Е не, честно ли държите с дни нарязан лук и чесън в хладилника? Слагала съм за половин час, ако го нарежа малко по-рано, отколкото ми трябва (в затворен съд) и после ми мирише хладилникът с дни...
- Публикувана: 24 фев. 2019, 13:34 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2019, 17:30 ч.
Как се подготвяте за работната седмица?
Ние не правим заготовки от този тип, но се случва да остане половин излишна глава, държим я в подобна кутия, която е точно направена с цел да не мирише. Нищо не се усеща.
Когато режа лук и чесън слагам на дъното на кутията или бурканчето парче домаминска хартия. Използвам кутии, които се загварят херметически или буркани в различни размери. Лука и чесъна отиват на дъното върху хартията, а въру тях другите зеленчуци. В хладилник съхранявам най-много до сряда, после местя в хамерата, а понякога направо режа и прибирам в камерата. Не съм имала проблем с миризмата.
Нормално е храната да е най-бсъждана и времеемка. АКо не сгъна прането или оставя торхите на масата, нищо фатално няма да стане, но яденнето няма как да се избегне, поне с малки деца. 
Навън ядем рядко, храна за вкъщи поръчваме още по-рядко. И на мен пазаруването ми е тегаво. Затова пращам ММ, той пък губи поне 2 час в един супермаркет,аз се изнервям и така...
Навън ядем рядко, храна за вкъщи поръчваме още по-рядко. И на мен пазаруването ми е тегаво. Затова пращам ММ, той пък губи поне 2 час в един супермаркет,аз се изнервям и така...
Аз чесно казано пробвах да пращам ММ сам на пазар, ама накрая все нещо има дето не го е намерил или не го е разбрал въпреки подробния списък. Затова ходим заедно в събота, през седмицата не стъпваме в магазин. В събота спокойно обикаляме всички пазари и специални магазинис, които ми трябват.
Аз не смея да изпратя ММ, защото ще избере чудоооо!
Понякога ходим двамата в големите магазини, но по често аз го правя като разходка! Защото като Параход пазарувам от отделни специализирани магазинчета за яйца, месо, мляко! Това ми е за раздвижване из квартала... не ми тежи, доставя ми удоволствие да се разговарям с магазинерите, които познавам от години!
Понякога ходим двамата в големите магазини, но по често аз го правя като разходка! Защото като Параход пазарувам от отделни специализирани магазинчета за яйца, месо, мляко!
Това ми е за раздвижване из квартала... не ми тежи, доставя ми удоволствие да се разговарям с магазинерите, които познавам от години! Аз не смея да изпратя ММ, защото ще избере чудоооо!
Скрит текст:
Понякога ходим двамата в големите магазини, но по често аз го правя като разходка! Защото като Параход пазарувам от отделни специализирани магазинчета за яйца, месо, мляко!
Аз не смея да изпратя ММ, защото ще избере чудоооо!
Скрит текст:
Понякога ходим двамата в големите магазини, но по често аз го правя като разходка! Защото като Параход пазарувам от отделни специализирани магазинчета за яйца, месо, мляко!
Хаха за количествата и моят съпруг е същият- ако пазарува той носи торби с тонове неща, които после се развалят- ужасно е! Много е пипкав иначе и много подбира- на пазара при зеленчуците е едно оглеждане, избиране да са най. Накрая става 1 час пазар за нищо и никакви домати хаха
Аз обичам да ходя в малки магазинчета- имам си място за млечни продукти, друго за ядки, за зеленчуци, за риба, за подправки. Не обичам големи супермаркети- всичко ми се струва пластмасово... а и няма личен контакт с продавачите - като си станете дружки ти предлагат по нещо хубавичко от зад щанда хаха
Аз обичам да ходя в малки магазинчета- имам си място за млечни продукти, друго за ядки, за зеленчуци, за риба, за подправки. Не обичам големи супермаркети- всичко ми се струва пластмасово... а и няма личен контакт с продавачите - като си станете дружки ти предлагат по нещо хубавичко от зад щанда хаха
Аз пък имам повече доверие при пазаруването на съпруга ми. Аз повече се оливам с купуване на разни изкусителни храни (обикновено и аз си ги ям после, защото съпругът ми и децата не ядат "странни" неща). Ние си имаме готови списъци (това в други теми съм го коментирала) и само отбелязваме какво трябва да се купи при конкретното пазаруване. Пазаруването никога не го правим в почивните дни - в петък вечер ходим всички заедно (без малкия засега) и набързо се справяме или изпращам съпруга ми с двете големи дъщери. Имаме си няколко любими магазина, в които пазаруваме и вече изградена схема за по-бързо "вършеене". Така остават дребните неща за мен, когато изляза на обяд да се поразходя (примерно, вчера на обяд взех домати, а днес планирам да взема малко телешко от любимата ни месарница).
ММ пазарува разумно, живял е сам навън, без да има на кого да разчита и се е научил. У дома пазарува основно той, има си списъци, любими магазини и се оправя безпроблемно. Странно ми е като чета за някои мъже - все едно говорите за деца.
Мъжът ми също е по- добрия в пазаруването в къщи, добре организиран, знае къде да ходи, общо взето най- често пазарува без мен, аз само правя списъците. Но аз и не обичам пазаруването, освен ако не е на пазара да си избирам някакъв зарзават. В големите вериги мразя да ходя, изключително натоварваща ми е обстановката, особено ако е в някакъв по- пиков час и не можете да се разминете с количките, а след това следва безкрайно висене на касата.
ММ пазарува разумно, живял е сам навън, без да има на кого да разчита и се е научил. У дома пазарува основно той, има си списъци, любими магазини и се оправя безпроблемно. Странно ми е като чета за някои мъже - все едно говорите за деца.
Ох, и моят е живял в три държави сам, ръководи немалка компания... а да пазарува като хората не може (не е да не му го делегирам, постоянно го пращам и постоянно си бия главата - все нещо забравено, все нещо липсва или не е каквото трябва). И дъщеря ни е същата като него, постоянно забравени и загубени учебници и дрехи, а хич не е малка.
ММ умее да готви и да пазарува.
Живял е като докторант в Германия само на една стипендия, с която, ако не си направи супер пестеливо сметката, ще умре от глад. Така си е научил съквартирантите в общежитието /чужденци/ да си готвят леща, кюфтета и т.н.
Сега, като университетски преподавател, с "огромна" заплата, също ни се налага да живеем доста пестеливо и двамата можем две и 200.
Живял е като докторант в Германия само на една стипендия, с която, ако не си направи супер пестеливо сметката, ще умре от глад. Така си е научил съквартирантите в общежитието /чужденци/ да си готвят леща, кюфтета и т.н.
Сега, като университетски преподавател, с "огромна" заплата, също ни се налага да живеем доста пестеливо и двамата можем две и 200.
Препоръчани теми