Как се справихте със загубата?

Ние сме гледали доста животинки и логично, всеки край беше тежък, но ще пиша за най-голямата загуба за мен самата:
1. Немска овчарка, почина на 5 години. Казаха, че в резултат на крипторхизъм е развил тумори. Не знам как, от бебе всеки месец беше на лекар. Имахме до последно надежда. Операция, вливания, но нищо не помогна.
2. Кремирахме го. Дори болен беше 40 кг.
3. След година взехме нова овчарка. (трета по ред)
4. Още не съм го преодоляла. Той беше непрекъснато до мен. Минаха 6 години, нищо не помага.
5. Беше невероятно, интелигентно и спокойно куче.  А и не бих излъгала, ако кажа, че беше най-красивата немска овчарка, която съм виждала.

Здравейте , днес загубих моето котенце мъжко на две годинки. Немога да опиша колко ме боли. Беше лекарска грешка. Имаше камъни в бъбреците а доктора не го видя и каза че е добре. Всичко беше наред два дни , след два дни почна да вие от болка и се скри няколко часа по късно го намерихме и го закарахме уж му сложиха обезболяващо и трябваше да пренощува. Днес когато отидохме да го вземем беше починал. Предполагам не съм единствента която си пати от лекари.

Никак. Още се "събирам". В рамките на две седмици загубих изключително любим котарак и разбрах, че кучето ми е болно от нелечима гадна болест. След това започна предварително изгубена битка в продължение на около 2 години. Знам, че сега, когато те се събраха там някъде,  където не мога да ги гушна, когато домът ми опустя, трябва да продължа. Но сърцето ми е счупено.

Аз съм автор на темата. Защо я вдигнахте?
Загубих котето от първия пост - Бегинс. Лекарска грешка и години.

4 години след това съм с две котки - различни като възраст, пол, характер, окраска. Обичам ги, грижа се за тях - храна, лекари, кастрирани и обезпаразитени. Но те не са Бегинс - първия, единствения, безценното. Той нямаше ваксини, ядеше от чиниите ни, не беше кастриран. Но ни обичаше всички. Само да ни погледне и вече знаехме какво иска.
Мъже, работа, квартири сменях. Бях на 16 години когато го взех. Той все ме чакаше. Почина на моите 32 години.

Липсва ми ...



Дали в тая тема да не споделим за следващите?



Кокорчо


Феликс

Обичам ги но не са него ....

Съжалявам, ако не е трябвало. Търсех някаква утеха, намерих темата, писах. Не исках да притеснявам някого. При мен е така също: " сега съм с две котки - различни като възраст, пол, характер, окраска. Обичам ги, грижа се за тях - храна, лекари, кастрирани и обезпаразитени. Но те не са Той - първия, единствения, безценното"
Всеки, който е преживял подобна загуба продължава нататък, когато си даде сметка и приеме, че просто живее друг живот; загубата е също и загуба на част от теб, от същността ти, от това, как се познаваш самия ти, ежедневието ти е друго и не ти е ок, не си ти. Но да даваш обич и грижи на други, които имат нужда, е единственото смислено нещо.

Не, не че не е трябвало да я вдигате. Просто се натъжих ...

Дано повече хора пишат в нея.

И аз имам двама котараци но никой не е като Мърки - беше много мъдра котка - винаги ще я обичам

1. На колко години почина той? От какво?
Лея, френски булдог, почина на 4години и 2 месеца, предполага се че е починала от респираторна чувствителност- затруднено дишане.
 
Неочаквано ли беше или знаехте, че дните му са преброени?
-абсолютно неочаквано. Тръгнахме към Гърция с голяма компания приятели и деца, пристигнахме, паркирах на паркинга, когато отворих вратата Лейчето да слезе, тя беше в шокиращ вид, не можеше да се движи, падна от колата на земята. Първата ми реакция беше веднага да се разкрещя на колегите на мъжът ми - Лекар веднага лекар, кажете ми къде има ветеринар. Мислех че е прегряла, в ужаса си започнах да я пръскам с вода. След това леко я качих обратно в колата и я закарах в клиниката. Като я взех от колата, главичката й ми увисна в ръцете… умирах вътрешно, знаех че това е края. Лекарите се бориха с всички сили. Но след 4 часа ми се обадиха и ми казаха че много се е мъчила и накрая е издъхнала. Обвинявам себе си, как не обърнах внимание, как не я погледнах, простудих ли я, закъснях ли в реакцията си.
2. Какво направихте с телцето му? Ветеринарят предложи негов близък да я зарови във фермата му, защото е незаконно в държавата, а най-близкото гробище за домашни животни е на 300км.
3. След колко време си взехте нов домашен любимец? От същия вид ли взехте или котколюбец си е взел куче например?
- минаха едва 5 дни, по 100 пъти си сменям мнението дали искам друго куче, дали да е френски булдог… не знам… загубих сърцето и душата си с нея. Тя беше първото ни бебе, след като стана на 1 годинка се роди първото ни дете, на следващата година и второто. Тя беше техния ангел, винаги беше с тях.
4. Как се справихте със скръбта, загубата, болката?
- не съм, всеки ден го преживявам отново и отново , искам да върна времето назад, макар и с 5минути…
5. Моля ви, ако можете, дайте снимки на изгубения домашен любимец и кратко описание на нрава му, за края и каквото ви се пише.
Беше най-доброто куче, мило, любвеобилно, безгрижно, радващо се на живота, по цял ден си лежеше, спокойна. Никакви пакости не е правила, бързо се обучи на хигиенни навици, извеждах я без повод, просто защото много ме слушаше.

