Как се справихте със загубата?

  • 8 554
  • 67
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 729
Мекичка, сили ти пожелавам! Да почива в мир! Там в кучешкия рай вече не я боли и има от всичко по много ...
Не се обвинявай! Направила си всичко възможно!

А следващо - като му дойде времето ... Само ще те намери ...

Да й е светло на душицата!

# 31
  • София
  • Мнения: 253
Мекичка, съболезнования и прегръдки!
И аз се успокоявам с мисълта, че там където са, вече не ги боли, щастливи са, тичат и играят!
На двора имам три котки, които ги доведе като бебета една съседска котка през лятото, и тук си и останаха. Днес едното така се гушна в мен, както моето момче правеше, все едно беше той за момент. Все още не съм го сънувала, а така искам пак да го видя, дори и в сън.

# 32
  • Мнения: 2 991
Да, определено вече не се мъчи, душичката.  Бързо си отиде и ни спести мъки и грижи по себе си. Сякаш не е искала да ни създава тревоги. Толкова добричка и доверчива беше, не  биваше да си отива така рано. Не спирам да се питам защо, откъде този тумор. Ваксинирана, обезпаразитена, висок клас гранули, гледана е по всички ветеринарни препоръки. Не е човек да речеш, че храна, алкохол, пушене и прочее вредни навици. Дали си го е имала, от кога го е имала, как пък по нищо не пролича, че има проблем. Даже изследванията й първоначално бяха без забележка. После вече, като почнахме да я лекуваме , тогава се влошиха чернодробни и левкоцити. Не знам, не мога да си обясня от защо стана така. Още не мога да проумея, че я няма. Да, няма я, но не мога да го осмисля и да го приема.

Последна редакция: нд, 17 ное 2024, 22:14 от мекичка*

# 33
  • Мнения: 5
Здравейте, случайно попаднах на темата и просто ми дойде да споделя.
Края на миналия месец почина нашето коте Макс. Не успя да се пребори със заболяване на бъбреците и черния дроб. Беше шок за цялото семейство, за точно един месец от здрава и енергична котка до … Лечение с медикаменти, хоспитализация на системи, нищо не му помогна. Може би тук е момента и да споделя, че не беше толкова възрастен, на 11 години. Никога не съм си мислела, че ще ми се наложи да взимам решение, дали да поживее още няколко дни, които да са мъчителни или да го приспим и откъснем от агонията. Взехме си го вкъщи след хоспитализацията, прекарахме последните му два дни заедно, напомнихме му колко много го обичаме… беше най-тежкото нещо, което съм преживявала, той беше равен на нас член в семейството. Вкъщи си имаме и кученце, тя преживява в момента липсата на Макс много тежко, тъй като на практика израсна с него (Шери, 4г.). У дома се усеща празнина сякаш нещо не е на мястото си. От няколко дни отворихме темата за осиновяване на бебе коте. Не знам възможно ли е да не можеш да живееш без нещо и в същото време да изпитваш вина, че го желаеш. Сякаш го предаваме… Как се справяте с това чувство? Изпитвам страх да си вземем коте, а наистина искаме. Дори днес говорихме с една дама, която дава бебета за осиновяване, а в момента се замислям редно ли е това, което правим? Дали да не изчакаме още? Ако някои е преминавал през подобна емоционална вихрушка ще се радвам да сподели.

# 34
  • Мнения: 2 991
При всеки е различно. Не мисля, че предавате починалото животно като вземате друго. Всяко има свое място в сърцата и спомените ви. Котаракът е бил част от вашия живот цели 11 години, естествено е да да тъгувате и да изпитвате вина, мислейки за бебе коте. Дайте си време, не бързайте с решението, все пак имате друга животинка за утеха, не е като да сте останали с празен дом. Другото коте само ще ви намери, само ще дойде при вас когато сте готови.
Ние на този етап не сме готови за нов член на семейството. Не искаме куче по принцип, искаме си нашето куче, здраво, такова, каквото беше в най силните си години. Разбира се, никой не може да ни я върне, а засега не искаме заместител. След време може би ще променим мнението си, но в настоящия момент категорично НЕ сме готови.

