца. Така,че следят социалните, наказва съдът. Системата не е съвършена, но няма да стане по-съвършена, като се внедри диктатурна такава. Границата между насилието и дисциплинирането е много тънка, но съществува, а Вие я отричате. Социалните служби няма да отнемат дете за извито ухо, повишен тон, наплескано дупе, лекьосана блуза или затова, че родителите му пушат. Повярвайте ми, защото съм имала възможност да водя комуникация с тях по служебна линия. Освен това самите те са родители и се сблъскват със същите проблеми като останалите. Те имат проблеми основно с маргинализираните общности. Ранни женитби, многодетни социално слаби семейства. Нима с въвеждането на скандинавския модел тези проблеми ще се разрешат? Считате, че стратегията е панацея за всички проблеми, но много се заблуждавате. Социалните и сега могат да бъдат още по-активни и да отнемат чрез съда всяко дете живеещо в риск, но за целта трябват пари за увеличаване на кадровия персонал, ремонт на материална база и увеличение на трудовите възнаграждения, които са смешни и т.н. Държавата няма такива средства. Затова казвам, че подобен социален модел не може да се приложи у нас. И слава Богу.

Пропуснах да кажа, че има и Закон за защита от домашното насилие. Закони дал Бог, спазването им куца. Там трябва да бъдат насочени усилията на държавата, а не инфилтриране на съмнителни чужди диктатурни системи.

Ще прочета по-подробно и ще сравня с предложенията в стратегията, за да видя кое е новото в нея. Но за това ще ми трябва известно време, с което в момента не разполагам.

Ина Бамбина, е нали за децата в риск точно говорим, не за всички деца. Други потребители обичат да обобщават за всички-никой и винаги-никога. Само че за някои децата не са в риск като се подлагат на здравословни шамари и други леки унизителни и болезнени корективни мерки, а всъщност точно са в риск. Защото тези наказания не се толерират нито в КПД, нито в законите, нито в стратегиите. Не отричам границата между насилието и дисциплинирането. Просто отричам, че насилието е необходимост за целта на дисциплинирането. Съществена разлика. Ако само ще ми се приписват мнения, които никога не съм изразила във форума и не споделям, то няма смисъл да водим диалог. Нямам желание да доказвам, че нямам сестра.

Остава да дефинираме насилието....

Закъсняла си. Дефинирано е в поста на Вейпър по-горе. Всъщност е дефинирано много добре. Здравословните шамари и леките корективни мерки са абсолютно изключени.

1. "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
2. "Физическо насилие" е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
3. "Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

Май трябва да дефинираме и унизителни. По Мари физическото наказание е унизително, защото обясняваш на детето, че е унизително и то към 3-4 години свиква с тази мисъл и съответно се чувства унизено. Аз изцяло се съгласявам с това, че понятието "унизително" се дефинира от средата и възпитанието. И докато четох по този въпросq попаднах на книгата на ей този човек - Габриел Компейре, френски философ, педагог и теоретик от 19 век.
https://en.wikipedia.org/wiki/Gabriel_Compayr%C3%A9
Написал е книгата "История на педагогиката", в която разказва случай /пак от 19-ти век/, в който учител в английско училище предложил при провинение пръчката да бъде заменена с глоба. Това предизвикало неистово възмущение сред учениците, защото боят отговаря напълно на достойнството на джентълмена, а глобата е унижение. Та след училищен бунт отменили унизителната мярка и си върнали боя.
Разбира се, казва, че и по онова време е имало мислители, според които робския камшик отглежда роби и пр.

С което не защитавам изключително суровите мерки в британските училища /които не са попречили на доста хора да разгърнат потенциала си/, а просто искам да посоча преходността на понятията.

Ето я книгата, за която говоря.
https://books.google.bg/books?id=zi9EDwAAQBAJ&pg=PT176&l … a+fine,+for+shame!&source=bl&ots=8VuNbkIQMR&sig=ACfU3U35lb-JvYFvyNgI5vB_f15HHGJTPA&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjZl5itqrngAhXnUd8KHd7kAzoQ6AEwAHoECAkQAQ#v=onepage&q=The%20rod%20seemed%20to%20us%20perfectly%20consistent%20with%20the%20dignity%20of%20a%20gentleman%3B%20but%20a%20fine%2C%20for%20shame!&f=false

Fenris, вероятно не си следила темата. Тези дефиниции аз ги пуснах доста отдавна и споделих мнението си, че ако по тях стане криминализирането /според искането в стратегията/, най вероятно няма да остане дете с биологичен родител - повечето родители ще са в затвора. Ние нямаме концепцията приемливо наказание като в ОК - като защитен аргумент. Имаме изключително широка дефиниция на насилието, но то е криминализирано само в определени рамки - слава Богу. Ако ще се криминализира, да се въведе и критерий за приемливост на дисциплинарните мерки, или да се стесни дефиницията - и това да залегне като цел на стратегическо ниво заедно с криминализирането. "Заплаха" също е доста общо понятия и не бих искала някой да лежи, защото е заплашил детето да остане без сладолед /психически тормоз/.

