Живот само зад компютъра, а съм почти на 30... много зле

                     >>hgdfsagfdsf(OP)
                    4chan /b/ това ти ли си?

Начи-и-и стигна ми търпението да прочета началото на заглавния пост на пишман компютърджийчето. Имам един познат, който си пише малки и елементарни Lisp-ове за да си улесни работата и е много горд с това.
Защо го споменавам? Защото когато трябва да се въведе някакво произволно име, въвежда последователност подобна на ника на автора. Защо? Защото тези няколко букви се въвеждат бързо когато пишеш с два (в скоби - 2!) пръста .
Така че, авторе, ако наистина си седял пред компютъра толкова време, колкото претендираш, загубено е това време, чуек! Щом не си се научил даже да пишеш с 2х5 пръста, закривай
Ако послъгваш за това, значи е и за останалото. Начинаещ писател в и-нет? Сирената тества пазара?

Това няма нищо общо с това, което съм опитала да му кажа. А то е – че може да си има живот и във виртуала, и в реалността.
Тези дето ги натягат родителите от малки да са някакви гении, вундеркинди и заети с каквото се сети човек, са друга тема и крайност, която определено не е здравословна за никого. Родители с болни амбиции и техни си неосъществени реализации. Пак е болест.

А то в животът никога нищо не се знае, но на тази кълка ако лежим, не трябва да излизаме от вкъщи, че може да падне саксия или климатик върху нас и да ни приключи.

Не е важно с колко пръста пишеш, а какво си написал -
в твоя случай - пълни глупости на комплексиран, злобен човек

Не си престарял, нямаш все още 30, познавам хора около твоята възраст, които се взеха в ръце навреме и успяха да направят нещо в живота си. С писане на чарфаши и мрънкане по форуми няма как да си оправиш живота. Няма да станеш по - млад, а след години ще съжаляваш защо не си го направил сега вместо да се вайкаш.
Другите по - горе са го казали, един тестер поне можеш да станеш.

Като го нападате или пък изтъквате себе си, децата си, мъжете си.. съвсем ще се депресира. Ако всичко това е истина, явно не разбирате, че става въпрос за проблем с психиката.
Авторе, донякъде те разбирам. Бях много неуверено дете, страдах от ниска самооценка и непрекъсната тревожност. Винаги съм имала кръг от приятели, но се чувствах много зле сред непознати и също като теб търсех начини да избягам от реалността. Няма да разтягам локуми, само ще кажа, че винаги когато мислех  пораженчески и се отказвах да направя нещо от страх, положението се влошаваше и изпадах в депресия. Това, което ми помогна най-много да се справя с проблема, беше да се изправя пред страховете ми и да действам смело. Пример 1 - отидох в Испания за половин година с базови езикови познания. Първите дни ми бяха кошмарни, умирах от страх и ревях, но някак си се справих. Пример 2 - започнах работа, свързана с много говорене по телефон (имах необясним страх от говорене по телефон) и срещи. В началото бях много стресирана, получавах паник атаки, кръвното ми скачаше, идеше ми да се откажа. Но 5 години по-късно почти нищо не ме притеснява и вече имам самочувствие.
Съветът ми е да намериш професионална помощ и да започнеш всеки ден да преодоляваш себе си.. малко по малко.. постепенно. Ще започнеш да се чувстваш много по-пълноценен. Но трябва да започнеш още сега. Колкото повече отлагаш, толкова повече ще затъваш!! Началото винаги е най-трудно, но ако искаш да водиш нормален живот, трябва да започнеш от някъде.

И аз.
Настръхнах, честно!

Здравей много си писал браво.Човек има нужда да сподели как се чувства.Имаш проблем и ти сам го виждаш което е добре, знаеш че този компютър те е променил много.Животът ти е в застой. И аз съм на 30,жена но моят живот е съвсем различен.Както в игрите,на компютъра ти сам си шев,на своя живот.Ти избираш как да го живееш .Всеки човек може да се промени.Започни едно ново начало на живота си.Не те упреквам,какво си правил до сега.Но е време да вземеш животът си в твой ръце.Млад си излизай на вън,търси хора но не пред компютъра.Промени живота си сам.Няма кой вместо теб,да направи нещо.Животът е такъв какъвто сам си го направиш.

