Любители на кучета - 92

Аз хич не съм точният човек за съвет, щото Оскар пак ми се е качил на главата, ама си мислех дали няма някаква опция ветеринар да дойде на място, нали е само инжекция. Другия вариант - хващате я двама и с малко повече сила да успеете да я заведете.

И да се оплача - правим уж всичко по правилата, не му даваме да минава пред нас, не му даваме да се качва по леглата, храната си получава след изпълнение на команди и въпреки това пак на моменти се зъби. Ето онази вечер ММ се върна, беше пипал кучетата на едни комшии, ей като почна да му пази анцуга, като съкровище, тръгнах към него, той стана и почти посегна да ми ухапе ръката. Веднага му дадох команда "легни", легна с триста зора, ама се блещи лошо. Чувствам се като пълен идиот, с едно куче не мога да се оправя,  а толкова го гледаме, храната да му е качествена, да е разходен, да му е добре и ето ти накрая - зъбене. Другата седмица ще го кастрираме, дали има шанс да се успокои, като не го блъскат хормоните? Направо нямам настроение и желание за нищо като прави така.

Извинявайте, момичета, ама няма на кого друг да се оплача, пък знам, че вие хем ще ме разберете, хем адекватен съвет ще дадете. Така ми е криво, гледаш го като бебе, трепериш му, а то...

А, и какво стана с Ами-нка, не се появи от вчера, само поглеждам да видя? Дано не е нещо сериозно.

Boriana нали не очакваш благодарност от кучето, че го храниш с качествена храна и го разхождаш. Малко така ми прозвуча твоя пост, че един вид Оскар е неблагодарен 😂 Трябва си обучение и спазване на правила постоянно. Няма да стане от днес за утре. Ти започна съвсем скоро с обучението, та в този ред на мисли е нормално да няма напълно задоволителен резултат. Търпение и не се отказвайте. Той вече е заел мястото на водач и няма доброволно да го преотстъпи и точно тук идва постоянството от ваша страна. Той на каква възраст беше, че съм забравила вече? Не се отказвайте, просто трябва време за да научи новите правила.
Лиилоо освен да продължавате с опитите по свикване с повода. Давай му обилно количество лакомства докато е на повод. А другия вариант е ако е удобно ветеринар да дойде на място и да постави за секунди ваксината, но пак не се отказвайте от привикването с повода, защото занапред може да се наложи водене на ветеринар по друг повод и няма да ви е лесно ако сега не свикне.

Даваме лакомства, опитваме се да го правим като игра, какви ли не трикове. Но кучето просто се стресира зверски.  Само като види повода и почва да се крие по всевъзможни дупки, ъгли... Може би трябва да взема къс повод, защото като я държа за каишката и е точно до мен не се дърпа толкова мъчително... Голяма грешка направихме, че не и слагахме каишка като малка, само за ходене по ветеринари и сигурно прави асоциация само с ходене на лекар!
Boriana, доминантче си имате вкъщи, трябват си много забрани и доста търпение. Sivi е права,  няма да си даде алфа трона лесно, но ще стане в един момент. Кастрацията ги прави по-спокойни, може да направи процеса по-лесен, но не е сигурно, да знаеш. Успеех ии постоянствоо ❤

Ооо, Сиви, не чакам благодарност, разбира се, ясно ми е, че кучета нямат нашите чувства. Оплаквам си се просто и му търся колая. Права си - постоянство и търпение ще трябва, как пък реши диването, че той е шефът. Ама как, как - явно ние сме го допуснали в желанието си да му е добре. На една година стана март месец и всъщност май тогава почнаха проблемите.

Лиилоо, така е, ще трябва да наложим още ограничения и забрани, няма как.

Ветеринар може да извикате.
Тия от клиниките са скъпари, ама селските биват. Част от нашите работници са от село до София и им взимат 10 лева за посещени е и 30 за ваксина. То колкото на мен в клиниката.
Сега, как да си намерите селски ветеринар, не мога да кажа.

С доминиращите кучета се иска постоянство. Може и на училище да го запишете, ама не на такова, дето го взимати учат, а където ходите заедно. Иначе голям смисъл няма да има.

Моята не е доминираща, просто е инатеста. Като кажа Ела тук и отнема минута да стигне, а редовно се и разсейва попът, нещо и замирисало, видите ли.
И с наградки пробвам и с какво ли не, ми не става, не могада я накарам да се забърза. Явно алабайската жилка се проявява и е по-лежерна и бавна.
Виж като и се прииграе, веднага става активна и бърза...
Диване.

Нашата девойка е абсолютният тартор. Докато разберем с каква порода сме се сдобили мина повече от година. Телето било водач. За команди няма и хабер. Единствената която научи е "седни" след една купа кюфтета на скара. Нищо не й се забранява. Само се глезим и целуваме. Разликата е , че тя е в двор и наистина не прави бели. Някое счупено растение или откъсната зелена тиква да си играе не е особена беля. Вътре в къщата също не прави бели. Лятото не иска да влиза, а зимата ляга на най-отдалеченото място от печката и спи до сутринта. И това не всяка вечер. Влиза само когато тя пожелае. Породата е изключително миролюбива и любвеобилна. Дори не си и помисляме да променим нещата. Взаимно се обичаме. Добре ни е и така. Намерила е маламутският рай - свобода и неприкосновенност.
Всъщност преди месец направи беля, но тя е невинна! На съседката кокошка прелетяла през оградата и даде фира. Не я е изяла, а само стиснала докато спряла да мърда. Отсвирих съседката, защото кокошката няма работа в моя двор. Като умъртвява белки е добра, за кокошката била лоша.

