Аха, ясно. "Моето" семейство, приятелите, че и интересите ми са част от мен. А мъжът ми къде е, щом дори приятелите ми са част от това "себе си" и са преди него.
- Публикувана: 26 апр. 2019, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2020, 17:38 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №3/
Просто и двата лагера отивате в крайности.
Трябва да показваш на човека до теб, че е важен за теб, ако го обичаш.
Чак пък да измества всичко в живота ти - не. Никой не говори за това.
Но ако наистина го обичаш, би трябвало да е на много високо място в приоритетите ти и да го чувства това, да го усеща. Да има някаква сигурност, че не е просто "опция" за теб.
Трябва да показваш на човека до теб, че е важен за теб, ако го обичаш.
Чак пък да измества всичко в живота ти - не. Никой не говори за това.
Но ако наистина го обичаш, би трябвало да е на много високо място в приоритетите ти и да го чувства това, да го усеща. Да има някаква сигурност, че не е просто "опция" за теб.
Част от живота ми са приятелите, колегите, съседите и други, с които се срещам ежедневно и общувам. Но мъжът ми определено е нещо повече от това.
Блазе ви на свободното време,което имате та чак и време за приятели ви остава.... Направо ви завиждам. Аз всяка свободна секунда искам да съм с ММ и да правим нещо различно от ежедневието ни. Нямам потребност да комуникирам с приятели и роднини, защото ме натоварват. Искам само малко повече време и мъжа си 
Мъжът е част от живота, но за мен лично (без да налагам това) не е нормално да измести всичко останало в него.
Всъщност, контактувайки през деня с "всичко останало", се прибираш при този, който си решила, че ти е най-важен.
За да се почувстваш у дома, за да споделиш добро и лошо, весело и тъжно, което ти се е случило с "всичко останало".
Когато се разболееш, когато искаш дете, не се обръщаш към "всичко останало", а към него.
Затова, поне за мен, като част от живота ми, като част от децата ми, няма как да не бъде след тях в приоритетите ми.
За мен моя мъж е на първо място, дели го със сина ми - няма да влизам в спорове защо детето не е на първо място. Просто за мен и двамата са важни. Карала съм се с роднини заради мъжа ми, ако трябва, ще се скарам с целия свят, не ми пука. Не живея с другите.
Също и би ми било гадно, ако приятели/роднини/колеги са преди мен, не е нормално.
Също и би ми било гадно, ако приятели/роднини/колеги са преди мен, не е нормално.
Блазе ви на свободното време,което имате та чак и време за приятели ви остава.... Направо ви завиждам. Аз всяка свободна секунда искам да съм с ММ и да правим нещо различно от ежедневието ни. Нямам потребност да комуникирам с приятели и роднини, защото ме натоварват. Искам само малко повече време и мъжа си
Мисля, че разбирам какво има предвид Thaicho. Този, от дивана с тв, за който споменах беше така. Живец нямаше, но сякаш се дразнеше, че аз имам.
Ако искам да се видя с приятелка - защо, ами той?
Ако искам да отида на спорт, а той не желае да дойде с мен - защо, това ни отнемало от времето заедно?
Ако искам да се видя със семейството ми в почивния ден - ами той?
А той...всяка вечер у тях пред телевизора. С мен или без.
То и аз обичам времето с любимия човек, но както е в разните англоезични видеа, когато е т.нар. quality time. Не просто да бъдеш там до него, но като фон. И когато поискаш малко разнообразие - сърдене.
Ако искам да се видя с приятелка - защо, ами той?
Ако искам да отида на спорт, а той не желае да дойде с мен - защо, това ни отнемало от времето заедно?
Ако искам да се видя със семейството ми в почивния ден - ами той?
А той...всяка вечер у тях пред телевизора. С мен или без.
То и аз обичам времето с любимия човек, но както е в разните англоезични видеа, когато е т.нар. quality time. Не просто да бъдеш там до него, но като фон. И когато поискаш малко разнообразие - сърдене.
Скрит текст:
Мен подобни отношения ме карат да се чувствам в капан и нещастна.Добре де, аз пак не разбирам. Написах мен кое ме дразни. Защо е необходимо всички с обратното мнение да го заявят?
Всеки човек е различен. Като се чувствате добре, ок.
Всеки човек е различен. Като се чувствате добре, ок.
Когато съм най-важна за човека, когото обичам, това ме прави щастлива, а не нещастна и в капан....предполагам, затова и другите се чудят и пишат.
Скрит текст:
Това е обяснението на "мъжа/любовник", ЗЛОДЕИДА ме разбира много точно. Блазе ви на свободното време,което имате та чак и време за приятели ви остава.... Направо ви завиждам. Аз всяка свободна секунда искам да съм с ММ и да правим нещо различно от ежедневието ни. Нямам потребност да комуникирам с приятели и роднини, защото ме натоварват. Искам само малко повече време и мъжа си
Thaicho, когато се влюбиш, ще разбереш. Мислите ти, желанията, плановете ще са свързани с вас - двамата. Егоистичният начин на живот се променя. Когато партньора е качествен и получаваш приятни емоции, става и приоритет. След това желаеш да създадеш поколение и на него прехвърляш любов, грижи и проекции. Става неосъзнато и плавно. Важното е да си щастлива. Ще копнееш да си в неговата компания. Всичко е любов.
Естествено, при някои жени следват разочарования. Обектът на обожание става най - омразния тип. Но ако ти цениш личността и щастието си, драмата е кратка. Не губиш независимост и лични стремежи, а ги преразпределяш.
Естествено, при някои жени следват разочарования. Обектът на обожание става най - омразния тип. Но ако ти цениш личността и щастието си, драмата е кратка. Не губиш независимост и лични стремежи, а ги преразпределяш.
Добре де, аз пак не разбирам. Написах мен кое ме дразни. Защо е необходимо всички с обратното мнение да го заявят?
Всеки човек е различен. Като се чувствате добре, ок. Мен подобни отношения ме карат да се чувствам в капан и нещастна.
Всеки човек е различен. Като се чувствате добре, ок. Мен подобни отношения ме карат да се чувствам в капан и нещастна.
Това, че вечер се прибираш вкъщи ли те ограничава, или това, че трябва да отделиш специално време за мъжа ти и детето, вместо импулсивно да си грабнеш шапката и да заминеш с приятели на СПА или някакво друго преживяване?
Нямам против да отделя време. Логично е, за да им връзка, се налага.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.