Любители на кучета - 92

  • 30 317
  • 760
  •   1
Отговори
# 690
  • Варна
  • Мнения: 12 804
Взимайте им от кожените чудеса, уши, крака, пръчици, има и дентални такива, много помагат. Хем е вкусно, хем ги занимава.

# 691
  • Мнения: 2 847
Балу е плюшено мече!
Хапят като са малки, каквото и да им даваме ги сърби и си хапят, ще мине и този период

# 692
  • Мнения: 1 110
Бързо, не особено силно, нито прекалено леко бодване с ръка в областта на врата, между ухото и плешката (напомнящо ухапване от змия) , прави чудеса....
Ние вече доста време не хапем крака и ръце, а сме на пет месеца

# 693
  • Мнения: 22 867
Добре дошъл на Мики. Разкошно пале е. Heart Eyes

Искам да се оплача от labrex! Ми ни мой така. Naughty Искаш данъци да гледаш, пък бат' Рексун хич не ни го показваш. Къде се губи ветеранчо?

Два дена по диагонал гледах темата на телефона, сега влязох да прочета като хората. Друго си е на компата. Напълниха ми душата и сърцето пухчовци всякакви, жалко, че няма как на снимка да ги понамачкам. Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
despicable, радвам се, че си се сетила за Рексунко. Той от известно време така ме изплаши, даже сега се чудя дали писах или не писах в темата? newsm78 Направо съм неадекватна нещо, от него ме прихвана. Simple Smile Затова слагам в скрит текст:
Скрит текст:
Получи момчето нещо като инсулт, като вестибулит, близки са симптомите, пък и той нали е стар, та какво искам, все тая. Някои ветове са решили, че може да живее до 12 години, пък той взел та изкарал още и няма какво да се чудя какво му има. Както и да е, аз си продължих да го извеждам, той не е и отказвал, просто слизането по стълбите му тежеше, първите дни залиташе, подгъваха му се крачетата, не можеше да се храни от купата си, а като му дам на ръка лапаше. Някак постепенно взе да се съвзема, ходи по-уверено, пак ходим на едночасовите си разходки, но доста по-бавно, не тича и не ме дърпа, остана му тая дезориентираност, в асансьора забива глава в задната стена и не се сеща да се обърне, като спрем на първия или на нашия етаж, трябва да го подръпна лекичко. Като че ли е забравил постоянния ни от сто години маршрут, както върви, спира, оглежда се стреснато и хуква в обратна посока. Трудно му е да се качва в колата, та и разходките ни извън града секнаха. Иначе вкъщи всичко е като преди, там си е сигурен. Давах му превикокс за огъващите се крачета, после спрях, според мен някаква видима промяна няма от него, мисля, че проблемът му не са крачетата, а в главата нещо. Невробекс изпи две опаковки и него спрях, док каза, че може да му го давам 20 дни. Има моменти, в които скача с четирите крака от пътя на тротоара със засилка и направо ме разбива как го прави, има други, в които едва върви, спре, почине си и пак тръгне. Както казват старост-нерадост. Някак се редуват моменти на сигурност при ходене, с подтичване и подскоци и такива на бавно ходене и спиране за почивки.За момента нищо не му давам, хапва си добре, търси си храната в паничката, като му дойде времето, вода си пие, спи спокойно. Има едни моменти на маршируване из къщи, тръгва от единия край на стаята до другия и ходи напред-назад. Лошото е, че и нощем понякога го прави, та ме събужда и мен. Ами ей такива едни при нас, тревожно ми е и хич не ми е до снимки. Но, ще го щракна, малко да се пооправи времето, че и то едно никакво с тия дъждове, а днес и много студен вятър. Та, такива едни при нас никакви......Обичайте си ги, момичета, радвайте им се колкото можете на тия душици, че така бързо лети времето, прекарано с тях, а е прекрасно, че ги имаме. Peace

vige, тоя номер не го знаех, верно човек се учи цял живот! Важното е, че има ефект! Hug

# 694
  • София
  • Мнения: 8 349
Лабрекс, като преживяла го веднъж, мога само да те пругърна утешително и виртуално и да те посъветвам да си вземете бебе куче веднага.
Знам, че няма да е същото, ама сега е момента, някак успокоително действа и не сравняваш и съпоставяш, а имаш кой да те утеши и да запълни дните ти.
Това най-ми тежеше, как изведнъж стана пусто вкъщи, все се запътвах към вратата за извеждане, месеци ми трябваха да отвикна.

# 695
  • Мнения: 22 867
possessed, благодаря ти! И това ми е проблем, след предишния Рекс веднага хукнах да търся нов. Направо се задушавах вкъщи и излизах да се разхождам сама по улиците. Мъж, деца...нищо не ми помагаше.  Сега обаче, не искам, просто някакво вътрешно чувство, не искам друго куче поне за момента. И аз сама се чудя защо така, даже на чуждо кученце не ми иде да се порадвам ей така от сърце. Снощи се улових пак, че погалих една улична приятелка четирикрака, но просто машинално, а знам как съм ѝ се радвала преди, тя и на нощни разходки идваше с нас. Засега сме се залепили здраво двамата един за друг, то винаги сме били така всъщност, да видим.