А, имахме преди време същата кокоша сага , но с хъскита. Те нали са братчеди с маламутите, та разбираемо е 

Аз не съм от най-компетентните в групата, но да спомена за варианта, че може и сами да сложите ваксината ако не ви е страх от кучето или ако не се притеснявате . Важно е , че в самата спринцовка не трябва да има въздух . на моето куче преди месец когато му биха за бяс, биха в областта на гръбнака в долната част на гърба, само захванаха кожата и готово.
Най-прекрасното куче което някога съм имала, една болонка, която не е знаела никакви команди, но сякаш не са и трябвали. през живота си е ухапал само един-единствен човек и то защото беше заспал под холната масичка и той го настъпа. давана му е храна от масата, но никога не е досаждал, не е взимал от ръката като ядеш или нещо такова. бил е прекрасен, най-прекрасното куче на света!

Boriana няма колай тая работа 😂 Ако имаше до сега да го бяхме открили, ама уви трябва си работа. Оскар точно влиза в пуберския период в който започват да булуват хормоните и иска да доминира. Знам, че си ги глезим и понякига ни е жал да прилагаме правила, но сега е най-важния период. Установите ли йераргията после може да си го глезите в рамките на нормалното.. че и ненормалното. Кастрацията ще у след и процеса на обучение, но пак ще трябва търпение и работа от ваша страна. Всички ще се нареди, не се отчайвай 🤗

Благодаря, Сиви, точно от окуражаване имах нужда

Здравейте! Вчера ми преля чашата, ядосах се много на стопанина на Ласи. Бях излезнала в 15:00 ч. да разходя Ласи - валеше. Не можах да мина до заграждението от вода и кал. Стигнах до кучето, измъкнахме се от калния паркинг и си направихме една голяма обиколка. Още като излезнахме, срещнахме дъщерята на стопанина. Детенцето с чипс в ръка се затича към Ласи. Казах й да не го пипа, щом яде чипс в момента... Та, затича се тя в обратна посока "Татии, тати, виж, разхождат Ласи..". Гледам татко й седнал да си пие кафето с някакъв негов приятел. Без да се спирам си продължихме разходката. Понеже цял ден валеше си казах "сега ще направим двойна обиколка, да се измори хубаво". И така, тичам с Ласито на дъжда и след втората обиколка се запътваме към заграждението. И като стигнахме до калния паркинг, Ласи не ще да върви. Спира се и се налага да го дърпам до заграждението през локвите. Отворих мрежата, която трябва да прескочи, за да влезе в заграждението. Точно там е ужас - всичките изпражнения станали на каша от дъжда. Ласито забива тотална контра - никакво съдействие. Дъжд вали, аз му се моля "Хайде бе Ласчо, че имам да ходя да взимам още дете от градина..." Половин час молби... Не - не помръдна... Мястото мирише ужасно, двамата мокри... Кой нормален човек би прескочил смотаната мрежа и влезнал в тази каша от изпражнения...? Побутвам го, пак не мърда... Наложи се да вдигна 20-килограмово куче. Заболя ме корема (там където ми е разреза от секциото)... Смотаната мрежа не се затваря... Ласито бута с лапи мрежата, иска да излезе от това мазило... И докато се измъчваме в дъжда и калта, се сетих аз за стопанина, дето си пие сладко-сладко кафето в отсрещното заведение... Почувствах се като идиот. Ядосах се на тоя идиот, дето е обрекъл Ласи да живее в кал и л**на, като някое прасе, и дето обрича и мен, да се мъча да дърпам някаква смотана мрежа. И си казах "тая работа няма да стане така. Аз повече няма да дърпам смотаната мрежа и да зоря Ласи да скача в л**ната." За малко да му звънна и да си излея целия яд. И без това още в началото, като видях там кучето, имах две опции - да намеря стопанина и да му тегля едно хубаво конско или да пробвам с добро първо. С добро нещата не вървят, та да обърна монетата и да му кажа "що за стопанин е". Като се прибрах, гледам станало 16:45 - не остана време да занеса саламчето с антибиотика, трябва да тръгна за детето, защото имам и до градината 40 мин. пеша. От градината до нас пак пеша... Прибрахме се и излезнах отново да занеса антибиотика на Ласи, после да си обгрижа и моите животинки, чистене на тоалетни, вечеря... Усетих се като изстискан парцал с мускулна треска. Добре че мм дойде и пое детето, че просто нямах сили за нищо. Днеска пак вали... И аз пак за Ласи мисля... Вчера си хапал пак опашката... Отидох като поспря, без каишка. Огледах в детайли тъпото заграждение... Гледах къде как е забил мрежата, дали няма начин да се отвори от другаде, вместо да се минава през "тоалетната". И... Намерих как ще стане тая работа! Прибрах се, взех едни клещи и каишката в джоба и отидох на дъжда да майсторя нов отвор. Стана като чудо. Измайсторих отвора и дъжда изведнъж спря. Сложих каишката на Ласито и го разходих. Само една обиколка. Викам си, хайде сега ще пробваме да го прибера отново в заграждението без драми. Ура! Влезнах с Ласчо без да прескача ограда, без да бутам, без да го вдигам. И двамата спокойни, а аз си казах "Благодаря ти, Господи, че ми помогна да оправя смотаната мрежа!" Сега, следващата стъпка е да оправя колибката. И така, стъпка по стъпка - до където стигна... До където ни е писано с Ласчо...

amy_nka,  ти си прекрасен ЧОВЕК!

amy_nka, благодаря ти, че се грижиш за това изстрадало куче... То милото има само теб. Благодаря!

amy_nka, страхотен човек си, адмирации. Сигурна съм, че това добро ще ти се върне!

amy_nka, aко имаше повече хора като теб - светът щеше да е едно по-добро място! Огромно уважение от мен