Следваща крачка?

Да създадеш семейство означава да поемеш отговорност.
А когато става въпрос и за деца,то тогава освен емоции ,трябва да има и някакви финансови средства.Не казвам ,че трябва да имаш много пари,но поне една стабилна заплата е необходима.

Човекът явно си има други планове и в тях семейство и деца не влизат.Прав е да иска да си завърши образованието и да поработи.
На 27 не е престарял.
Що за мъж ще е ,ако сега тръгне да създава деца,които не е способен да издържа?

Авторке,ако искаш семейство и деца точно сега,това просто не е твоя човек.

Каква емоционална страна, като той не драпа да се събирате, няма бъдещи планове за вас.Защото" много ми е рано( след 4 години, на по 25-+) = не искам с теб.
Хората още в студентски години се събират и градят..

Мъжът ми има един приятел,който учи и специализира 10 години,докато успее да стане лекар.Живееше при родителите си.
През това време имаше две сериозни връзки и точно заради това го зарязаха.Човекът не искаше да се жени и да има деца преди да е приключил с образованието си и да е започнал да работи по специалността си.
Е той успя ,постигна си целта.Сега си има нова приятелка и мислят да се женят.

То дори да не беше деца...поне за семейство да мислеше в този период.


това ми звучи несериозно от негова страна...по тази логика, ако специализираше 20 години, пак не може да се жени, да изчака направо на 50 да срещне жената и да мислят за сватба...
За мен ако двама се обичат, трябва да могат да бъдат заедно и в много и в малко...

не знам забавен ми е фактът как тръгваш с една такава насложена омраза към всички жени и тяхната меркантилност и т.н. и т.н.
Предполагам това се дължи на твой личен опит, но в случая аз нито веднъж не съм поставяла нито мъже, нито жени под общ знаменател, още по-малкото да ги квалифицирам като някакви. Това е специфичен случай, в който не се говори за финансови възможности и бизнес отношения и да, колкото и да са важни финансите, както казах, говори се за направата на крачка напред, без значение колко малка ще е тя... според мен не е лошо тя да дойде от мъжа...

Щеше да си прав, ако фактите бяха други.
Този 27 годишен юнак го мързи да бачка и виси на врата на родителите си.
Кара задочно бакалавър- няма лошо, че малко късно се е сетил да учи, но през това време момичето и е завършило, и работи на договор, докато той се почесва неготов за каквито и да било отговорност- за собствения му задник, не за друг човек.

ПП. Безусловната любов на майката съвсем не включва дондуркането на търтей, а напротив.
Всяка майка иска детето ѝ ако не да просперира, то поне да си осигури минимума, че да не го мисли, как ще се оправи, когато тя гушне букета.

И после ще четем..."...Не мога повече...мъжа ми все е без работа, все няма добра и платена работа за него, а аз и детето изнемогваме....този месец не знам как ще си платим тока!".
Картинката става все по-"прекрасна"......

Кое му е правото? Че на 27 години тепърва се е сетил да учи? Другите обикновено започват на 19. Че въпреки че не е би ангажиран с учене, на 27 няма стабилни доходи? Абсолютна крива ракета с крив космос е тоя смотльо.

Каква е тази фиксация, че за всеки човек на света има само една точна половинка и трябва да я търсиш с лампа като Диоген, и като я намериш да "направиш и невъзможното" да бъдеш с нея?
Абсолютна случайност е как ще срещнеш партньора си, привързаността идва с времето. По същия начин като срещнеш нов ще се привържеш и към него.
На 28г нормално е да мислиш за семейство, този юнак като е на друга вълна - адиос и нов. И се оглеждай за по-голям от теб мъж, а не по-малък. Може да е стереотип, ама те стереотипите не се появяват от нищото, а се зараждат от проверени във времето наблюдения.

Четох до тук, няма да си правя труд повече, извинявай за което.
Изчетох всички постове преди това също, подозирайки как стоят нещата.
На 27 години, още учащ, живеещ при мама ... Не ти го препоръчвам. Явно си много търпелива. Това няма да те доведе до нищо добро. Не се занимавай с такъв тип момченца.

Аз като бях на още 15г си мечтаех да си живея самостоятелно с гаджето и да правим секс сутрин, обед, вечер

Сега сериозно. Какво ще рече, все още му е рано и не се чувства готов ? Питай го, кои аспекти го притесняват и защо. Тук има два-три сценария:

1. Не иска, защото го е страх, мързи или има някакъв друг емоционален проблем. Тогава ще ти наговори един куп тъпотии, защо това няма да стане. За мен ще е безпреспективно да продължаваш връзка с този човек, защото докато му се прииска семейство и деца ще му отнеме още 20г минимум. След 20г ти няма да си фиртилна.

