Просто с времето забравяме кое е истински ценното и се вторачваме в малките неща.
И за да съм по темата, ще почна с лошото - оплаквам се , че все оставя вратата на банята да зее широко отворена и се блъскам в нея, като излзиам от хола.Оплаквам се, че яде вечер в кревата ядки и солети, докато гледа филм , оплаквах се и , че хърка.
И сега да продължим с нещо истинско и силно.Бях 3 дена в болница, след операция .Научих ,че това ,че някой хърка е най-незначителната причина, която може да ти пречи да не мигнеш цяла нощ.
Колко по-ужасно е да те боли,да си набоден с игли и тръбички.
Преди слагах тапи за уши.След само 3 дена в болница , вече нямам нужда от тапи.
Също така съм благодарна, че този човек,същия, който яде в кревата, ми чинии, чисти, готви , оправя пране , пазарува и ми угажда по всякакъв начин в дните след болницата.
Започвам да мисля, че мъжете не са толкова лоши и недосетливи, просто...знаят кое е истински важно и за кое си заслужава да се оплакваш и ядосваш 😊
Исках поста ми да прозвучи оптимистично, не знам дали успях, надявам се 😊

Мъж и куче - как ги научиш. Мъж и дете се обичат само ако слушкат. Нъл тъй?