Това за същността е сложна материя. Тъй като човек е цялостен механизъм, а не едно или две качества при еднакви други условия.
Т.е. има хора, на които им идва отвътре да говорят, да общуват и да действат "лидерски", ако щете, но не се държат по този начин, защото имат други качества или бариери, които закриват същността им или я модифицират до такава степен, че околните виждат притеснителен и необщителен човек.
Но в общия случай е изтощително да вървиш против себе си и не го препоръчвам. От личен опит говоря. Мога да бъда малко по- напориста, убедителна, общителна с повече хора, но в края на деня ми тежи, защото не обичам квантитативно да измервам общуването и колкото повече, то просто е .. поцече, а не по- добро.
Така че смятам за ключово човек са се приеме, какъвто е дълбоко в себе си и да надгражда само дефицтите си. А не да търси изначална промяна.
Т.е. има хора, на които им идва отвътре да говорят, да общуват и да действат "лидерски", ако щете, но не се държат по този начин, защото имат други качества или бариери, които закриват същността им или я модифицират до такава степен, че околните виждат притеснителен и необщителен човек.
Но в общия случай е изтощително да вървиш против себе си и не го препоръчвам. От личен опит говоря. Мога да бъда малко по- напориста, убедителна, общителна с повече хора, но в края на деня ми тежи, защото не обичам квантитативно да измервам общуването и колкото повече, то просто е .. поцече, а не по- добро.
Така че смятам за ключово човек са се приеме, какъвто е дълбоко в себе си и да надгражда само дефицтите си. А не да търси изначална промяна.
Което вече Е черта на характера...
