Любители на кучета - 92

Получи момчето нещо като инсулт, като вестибулит, близки са симптомите, пък и той нали е стар, та какво искам, все тая. Някои ветове са решили, че може да живее до 12 години, пък той взел та изкарал още и няма какво да се чудя какво му има. Както и да е, аз си продължих да го извеждам, той не е и отказвал, просто слизането по стълбите му тежеше, първите дни залиташе, подгъваха му се крачетата, не можеше да се храни от купата си, а като му дам на ръка лапаше. Някак постепенно взе да се съвзема, ходи по-уверено, пак ходим на едночасовите си разходки, но доста по-бавно, не тича и не ме дърпа, остана му тая дезориентираност, в асансьора забива глава в задната стена и не се сеща да се обърне, като спрем на първия или на нашия етаж, трябва да го подръпна лекичко. Като че ли е забравил постоянния ни от сто години маршрут, както върви, спира, оглежда се стреснато и хуква в обратна посока. Трудно му е да се качва в колата, та и разходките ни извън града секнаха. Иначе вкъщи всичко е като преди, там си е сигурен. Давах му превикокс за огъващите се крачета, после спрях, според мен някаква видима промяна няма от него, мисля, че проблемът му не са крачетата, а в главата нещо. Невробекс изпи две опаковки и него спрях, док каза, че може да му го давам 20 дни. Има моменти, в които скача с четирите крака от пътя на тротоара със засилка и направо ме разбива как го прави, има други, в които едва върви, спре, почине си и пак тръгне. Както казват старост-нерадост. Някак се редуват моменти на сигурност при ходене, с подтичване и подскоци и такива на бавно ходене и спиране за почивки.За момента нищо не му давам, хапва си добре, търси си храната в паничката, като му дойде времето, вода си пие, спи спокойно. Има едни моменти на маршируване из къщи, тръгва от единия край на стаята до другия и ходи напред-назад. Лошото е, че и нощем понякога го прави, та ме събужда и мен. Ами ей такива едни при нас, тревожно ми е и хич не ми е до снимки. Но, ще го щракна, малко да се пооправи времето, че и то едно никакво с тия дъждове, а днес и много студен вятър. Та, такива едни при нас никакви......Обичайте си ги, момичета, радвайте им се колкото можете на тия душици, че така бързо лети времето, прекарано с тях, а е прекрасно, че ги имаме.