# 696
  • София
  • Мнения: 2 957
Лабрекс HugHeart Както го чувстваш така постъпи. Аз след Лола не исках друго куче, но каката ме изнуди и докато стане време да вземем Бека вече бях нетърпелива да се срещнем. Сега се опитвам да не мисля за този момент и все си казеам, че е малка и дай Боже ще имаме още много години заедно.

# 697
  • Мнения: 1 110
https://youtu.be/Va8_wjR_6Wg
https://youtu.be/wGvB1lmsH08
И последен, но сякаш най-важен:
https://youtu.be/sMTEQqOjUHU

ПС: до колкото схващам на labrex кучето е живо, просто е остаряло, а някак коментарите са все едно е мъртво....  Приготвя се като пич , според мен да се излежава на слънце цяло лято, яяяя. Детското ни куче живя 15 години, стара булонка, глух, бавен и на края го посмачка кола и се наложило да го приспят...а доста дълго беше глух и тромав...
И аз не бих си взела ново, младо куче, когато сегашното ми е старо...да го мъчи някаква пубертет .... Може би известно време след това...

Последна редакция: вт, 07 май 2019, 16:54 от vige

# 698
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 050
Нека има сили за още много разходки милия Рексун.
Ние с ММ сме решили, че Еро като поостарее ще вземем още едно куче, за да са двама. И когато Еро си отиде да не останем сами, защото наистина не знам как ще го понеса. От бебе съм с кучета и котки, имали сме много, всички съм обичала, обаче както Ерос никое. Много силна е любовта ни към него.
Тъжна е старостта, но най-важното е да има кой да те обича до последния ти миг.

# 699
  • Мнения: 22 867
vige, жив си ми е се държи мъжки, въпреки болежките. Яде си, ходи си по разходките, като му дойде времето за разходка, идва както преди да ме побутва с муцунка, не тръгва да се прибира, а си се влачим по цял час из квартала и полянките, щото не става да търчи и да ме тегли, като преди /като прани гащи ме размахваше.../. Ядосват ме някои /не всичките/ ветове, дето ми наблягат на възрастта му, която аз със сигурност знам каква е, ама и не мисля, че е пределна. Неизбежно е, да, тъжно е, но това ходът на живота. Просто много се привързах към него и той към мен, там е цялата работа.Точно както и despicable го е усетила: " всички съм обичала, обаче както Ерос никое". Случва се и така, не може еднакво да се обичат всичките. Най-важното е, че си го намерих, когато много имах нужда от него и имаме толкова прекрасни годинки заедно. Затова искам още...много! Simple Smile Peace

И спирам вече, че сигурно дотягам с мрънканици, ама пък от друга страна, на кого и къде да измрънкам, ако не тук? bouquet Hug bouquet, че ме траете! Peace

# 700
  • sf
  • Мнения: 11 959
Всички да са живи и здрави още дъъъълго, дъъъълго време! 🤗
И малка смешка 🤣

# 701
  • Мнения: 3 049
В началото, когато взех Рейн, ама още първите дни, един мой приятел ми каза, че трябва да се подготвя, защото ще заобичам безумно много кучето, а ще дойде ден, в който той ще ме напусне, такъв бил животът... Това ми беше много труден разговор. Мисля го, гледам го и не мога да си представя живота без него...

# 702
  • София
  • Мнения: 9 850
И аз съм така с Балу. Срам, не срам, него обичам най-много... Може би защото се роди пред мен, гушнах го в първите му мигове на тоя свят...
Още много щастливи мигове на всички с четирилапите ви приятели!

# 703
  • София
  • Мнения: 8 349
Ох, да знаете, като си говорим за влюбване, аз май си паднах по едно бездомниче. Подозирам, че ако утре още е там, където го оставих, Рея може да се сдобие със сестричка. То и тя го хареса.
Не ми е сега момента, ама....
Уф, ще видим.

# 704
  • Мнения: 269
Здравейте! Simple Smile
Отскоро имаме кученце, малка енергична лабрадорка на 3м и половина. Не я взех от развъдник, а от първите ѝ собственици. Захранвана е с Happy Dog Baby Original.
Обаче са ѝ давали твърде много храна - дадоха ми една чашка и ми казаха колко са ѝ давали, аз като го измерих това на кухненската везна - това бяха над 200гр. Тя тогава беше на 2м и половина и на пакета с храна пишеше, че трябва да яде около 120гр. Имаше си шкембенце даже.
Притесних се естествено, нали има при тях риск от дисплазия, затова постепенно намалихме храната (сега пак яде малко повече, отколкото пише на пакета, но е много енергична като характер и затова не ми се иска да намалям още), а и тя порасна. Само че ми се струва, че много малко наддава - качила е 1,2кг за този един месец, а и вече е слабичка, има талия. Ветеринарят каза, че изглежда супер, малко ѝ се очертавало последното ребро, ама било по-добре да расте така и засега да не увеличавам храната, докато не започне да излиза.

Според вас добра ли е тази храна? Чудя се дали да не сменя с grainfree версията или с някоя по-качествена. Имам още около 5кг от сегашната и се чудя дали да я изяде първо цялата.

Може би също трябва да уточня, че си ходи до тоалетна много по-нормално, откакто намалихме храната, но ме притеснява талията и това, че е наддала съвсем малко...

Общи условия

Активация на акаунт