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 07:00 от мекичка*

# 35
  • Мнения: 24 280
Много съжалявам.
Лично на мен осиновяването на нашето коте само ми помогна. Отне месеци да свикна с него, но си заслужава всички усилия.
Направете каквото чувствате за редно.
Не го предавате, същите мисли минаваха и през моята глава.

# 36
  • Мнения: 729
Имам познат в квартала. Лятото разхождаше йорки, на около 10 години. Бяха объркали нещо при фризьора и не му растеше козина. Почина от нищо лятото.

Всеки път като го видя човека го питам дали ще взима ново. Не може, чака още старото. И дрехите му го гледат всеки път като се прибере. Не иска ново, не е прежалил старото.

Видях го преди две седмици. Жена му го пита кога ще вземат ново. Около 60 годишни са, децата им далече. Не бил готов.



Когато първата ми котка почина сестра ми след 2 - 3 месеца донесе друга. Мразех я защото не е него. Беше много страхлива. Мина време, очовечи се. След година аз доведох още едно. Сега се бият постоянно, пълна ми е къщата. Сърцето - не. Те не са него, обичам ги по друг начин защото са други.


Кога ще дойде следващия или следващите двама - срок няма. Според мен по - добре е колкото се може по - скоро. Не предаваш ангела дето те гледа от небето. Влизаш бързо в рутина и се връщаш в спомените отпреди години - как се гледа бебе, какво стария правеше а новия - не. Мен ме е яд че първия ми котарак ядеше храна от масата, а тия двамата - купувам скъпи гранули и пак понякога се мръщят.  Но аз съм си ги избрала и си ги обичам каквито са. Той беше първи и незабравим.

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 1 732
Тази нощ загубих моята сладка любов Вини, дакел на 16 години. Болката и липсата са унищожителни, а знам че тепърва ще става още по-трудно. Не обмислям да взема друг любимец, за мен Вини беше дете, не домашен любимец. Единствената ми утеха би било да знам, че той е добре там където е. Аз съм православна християнка, но нямам никаква представа какво казва Библията за душите на животните...

# 38
  • Мнения: 3 179
Дорис, много съжалявам за Вини! Зная колко го обичахте, и колко грижи положихте за него. И той го е знаел и чувствал със сигурност! Вярвам, че е на хубаво място, здрав и весел, и си играе с другите кучовци, преминали под дъгата!
Прегръдка от мен!

# 39
  • София
  • Мнения: 253
Дорис, съболезнования и прегръдки! Много е трудно и болката е огромна, но помни всички прекрасни моменти и любов!

# 40
  • Пловдив
  • Мнения: 1 732
Благодаря, момичета ❤️ Той беше нашето слънце, нашата болка ще остане винаги в нас, сега само искам да вярвам, че е добре където е.

# 41
  • Мнения: 24 280
Много съжалявам, на по-добро място е, вярвам.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 1 732
Пак съм аз... Освен безмерната тъга, не мога да се измъкна от постоянното усещане за ужас. Спя по няколко часа само, сънувам кошмари и се будя в ужас как него го няма. Имам син на 28, който също изключително тежко преживява загубата. Трябва поне малко да се взема в ръце за да не се разболея и да мога да помогна на сина ми. Съзнателно си казвам много неща, но подсъзнанието и сърцето усещат само болката и ужаса. Мисля си за някакво успокоително, нещо което съвсем на физическо ниво да помогне на нервната ми система. Ще бъда много благодарна ако някой може да даде съвет.

# 43
  • София
  • Мнения: 253
И при мен първата седмица беше така, не можех да спя, не можех да се храня.
Взех си Седатиф пс, хомеопатично е, на мен ми помага при силен стрес и тревожност.

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 1 732
И при мен първата седмица беше така, не можех да спя, не можех да се храня.
Взех си Седатиф пс, хомеопатично е, на мен ми помага при силен стрес и тревожност.
Благодаря! И аз едва по две хапки... Ще потърся лекарството.

Общи условия

Активация на акаунт