Чук, чук яйчице, нека в мен да забие малко сърчице!

За свещените места аз съм малко скептична (особено за Рупите). В черквата, в която аз съм кръстена и ми е най-близо до дома, а именно св. Мина, когато бях кума и ми трябваше кръщелно (защото го бях загубила), попът ми каза, че най-голямата грешка е венчавката да бъде на Рупите. Черквата не е призната от Синода. Жената на попа ми каза, че много двойки, венчани там, се връщат в св. Мина, за да молят светеца за бебе. Съвпадение, може би, но при приятелката ми не се получава.
При мен, която пък ходя на всеки празник, понякога и без повод, в св. Мина, пак не се получава. Ходила съм и на Златолист, пак не става.
Атеистите как се радват на деца?!
Не знам дали съм се преваърнала в такъв, но не смятам, че заблудата, че ще ми помогне някаква невидима сила, ще ме успокои и видиш ли като забременея, няма да е от оплодена яйцеклетка.
Не искам да оказвам влияние на никого, даже не смятах да разводнявам темата, защото тя не е за това, но нека бъдем реалисти. Някъде бях чела глупостта, че жена без матка е забременяла, защото е вярвала, че Господ ще я дари с дете?!?
Има ли физиологичен проблем, няма как да стане. Ако ще всички черкви и джамии  в света да обиколим, все тая. До скоро и аз вярвах! Не разсъждавам сега така, защото съм изгубила надежда, напротив, зная, че съвсем скоро ще стане, но не защото Бог е рекъл,  а защото ще настъпи моментът.
Шансът всеки месец е много малък. Да уцелиш овулацията, сперматозоидите да чакат на точното място. Нито по-рано, нито по-късно, а в точното време, което е кратко.
Мисля че се чувствам по-спокойна вече. И не се питам защо Господ не ми помага, не се обвинявам, че нещо съм сгрешила пред него. Ако беше така, грешниците щяха да плащат. Нямаше да има безнаказаност!