2. Има реален проблем, който го притеснява, например липсата на пари. Т.е. той иска да се изнесете и да си плащате по-равно или той да плаща повече. Ако попадаме в този случай, той ще знае много добре какво става. Няма да чуеш произволни глупост.

3. Той не иска да живее с теб, по принцип. Причините може да са много.

Четири години е страшно много време, за да не претърпи връзката развитие. Не сте на 20 все пак. Освен, ако наистина не учи за доктор (подозирам, че не), няма никакво оправдание да не се замисли какво правите заедно. Някакъв план за себе си поне да има, да оставим съвместяване на семейство. Изглежда не обича да си дава зор, чака да го осени великото вдъхновение (никога не става) или да му падне нещо от небето. Такъв, колкото и да го обичаш и буташ, няма да ти е равностоен партньор в бъдеще.
 

Не че защитавам един очевиден търтей, но жените са си меркантилни по природа. Това ни е дълбоко вкоренено. Търсим мъжа, който ще може да осигури прехраната за потомството си.
Точно и това е проблема тук. Ти имаш някакви очаквания, базов минимум, който трябва да се покрие. И да, затова не ти се струва редно ти да наемаш апартамент и да го издържаш и храниш. Готова си да го направиш, но някак дълбоко в теб, това не е ОК и си права. Всичко това ти създава дискомфорт и те кара да се чудиш дали да продължиш с него или не, дали имате бъдеще.
То ако жените не бяха меркантилни, само "расовите жребци" щяха да се уреждат, но не, ние търсим и сигурност.

Седнете и сериозно поговорете за нещата, нека разбере, че не си готова да го чакаш да се накани. Ако стане нещо, стане. Ако не - продължаваш напред.

Мила, мисля, че тази връзка няма да се развие както желаеш ти. Човекът е спокоен, инертен и няма брачни намерения. Според мене е с тебе, защото си му удобна и не се налага да си променя живота, да влага във връзката и да се охарчва. Ако ти имаше твое, собствено жилище той може би щеше да се навие да живее с тебе, но да тръгне да се изнася за да плаща наеми, забрави! На него така му е удобно и доколкото схващам бебета не само не го влекат, ами и биха му развалили рахатлъка.

Възрастта също има значение. Той е само на 27, а ти си вече на 28. На 27 мъжете вятър ги вее, а на 28 на доста жени почва да тиктака часовника. След десетина години той може спокойно да се ожени за по-млада и да има деца, а за тебе може да е късно.

Не съм имала връзка с живеещ с родители никога, но ако се беше случило щях да си тръгна много скоро след като се изясни, че Мунчо ще си живее като детенце при мама и тате. Един мъж трябва да поживее малко сам преди да заживее с жена. За жена е различно. Като поживях сама 2-3 години така ми хареса, че за живот с друг човек не исках да чуя.

А неговите родители какво мислят за случая?

Според мен трябва за момент да "излезеш от себе си" и да погледнеш картинката от страни.
Заедно сте от 4 години, което изобщо не е малко, а и сте били вече в 20-те си, тоест все пак сте имали някакъв опит, наблюдения, не е било просто някаква тийнейджърска любов. Тоест, вече би трябвало да имате някакъв план и очаквания. Напълно разбираемо и нормално е да искаш семейство. Възрастта ти е идеална за това, особено ако искаш повече от едно дете.

Той обаче се дърпа, това с ученето по принцип не е лошо, но на мен ми звучи като отлагане...още повече че щом е задочно, може без проблем да работи и нещо не толкова временно. Аз изкарах редовен бакалавър и задочен магистър работейки на пълно работно време през цялото време. Имайки предвид и че не прави нищо за развитието на връзката ви, а те взима малко за даденост, ми се струва че явно просто обича всичко да му е сигурно и да му е удобно. Ако неговите родители също нямат против да си го гледат и на 30 години, определено имат вина за поведението му. Помисли той какъв съпруг и баща ще бъде. Когато ви се обединят доходите, ако изтеглите кредит? Той на 35 може да реши, че иска да запише пак бакалавър и така до безкрай, понеже ти печелиш добре и той е спокоен...А ти все пак може да искаш да следваш също мечтите си, не може винаги да носиш всичко на раменете си.

Или той се стяга, хваща се на работа и прави всичко възможно да сте заедно, дори примерно да трябва да го изчакаш малко, но не много, защото в крайна сметка ти си му казала очакванията си, а и не сте на по 21 примерно, или той продължава така, а ти продължаваш без него, защото преди всичко трябва да си щастлива и човекът до теб да ти е най-голямата подкрепа, а той на този етап не ми се вижда много стабилен за семейство.