Авторе, ако беше толкова добър в игрите и английския език, колкото твърдиш, до сега да си станал ютубър с огромен брой последователи и да си вадиш пари с хобито.
Ти просто обичаш да мрънкаш и да намираш оправдание за провалите си.
Ичал той гилдия ама го зарязали щот ммого добре играел ама еди-си-какво.
Искал на фитнес ама не ходел, защото ...
Искал гадже ама само дебели му се лепят ...
Искал приятели ама нямал пари да ги купи ...
Истината е, че те устройва положението ти и не искаш да промениш нищо, просто обичаш да дрънкаш.
Казваш, че имаш някакви пари ама не излизаш на квартира. Все пак е по-добре да го играеш мъченик, стоящ при родата, вместо да плащаш всякакви сметки и наеми.
За момичетата - имаш претенции, но нищо насреща. Геймър, който не може да върже две думи извън екрана е цяло чудо, че въобще някоя жена го забелязва.
Няма как да имаш приятели и гадже без реално да комуникираш с хора. Е, освен ако не ги създадеш в Симс да речем.
Излизай, комуникирай с хора, намери си работа. На работното място ще завържеш нови познанства. Дори да издържиш два-три месеца само, ако съумееш ще спечелиш поне един познат, който би излязъл с теб една вечер, от там ако успееш да реагираш адекватно може да откриеш и нови познанства.
Но! Всичко зависи от теб.
Най-лесно е да сложиш края и какво? Едно нищо.

И аз не прочетох целия ферман, но видях следния въпрос /по памет/: Каква причина имам да отида до кафето?
Ето моя отговор: Разбираш ли, причината ти е, че твоята цел е да живееш. А да живееш, съвсем първично, означава да поддържаш тялото си в добра кондиция. Като всяко нещо, живото човешко тяло има нужда от определени фактори, за да съществува оптимално. Слънчева светлина, храна, движение, вертикално положение за част от денонощието. И други, разбира се. Ти си още млад и батериите на тялото ти не са се изтощили напълно. Но трябва да ги зареждаш. Смисълът е да се грижиш за тялото си. Раздвижи го, остави го да го подуха вятъра и да го напече слънчицето. Седни и гледай околните. Какво правят, за какво говорят. Има много изследвания, и книги на прост език, които казват колко е важно движението за човека. Има много и разнообразна литература. Когато се чудиш, потърси в интернет и веднага ще излезе нещо интересно. Естествено, вода, храна, сън, топлина и т.н. също не ги пренебрегваме.
 Просто това е нулевото ниво. Почни оттам.

Ха-ха, някой се припознал
Важно е, важно е-е-е-е ...
Ако вътрешния глас ти казва, че с 2 пръста ще напишеш продължение на "Хамлет", лъже те, не му вярвай
С 2 пръста - макс няколко етикетчета като горните, които говорят за този, който се пробва да ги лепи, естествено...

Жалко че голяма част от хората се дразнят за начина по който съм писал а не за съобщението което предавам. Не съм имал за цел да се " хваля" защото то няма с какво да се хваля , аз си знам че нещата са много зле. Просто рисувах картината и показвах изгубени възможности и живот. Някой хора пишат че съм бил хрантутник или мързел но явно не съм се изразил добре в първия си пост? Аз не получавам пари от семейството си още от преди да стана пълнолетен, само покрив (и то защото не бяха тук през част от времето). Аз съм им дал повече пари в брой от колкото те на мен и едиственното нещо е че не съм плащал наем.

Както казах и в първия пост, когато имах мотивация да направя нещо такова моето семейство взе че реши да се върне и имаха други планове за мен. Малко е трудно да станеш онлайн персона в къща с 2 стай и със семейство което те юрка да им правиш тяхните работи. Пък и аз както си и казах още в началото - не съм социален човек и за това е още по-трудно с други наоколо, така че шанса ми да направя нещо отиде там.

Имам контакти с който може би мога да изляза, просто не знам какво ще стане като изляза. Предполагам е трудно да влезеш в моето положение. Не е толкова лесно да направя нито едно от тези неща. Не че не мога да ги направя, просто нищо не се случва като ги направя.

Нямам намерение да споря и за това преди да спра ще изчистя някой недоразумения че да не ми виси на съзнанието.

Аз пък те харесвам... Не си арогантен и някак лъха добрина и желание да се спасиш от постовете ти. Представих си моя син зад компютъра ти. Пожелавам ти много сила и хъс, за да вземеш живота си в ръце и да направиш с него нещо имащо смисъл, и което те прави щастлив. Не бързай с "момата". Първо намери себе си, а после тя сама ще дойде. Прегръщам те и ти желая успех!

Така е в истинския живот, за разлика от виртуалния. Свикнал си на ясни правила, а в реала нищо не е ясно, затова си несигурен. Но когато постигнеш нещо е в пъти по-стойностно.
И моят съвет е да започнеш с психотерапевт. Компютърната зависимост е официално приета диагноза. Успех!

Първата крачка е най-трудна. Веднъж почнеш ли, ще се отпуснеш и нещата ще тръгнат. Трябва да се насилие малко, няма как иначе.