Здравейте, Sia_go, моля споделете какво точно Ви обясниха докторите за смъртта на момиченцето Ви.... Вече 11 месеца търся отговор как е възможно здраво куче да почине внезапно по този начин... Моето момче също беше френски булдог, на 8 годинки. На 22.07.2023 г. почина внезапно след 10 минутна разходка само да си свърши нуждите, беше след 18 часа. Според докторите получил сърдечен арест от жегата. Как е възможно, за 10 минути, без излишно физическо натоварване, а само за да се изходи? Винаги сме го пазили много от топлото време, умът не ми го побира как е възможно...
Може би това е и отговорът ми по темата - не мога да се справя... Нямам друго куче, вероятно няма и да имам скоро. Съжалявам за загубата на всички космати дечица...

В петък загубихме нашия котарак- Тузара, който август щеше да навърши 20 години от бъбречна недостатъчност. Плачем често, няма утеха сякаш... Тузара беше най-милото и добро същество, обичливо и благо, не мисля,че ще обичам друга котка така. Съсипани сме!Ако някой тук има подобен проблем с котка, бихме могли да изпратим лекарства безвъзмездно, след като се уверим, че наистина даваме за болно животно.

Да, се включа и аз. Вече два месеца, откакто си отиде моето момче, но мъката не спира. Най-прекрасното и голямо сърце имаше. Гледах го като дете, че дори повече. В последната година се измъчихме, не спеше и ставах непрекъснато, за да го вдигам, да легне. Виждах, че не е добре, но все се надявах да имаме още много време. Уви, не ни било писано. В сърцето си го нося и ще е там цял живот. Такава любов, безусловна, безкрайна... На шест годинки беше,  издебна ме да ме няма и за два часа си е отишъл, докато се усетят вкъщи какво става. Като ми се обадиха, просто знаех, че това ще е краят и не успях да стигна до него на време. Не мога да го преодолея все още, не спирам да мисля за него, през деня се справям, но вечерите са ад. Много ми липсва и мъката ми е огромна, и въпреки това съм безкрайно благодарна, че го имах в живота си!

И ние изгубихме нашето другарче, преди няколко месеца. Беше нещо повече от член на семейството, чувствах я като другото ми Аз, но в перфектен, съвършен вариант.
След загубата, не само животът ни стана различен, но и ние самите не сме вече същите както преди. Болката и празнотата са огромни, липсва ни ужасно много. Не съм се справила, дори не търся начин. Беше всичко за нас, беше щастие, усещане за рай и ангелска закрила. Беше най-верният ни приятел, беше наша благословия.
Когато се гушеше в нас, сякаш ангел отнемаше всичките ни тревоги и се чувствахме така леко, изпълнени с вяра и сила. Даваше ни неизмеримо много, а сега е ужасно пусто.
С болката не мога да се справя, но живея с надежда, че някой ден отново ще се съберем, всички - заедно, щастливи.

Алекса, приеми последния жест. Отишъл си е докато те няма ...

Сега съм с две котки но първата си е първа ... Половин година доктори и лечения. Майка ми го обичаше повече от себе си. Знаехме че края идва. Тя не спеше по цели нощи да го гледа дали диша, да го гали, да му говори ...  Затворила очи за малко и като ги отворила - той вече си отишъл. Колкото и да ни обичат мига си е техен и сякаш искат да ти го спестят за да не се обвиняваш. Това е тяхната истинска и чиста обич.

Загубихме нашата Моли преди две седмици. Всичко стана толкова бързо, че още не мога да осъзная, че нямам куче. Един следобед започна да повръща, тръгнахме по лекари, инжекции, системи, овладяхме повръщането, но започна да диша много тежко и да хрипти.  Отидохме в Стара Загора и там се потвърди най лошото - тумор на сърцето. Сърцето й 5 см, а тумора 2 см голям. Кой знае от кога го е имала, а нямаше никакви симптоми. Назначиха й лечение, но не се повлия, имаше излив на течност в белия дроб и една вечер след разходка започна отново да диша много тежко, да повръща и да хрипти. Беше много мъчително за нея, и за нас, да я гледаме в това състояние. Накрая сърцето й не издържа и си отиде. Умря в ръцете ми, миличката... Щеше да навърши 8 години на края на този месец, така й не дочака рождения си ден. Загубата е огромна, отиде си за няма и 10 дена. От една страна се успокояваме, че се отърва от мъките, но от друга празнотата е огромна. Преди нея имахме друго куче, 15 години у дома винаги е имало куче и сега буквално не знаем как да продължим напред. Все едно сме загубили член на семейството. Не мога да осъзная, че вече я няма, в галерията на телефона има десетки нейни снимки, цялото ни ежедневие се въртеше около нея. Сега сме съсипани и опустошени, само за нея говорим. Беше третата ни дъщеря, толкова много я обичахме и й се радвахме, за нея само най доброто, никога не сме се пестили когато ставаше въпрос за храна, ваксини, лечение и т.н. Тя беше най доброто куче на света, толкова любвеобилна, толкова благодарна, не направи никаква беля за тия години, куче мечта. Целият квартал я познаваше, всички й се радваха и тя се радваше на всички. Не знам как да продължим без нея, наистина не знам. На моменти е непоносимо тежко, всичко ни напомня за нея, голяма загуба, голяма мъка. Опитвам се да мисля реалистично, но засега не намирам утеха в нищо.
За друго куче не смеем да мислим поне засега. Все едно я предаваме ако вземем друго. Така го чувствам на този етап.

Съболезнования!