Детето ще порасне и ще го намрази.

Авторке, драматизираш твърде много. Звучиш като 16 годишна с тежък пубертет.
Вземи се успокой. Бащата се развежда с теб, не с детето. Ако спре да го вижда, да се грижи за него и т.н. - да, детето вероятно ще го намрази. Но няма да го намрази, защото вече не обича майка му и предпочита да е реалист, вместо да живее в 'затвор' заради детето.
И не, не е задължително детето да е нещастно. В обкръжението си имам доста разведени/разделени родители с повече от щастливи деца, защото родителите им са достатъчно заинтересовани от тях за да не показват негативни емоции, продиктувани от наранено его.

Изумена съм колко грубо се отнасяте с жена, която вероятно в момента е в ужасно стресова ситуация (ако темата не е пързалка по Денят на Бащата). Разводът понякога се сравнява със смърт на близък - толкова съсипващ може да бъде за психиката на потърпевшата страна. Тук седнали да й начукват канчето и да я заплашват, че ще й вземел детето някакъв льольо, който бил охладнял и нямал чувства. Като жени имайте малко съчувствие към момента, който преживява жената и временното й състояние.
В момента, в който й набивате каква е лигла, жената е прясно зарязана, изгонена от къщи, току що минала през цялата хамалогия на местене на квартира, в чужда държава, където едва ли има кой знае каква подкрепа от близки и приятели, и с 4-годишно дете, което вероятно също е силно стресирано, че баща му го няма.
Това какво пише сега за чувствата си едва ли отговаря на това, което ще мисли след само няколко месеца. И е абсолютно нормално да се чувства емоционална и да говори необмислено, и да мисли ирационално, и така нататък. Много била драматизирала. Ами това си е сериозно, разтърсващо събитие в живота на един човек, преживява като нормално човешко същество жената. Сега, ясно, че ССФ е робот, който на секундата след травмиращо преживяване вече се е "стегнала" и обикаля из стаята на токчета с нова прическа и нов мъж, а стария е забравен и даже издръжка не му се иска, защото сме на тези неща. Това е друг случай.

По темата:
Ще ти мине, но трябва да си дадеш време. Това, че сте на ново място е чудесно. Без спомени и с ново начало. Дай си малко радост като си обзаведеш уютно, купи някоя и друга нова играчка на детето и се старай максимално много време да прекарвате навън в разходки. Ще се освежиш. Другото ще започне да избледнява с времето. Надуй главата на някоя приятелка по телефона да си излееш всичко. Пред детето се старай да си по-спокойна, то усеща, че нещо не е наред - нали вижда, че баща му го няма. Не е нужно да се правиш на Желязната Лейди и да го играеш сякаш нищо не е станало. Станало е. Ама гледай да го преживеете максимално леко, вглъбявай се в игрите с детето да се разсейваш и така. До няколко месеца ще си по-добре.

Оженил се за нея, създал дете и сега я зарязва.
И тя сега била драматизирала. Да се криела от детето, че плаче, че да не му травмирала психиката.
На детето ясно трябва да му се каже истината. А тя е, че баща му не обича нито майката, нито него. Че техният живот не го интересува. Няма какво да захаросваме историята.

Да се каже истината в конкретния случай, според мен, означава: "Татко и мама вече не се обичат. Татко ще живее вече отделно от нас.  Затова на мама й е малко мъчно, но ще й мине. И двамата те обичаме и това са неща между големите, ти нямаш нищо общо и никаква вина." и толкова.

Да кажеш на 4-годишно дете, че татко му не го обича е бездушно и много жестоко към детето, не към бащата.

"Истината" на майката с "истината" на бащата, обикновено нямат нищо общо. От караниците между двамата и двустранното промиване на мозъка на детето страда само то, но омразата и егоизма заслепяват родителите, за да видят очевадното.

Авторке, дай си малко време да се окопитиш. Не си позволявай да говориш зле за бащата пред детето. Това не помага никому, а детето го боли от всичко това. Излей си яда и мъката на нвкой друг - приятел, напиши го на лист хартия или ми пиши на лични. С удоволствие ще те изслушам и ще ти дам виртуална прегръдка. Никой не иска да те напада, а хора, които са преминали през това искат да те предпазят. Щади детето. Няма да можеш да контролираш бащата какво му казва, но можеш себе си. Знай, че детето един ден само ще си даде сметка кой какъв е. Оставете го да си бъде дете сега.
Моят съвет е да не се фокусирш върху какво е направил и колко е лош, егоистичен и жесток бащата. Не се питай защо на теб се случи, а какъв урок ще нучиш от това. Нека мине малко време да ти утихне болката и погледни напред. Приеми станалото и не обвинявай дригия за това, къде си в момента. Ще разбереш след време и дори ще си благодарна на съдбата, че заради това си станала силния и независим човек, който ти предстои да станеш. Прегръдки от мен и пиши ако искаш. ❤️

