Чувствам се несигурна

Да, съветите са съвсем правилни. И тия мъже - нищо по-оригинално ли не могат да измислят, все като ги изловят, казват на жена си, че е луда. Пълно клише! За съжаление подобни връзки не се прекратяват, понеже съпругата ги е хванала. В 90% от случаите хората просто почват да се крият по-добре. Най-гадното е, че след такова нещо никога повече не можеш да имаш доверие на този мъж. А да живееш в съмнения и подозрения - не си е работа. Особено ако той си джитка по работа, а ти си гледаш детето.

Всичко зависи от теб - какъв ти е прага на търпимост и как искаш да живееш занапред. Да, знам, че усещането е, че нищо не зависи от теб, понеже си се озовала в ситуацията не по свой избор. Но всъщност цялото ти бъдеще зависи от решенията, които ще вземеш. Успех!

Изключително съм Ви благодарна за съветите !
Аз израснах в семейство с постоянни изневери и от двете страни . Баща ми съм го хващала на лалъп с кръстницата ми , а майка ми липсваше по цели дни от къщи ,заради любовници . Бях едва 6-7 годишна ,когато започнах да живея в едно семейство нестабилно и със скандали.
Винаги си мислех ,живеех с мисълта ,че никога не искам да го преживявам отново това . Исках стабилно семейство със сериозен човек до мен . Мислех ,че го намерих ,защото почти споделяхме еднакво съдбите си . Неговия баща ,изоставя семейството си със 7 деца и взема друга жена от която има впоследствие още 2.
Още е пред очите ми, съпруга ми с какви сълзи разказваше изживяното и си казахме ,че никога няма да приченим един на друг ,тази болка!
Не мога да си обясня ,стоя мисля,мисля но няма обяснение . Защо трябва да го преживявам отново ,защо трябва да живея в страх ,че това няма да се повтори ..
Господи ,а от друга страна толкова силно го обичам ! За толкова години си живеехме прекрасно ,открих истинската топлина на семейството ,такава каквато никога не съм имала и чувствала от малка ,но знаех че съществува ,всеки път когато отидех на гости след училище в една приятелка ..
Исках ,ужасно много исках ,да не ми се случва всичко това ,живеех в приказка ,която не исках да развалям с ревност и недоверие ..
и какво ? Един ден просто стана деня черен ..
земята се отвори и за първи път от 14 години семеен живот -стабилност , се оказах в една лъжа . Чуствам се ужастно просто

Напълно те разбирам. И аз доста се стреснах навремето при подобна ситуация. Даже изпаднах в някакво отрицание, не вярвах, че е възможно да се случва, въпреки очеизвадните доказателства. Един месец не казах на никого, дори на най-добрата си приятелка. Сега си се чудя на акъла, ама тогава направо не бях на себе си, всичко вършех на автопилот.

Затова от опит ти казвам - седни и помисли трезво. Колко е голямо детето, можете ли да се оправяте без бащата, как виждаш живота си в двата варианта.

Също исках да добавя ,че от една страна се опитвам да си представя ,живота без него и просто не мога ... По време на кавги ,всеки си вика “ не мога вече! “ ще го зарежа !” - но кой го прави това ,за някакви дребни причини ?
Искам да кажа, че никога не съм си мислила да го оставя в буквалния смисъл на думата . Никога не съм поглеждала друг мъж ,само него виждаха очите ми толкова години ! И си мисля ,че това е истинската обич ! Неговата е една лъжа ! От друга страна продължавам да го обичам и Ок ,ако е намерил този човек той ,който да го прави истински щастлив ,аз коя съм да го задържам на сила ? Понеже имаме дете или от егоизъм за себе си ,че го обичам ??
Не ! Искам той наистина да е щастлив !
Единственото което искам за себе си е ,да не живея вече в една лъжа !

Ти това обясни ли му го - ясно, накратко и без емоции особено изявени, в рамките на един спокоен разговор?

Определено не мисля трезво ,знам . Прекратявала съм връзки от 3 години и е трудно ,но когато вече не изпитваш чуства е доста по-лесно . Детето е на 12 години . Имам пари заделени ,не работя ,но бих почнала работа. Финансите не ми е проблема ,проблема ми е ,преценката в момента в какъв живот живея и какво да правя
Едно е сигурно обаче ,ако наистина не признае грешката си ,как да простя тогава? От друга страна ,ако е признае ,как да го преглътна тогава и живея в съмнения ? Това е някакъв нож с две остриета .
Мисля че, дали от ярост в момента ,но си мисля ,че е най добре да се разделим . Да, боли в момента ,но няма ли да мине все някой ден ? Защо да продължавам да залъгвам себе си и да преглъщам тези буци мъка всеки ден ,когато закъснява ?? Даже не мога да си представя ,как бих се чувствала след това ,ако правя се*с с него ,и си представям жената с която е била ..
то и така не се живее вече ... мъка

Опитвам се да говоря спокойно ,но все още не мога ,признавам честно . Преди 3 дена се случи всичко това и все още си събирам мозъка ,разпилян навсякъде в мисли . За тези дни съм спала към 3-4 часа и съм яла една кофичка мляко ,малко преди да видя съобщенията.

