Само че той може да се бори от мания, а не от любов.
- Публикувана: 19 фев. 2019, 14:24 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2019, 18:00 ч.
Той има дете, а аз-не
Само че той може да се бори от мания, а не от любов.
Не ми звучи като да е мания. Имай предвид, че в 99% от случаите съм на страната на майката.
Само че той може да се бори от мания, а не от любов.
Мания по нуждата от детето си?
Уточнявам, че съм чела само първия пост на авторката и не знам подробности, но вместо двамата родители да се борят за надмощие, да потиснат малко егото си и да помислят кой вариант е най-добрият добър за бъдещето на самото дете...Като се има предвид в каква страна живеем ние и в каква би живяло евентуално то...мисля че е ясно, че отговорът е ясен.
ОчевАдно никога не си живяла в Америка и нямаш никаква представа за живота там. Уверявам те, че социални придобивки като безплатно (или поносимо финансово) висше образование и (почти) безплатно здравеопазване, не са за подценяване. Нека добавя, че българските деца са много по-самостоятелни от по-ранна възраст, както и ФАКТА, че българското средно образование е в ПЪТИ по-добро от американското high school. Това ще ти даде представа кой е егоиста в случая.
Мога да пиша още много, но не искам да спамвам темата на момичето. Ако искаш още инфо за земята на неограничените възможности, пиши ми на лични - ще ти кажа още много от първа ръка.
По принцип съм винаги на страната на майката, но в този случай съм на страната на правдата.
Това са си твоите лични впечатления, които очевадно натрапваш в интерес на правдата. Аз имам други, така че - нека не се борим за правдата
Уточнявам, че съм чела само първия пост на авторката и не знам подробности, но вместо двамата родители да се борят за надмощие, да потиснат малко егото си и да помислят кой вариант е най-добрият добър за бъдещето на самото дете...Като се има предвид в каква страна живеем ние и в каква би живяло евентуално то...мисля че е ясно, че отговорът е ясен.
ОчевАдно никога не си живяла в Америка и нямаш никаква представа за живота там. Уверявам те, че социални придобивки като безплатно (или поносимо финансово) висше образование и (почти) безплатно здравеопазване, не са за подценяване. Нека добавя, че българските деца са много по-самостоятелни от по-ранна възраст, както и ФАКТА, че българското средно образование е в ПЪТИ по-добро от американското high school. Това ще ти даде представа кой е егоиста в случая.
Мога да пиша още много, но не искам да спамвам темата на момичето. Ако искаш още инфо за земята на неограничените възможности, пиши ми на лични - ще ти кажа още много от първа ръка.
По принцип съм винаги на страната на майката, но в този случай съм на страната на правдата.
Това са си твоите лични впечатления, които очевадно натрапваш в интерес на правдата. Аз имам други, така че - нека не се борим за правдата
Аз заставам зад думите си и не натрапвам нищо на никой. Ако мнението ми пречи на твоя розов балон, просто го прескочи.
Убедена съм, че заставаш, но това не е от значение за никого другиго, освен за теб и решенията, които ти вземаш.
В грешка си - от значение е, защото мнозинството от пишещите нямат база за сравнение. Затова и представих друга гледна точка.
България излишно се демонизира. Всъщност, истината е, че тук е далеч по-добро място за живеене (особено за деца) от много по-"цивилизовани" страни.
Представете си, че половинката ви заявява, че емигрира и взема детето със себе си, което автоматично означава да се виждате 1-2 пъти годишно и то, ако имате пари да поемете разходите по пътуването /щото билета до САЩ хич не е без пари.../ Дали няма да се борите за това дете? Аз със сигурност!!!
Пак според теб. България действително е удобно местенце - тип оазис, но това е в зависимост от нагласи, очаквания и адаптивност. Твърде е субективно, за да се включваме с такава подтема в темата.
Както кажеш.
Представете си, че половинката ви заявява, че емигрира и взема детето със себе си, което автоматично означава да се виждате 1-2 пъти годишно и то, ако имате пари да поемете разходите по пътуването /щото билета до САЩ хич не е без пари.../ Дали няма да се борите за това дете? Аз със сигурност!!!
Далече от очите, далече от сърцето, викаш. Със същия ентусиазъм маса родителки твърдят колко било важно физическото присъствие на биологичния баща. В “семейството”.
Представете си, че половинката ви заявява, че емигрира и взема детето със себе си, което автоматично означава да се виждате 1-2 пъти годишно и то, ако имате пари да поемете разходите по пътуването /щото билета до САЩ хич не е без пари.../ Дали няма да се борите за това дете? Аз със сигурност!!!
Далече от очите, далече от сърцето, викаш. Със същия ентусиазъм маса родителки твърдят колко било важно физическото присъствие на биологичния баща. В “семейството”.
Именно затова ще се боря да не отиде детето ми на другия край на света.
Разбира се, че човекът няма да спре да го обича, но може ли един нормален човек със средни доходи да си позволи да ходи до САЩ всеки месец?
Не знам какъв ентусиазъм видя в написаното?!? Прост въпрос, на който всеки да си отговори и да се постави на мястото на бащата.
Защо трябва да се поставяме на мястото на бащата? Аз например не искам, защото се съмнявам в чистотата на мотивите му, което не ми попречи да мисля, че не му е сега до друго дете.
Аз нищо не разбрах от този ти пост. Явно съм тъпа.