Как така татко и мама не се обичат. Това ли е истината? Или мама обича толкова татко, че живееше с идеята, че той е единствения мъж за нея, бащата на детето ѝ, но той реши, че не я обича. Не даде никакъв шанс за семейство. Хъм, иначе теб си те обича.
Какви уроци има да научава авторката? Сигурно пак за изпитанията, които поставя пред нас съдбата, кармата, бог, феята на зъбките? И то, за да е по-силна. Защо залъгвате жената с простотии?

Никой не залъгва жената, дори и мъжа ѝ.
Казал ѝ е директно, че не я обича.
Не виждам причина на детето да се обясняват в подробности отношенията, нито да му се набива в главата, че и то е изоставено, че и него баща му не го обича.
Достатъчно е, че авторката се чувства жертва, не е нужно да се отмъщава на детето.

Авторке, няма нужда да пишеш като анонимна. Да, един мъж може да обича детето си, независимо от това че е спрял да обича майка му. Озапти се малко. Майка, която използва детето си като оръжие за отмъщение, без да ѝ пука, че му смазва душичката, е чудовище.

Le Clerc,  не съм аз анонимният (може да питаш админите), но истината е точно такава, каквато я е описал анонимния. Благодаря му за този пост.

 Не съм чудовище. Никого не използвам за отмъщение, детето има право да знае истината, когато попита. И няма да го лъжа.

Чукай на дърво, само това ще кажа. Не е хубаво да се лепят етикети.
Писах, за да си споделя болката, а не да научавам каква лигла съм и чудовище и т.н.

Не си чудовище засега, но и истината не е кой знае колко интересна за детето.
Баща му е спрял да те обича- теб.
Този факт няма нищо общо с чувствата му към детето.
Ако ти решиш да внушиш на детето, че бащата не обича и него, наистина ще се превърнеш в чудовище.

Не си нито лигла, нито чудовище. Преживяваш житейска драма и е нормално в първите дни да си силно разстроена. И това ще мине, спокойно. Потъгувай, споделяй, но се пази от лоши мисли, за да не се превърнеш в невротична жена, която да нарани детето си.
И вземи всичко което ти се полага по закон от бившия. Няма нужда от излишна гордост, а е за детето!

Това е много добър съвет, моля те послушай го. Щом се развеждаш в чужбина, използвай закона на своя страна.

Истината е, че с времето, ако не дойде да те моли за прошка и не се съберете, просто ще ти мине, ще срещнеш някой друг и тогава ще обичаш друг. Минало заминало... но не и за детето ти. Този момент ще остави отпечатък върху психиката му, така че, ако те интересува това, гледай да му спестиш каквото можеш и не му обяснявай, че тати не обича ни мама, ни дете.

Момиче, вземи се в ръце и заобичай себе си. Това, което правиш е глупост, нямаш ли гордост? Добре, може да си афектирана в момента, защото ти е съвсем прясно. Може и да си била изненадана, макар да не вярвам, че не си забелязала никаква промяна в чувствата му и да не сте разговаряли.

Да настройваш детето против баща му, само защото ти е казал, че не те обича, е изключително грозна манипулация. А ти, би ли живяла цял живот с човек, който не те обича, това ли заслужаваш? Би ли се съгласила той да стои при теб и да сте съквартиранти? Някои мъже го правят от чувство за вина. Това ли искаш да вижда детето ти ежедневно, студенината между родителите му, да свикне, че това е семейството?

Преболедувай го, разделите никога не са лесни, но и насила хубост не става, и да ставаше, няма да си щастлива.

Това, което казва другият анонимен е супер странно, а явно се среща често. Чудя се как е възможно да има жени, които могат да обичат мъж, който им е казал ясно, че няма чувства към тях. Къде ви е самоуважението?

P.S. Тези дни една такава ме занимава със себе си, изумена съм просто.

Авторке, ти за първи път ли имаш връзка с мъж? Това ли е единственият мъж, на когото си казвала 'Обичам те' и когото си обичала?
Ако отговорът на въпросите е 'Не', то е (меко казано) глупаво да твърдиш, че БНД не го обича, защото видиш ли вече не обича теб.
Ако пък това е първият мъж в живота ти, то е ясно защо е цялата тази драма.