Внимавайте с детето. В най-чувствителната възраст е.

И какво като признае грешката си? Това ще оправи ли нещата? Ще живееш ли добре, ако той закъснява по работа, а ти си представяш нещо друго?

И почни да мислиш за себе си - яж и се наспивай. Иначе само губиш, изглеждаш зле и накрая мъжът ти, ще ти обясни, че си психически нестабилна.

Имаш ли приятелка? Близка, на която можеш да покажеш всичко, истерии, слабост, плач?
Изключително добре те разбирам, какво означава да дадеш себе си изцяло някому, да му се довериш и да го чувстваш като половината от себе си. Мислиш, че не можеш да продължиш нататък сама. Но не е така. Можеш всичко, но вероятно няма да си същата.

Това, че не следва бурно разкаяние, а те изкарва луда, е много лош знак. Това означава, че ти за него като личност си последна грижа. Няма към теб морални и емоционални ангажименти, само иска да си спести проблеми. Може би и материални в случай на развод - не знам какви са условията в държавата, където живеете. Вероятно разбира колко си зависима от него и не вярва истински, че ще го изгониш от живота си. То и ти не си вярваш напълно. Разчита, че като отмине бурята, ще успее да те забаламоса някак.
Човек, който искрено иска да запази връзката си след изневяра, изорава земята от съжаления и извинения.

Имам една приятелка ,но тя не е тук в момента . И ме съветва да мисля трезво ,но как да го направя . Затова и почнах да пиша тук
По принцип не съм и от хората ,които показват и разказват проблемите си , правила съм го и се чуствам след това доста слаба пред този човек . Аз искам да изглеждам силна ,въпреки че съм доста чуствителен човек .

Я се наспи, нахрани се нормално, разходи се, купи си нещо, което отдавна искаш, налей си едно любимо питие и обмисли как да му кажеш горното, което написа тук за твоето семейство - майка ти и баща ти и за надеждите ти в тази връзка, но ясно и кратко, без да ревеш или да акцентираш чак толкова на емоционалната страна. За да имаш шанса да те разберат.
Обсъди го трезво и спокойно с човека ти после, в обстановка без други хора край вас, вкл. и без детето. Дай му шанс да е искрен. Това няма да стане, ако плачеш или си гневна. Тогава той ще предприеме, неосъзнато дори, веднага защитна реакция. Кажи му точно това - как си се надявала поне в твоето семейство да имате здрави и ясни отношения и че това, което сама си видяла, те е наранило много и сега не знаеш дали има смисъл да продължите или не и че това зависи и от него - както ще предприеме той. Искаш да си изясните дали той има сериозно отношение към теб и семейството ви, дали според него е нормално да има паралелна връзка и че ако иска да има такава, няма как да продължавате да живеете заедно, защото за теб този начин е неприемлив.
Просто подреди мисълта си, ако щеш - напиши я предварително и я прочети няколко пъти, преди да говориш с него.

Редактирах се по-горе.

Джуди, не знам. Не мисля, че топката е вече в неговото поле.
Мисля, че трябва да поживеят разделени известно време. С ясни ангажименти относно задълженията към детето.
Тя да си избистри акъла, той да схване, че забежката му е с последствия.

Проблема е ,че и той е доста особен характер и никога не споделя проблемите си . То всъщност е и това причината ,мисля ,да стигнем до тук ..

Много е трудно да си веднага спокойна, естествено. Но колкото повече се ядосваш, толкова по-зле е само за теб. Казвам го от личен опит Аз толкова нерви изхабих, че сега ми иде да се ритна отзад, ама ... Гледай само себе си и детето. Ама наистина. Мъжът ти се е издънил грандиозно, защо да си рискуваш собственото здраве заради неговата глупост?

Не мисля, че в момента има смисъл от разговори. Ти си лабилна, той ще използва всеки твой жест като коз за манипулиране.

Имаш нужда да останеш насаме, да изясниш за себе си как би могла да живееш по-нататък. Имаш нужда от приятели.

Знам, че няма смисъл да го казвам, но ако я караш така, ще се разболееш - а имаш дете.
Яж насила. Вземи детето и си направете някоя екскурзия някъде. Откъсни се от всичко за няколко дни.