Фенрис, физическото насилие предполага наличие на телесна повреда - т. 2.
Психическото насилие пък е съвсем друго нещо.
Шамарът не е и сексуално насилие, нито пренебрегване, нито експлоатация.
Какво е тогава?

Както казах, правната материя изисква точни формулировки и добрите закони не допускат тълкуване.

"Аз отдавна писах, че светът върви към яко опростачване и евтино потребителство. При мен онлайн наръчника ми е даден от Здравната каса/служба и няколко сайта за здравословно хранене и растеж, които са лансирани от правителството - т.е. някакви специалисти са работили по това. Затова е важно да си учим децата от малки да си подбират стабилни източници.
За опитните родители - може би не съм се изразила правилно. В никакъв случай нямам предвид - млади, неопитни, пред стари с опит.
За "нивото" мога само да кажа едно - ако всички родители правим най-доброто за децата си и даваме още и още, защото винаги може да се направи и даде и ОЩЕ на едно дете - ще отгледаме и поколение с по-компетентни и добри специалисти. Там, където усилията са пестени от всички - от родители, от учители, няма как да излезе поколение с капацитет. Едно дете трябва да расте със знания, разбиране и подкрепа, а не със страх и бой (както излиза по много от мненията на тука списващите)
Повтарям отново - хората са много чувствителни по темата, защото всеки си представя как му "взимат" неговото дете"

Не мисля, че всеки си представя как му взимат неговото дете. Просто повечето хора не харесват всезнайковци.

Вейпър, тези три точки с дефиниции не са от действащ закон  в България, така ли? Защото са наистина много добри дефиниции. Ако са твои - поздравления. В българските действащи закони какви са дефинициите? Наистина не съм следила всички постове в темата, пълно е с помия и прескачам много.

Това са дефиниции от действащият в България Закон за закрила на детето и от Правилника за прилагането му.

Силно се надявам, ако се пристъпи към криминализиране на насилието, то да не става на тяхна основа, а  криминално наказуемите действия да се дефинират ясно, за да има разграничение между насилие и дисциплинарна мярка - било то физическа или психическа.
Но понеже това не е поставено като цел на стратегията наравно с криминализирането се боя, че няма да стане.
Ако се криминализира безусловно въз основа на тези определения, всички отиват в затвора - даже не за шамара, който не е причинил телесна повреда, но пък може да е причинил болка и страдание, а за заплахата "Чушки и домати който не яде, той голям не ще да порасте" - защото това е доста травмираща заплаха.


ПП Всъщност, какво сме коментирали досега, ако ти наистина чак сега научаваш, че в България има закони за закрила на децата, а вероятно не знаеш и че, това е втора стратегия след първата, чийто десетгодишен период е изтекъл?

Страгегията не касае само и единствено този проблем. Ранното детско сексуално образование от първи клас? За или против? Защо се въвежда задължително?      Ранно институционално образование на децата от яслена възраст? Защо? Има ли държавата ресурс да си го позволи? Не мисля. Но дори и да го имаше, не е ли противоречива политика след като години наред деинституциализираше децата от сиропиталищата, сега да действа в обратна посока? Какво цели с това? Къде остават родителите? В периферията на възпитанието?

Сега в периферията,  с малко повече "късмет" - отвъд.

Вейпър, разбрах. Но аз наистина не виждам проблем всичко това да се криминализира. В точка 3 са изброени примери за психическо насилие. Горещо се надявам да няма родители тук, които да са несъгласни, че изброеното е насилие и неправилен начин на възпитание. Никой от изброените примери в точките, не е подходящ начин на възпитание на едно дете. Ако тези неща така, както са изброени, се криминализират, то България ще направи една сериозна крачка напред в защита правата на децата. Сега ще си позволя малко спекулации, но се чудя дали пък България не е получила критика, че не се прави достатъчно, при последния доклад до комисията за КПД, и това да е стартирало промените?

Черен сапфир, ти прочете ли цялата точка 2?