Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Пратете детето още малко при бабата, а от 7 клас има училища интернати, и спортни, и с програмиране и т.н. Просто го пратете там и му пращайте пари
И каквото стане
При вас детето няма дом, няма и да има. "Мъжът" те търпи, щото го издържаш, а ти мразиш чуждото дете. Представям си каква отровна обстановка е

Аз пък се чудя защо детето не се е озлобило към оная пръдла, дето го е изцвъкала, зарязала и го лъже на всичкото отгоре? Или към любовника ѝ, който въобще не иска и да чуе за него? Или към баща си, който е тотално неадекватен? Защо се е озлобило към единствения човек, който изобщо някога се е грижил за него? Идеи?

Да, оттук нататък всяко дете има два дома - при всеки от родителите, където ще важат правилата на съответната двойка. Баби и дядовци не са родители. Може би да се вземе от дома, в който е роден и живял до 6 години, при бабата по майчина линия, в ретроспекция не беше най-доброто за него, но той плачеше за баща си като говореха по телефона и се виждаха, нищо по-нормално не виждах и тогава, и сега, от това едно дете да е или с майка си, или с баща си. Аман от играещи се на семейство възрастни, които мятат децата на бабите, и от баби и дядовци, които всячески гледат да се набъркат и да попречат на децата и внуците си да си продължат живота.

И в живота е така, хора, може да ви звучи рязко и студено, но в истинския живот е така - приспособяваш се към средата. Към детската градина, училището, извънкласните дейности, после работата. Много добре знаете, че е така, какво се правите на щрауси

Нека съм аз проблема, класическата зла мащеха урод. Само че детето е еднакво навсякъде - вкъщи, училище, спортовете. Навсякъде едно и също, целият град знае за какво иде реч, как пък всички излязохме без подход

Единственият отговор по същество, да ме прощава потребителката, която го написа, че не се връщам назад да я цитирирам, беше да се поговори човешки с майката. Говорила съм преди, споделяла съм какво става, тя пита бащата, той се опитва да прикрие какво става и казва, че всичко е наред. Докато не почнаха да я информират и учители и т.н. за същото, при което последва коментарът "момчешки му работи, на никой не му е леко" и това беше. Само че на нея не й е "леко" от 2 хиляди километра, а тук е ад поднебесен. Изпържи му се нервната система на това дете, но не съм аз тази, която непрекъснато обещава и лъже, нито съм баща му, та да взема мерки. Аз съм чужда по всякакъв начин и нямам проблем с това. Детето не е длъжно да ме харесва или обича, но е длъжно да се държи възпитано и да се съобразява, защото това е част от живота с други хора. Аз го храня, обслужвам и гледам и под нашия покрив някои неща няма да са допустими никога.

Бабите, а и майката спомогнаха за това. Плюс факта, че тук номерата му не минават. Ако те интересува, ще разкажа малко по-подробно.

Не се иска мозък на Айнщайн, за да се сетиш, че всяко дете обича първо майка си, а после всеки друг на този свят. И като я няма майката, то не може да види реалните ѝ недостатъци, а гради в съзнанието си образа на майката, която би искало да има. За него тя е неговата майка, от която е отделено заради новата жена на баща си. Такива неща се въртят в детския мозък. Наистина ли трябва да ти се обясняват толкова елементарни неща?

[/quote]Т.е. ти се опитваш да ни убедиш, че детето трябва да се адаптира към доведения родител, а доведеният родител не трябва да си мръдне гъза, за да приобщи детето? Хммм, моят мъж е доведен родител на децата ми и хубаво, че не ми е споделял тази бляскава мисъл, защото ако беше, сега той щеше да е покойник, а аз- затворник.
[/quote]

От това, което прочетох, тя е направила доста повече от мърдане на гъза за да приобщи детето. Проблемът са биологичните роднини. Всичките.

+1

Децата не разсъждават като възрастните. То не може да "види" недостатъците на майка си, това, че е заминала, не иска да се вижда с него и т.н.
Вероятно смята, че авторката се е натресла на баща му и "пречи" на майка му да се върне и да бъдат семейство.

Доколкото разбрах от темата, жената достатъчно се опитва да се нагодят нещата. Според мен трябва да даде една стъпка назад, да остави бащата, сина и майката да се разбират помежду си. Най-добре, ако има къде да иде, да се изнесе за малко от дома...

Виж, авторке, ти се въртиш в кръг. Започна във всеки пост да пишеш едно и също вече. Разбирам те какво искаш, искаш да ти кажем как точно да запратиш детето при майка му, обаче, разбери, няма такъв начин.
Може и още 5-6 поста да напишеш с обяснения кой какво и как е направил, но ние те прочетохме, разбрахме те, още от първия път. Какво е станало, за да се стигне дотук, е ясно. Знаем и кой е виновен, ясно ни е, че не си ти.

Евентуално ако се замислиш, може и да ти просветне защо над 100тина отговора ти казват едно и също и как е възможно всички да са на едно мнение, баш в този форум, баш по твоята тема. Това обикновено не се случва тук, знаеш.
Та, сигурно има причина.

Детето се държи с човек толкова възпитано, колкото човекът позволява. Това първо. Ти нямаш опит с деца, затова и не ти се получава. Оттам и съветът - ти да ходиш на психолог. Щом толкова драпаш - има курсове за родители, има всичко, заемай се, очевидно е какво е нужно, ако това е последният мъж за теб.
Второ - съветът да се опитваш да говориш с майката, е ... от човек, който идея си няма за какво става дума. Тези хора стават родители точно и само тогава, когато те решат. Но иначе - ти говори с нея, говори, ще минат година, две, три, петилетка, две, вие все ще се опитвате да говорите. Тя това дете не го иска, не разбра ли?
Трето - ти се възприемаш като Чужда. Е как да те възприема то? Ти еманираш, от теб лъха 'чуждост'. Наистина ли не виждаш гредата в своето око? Нашата роднина, която пое така дете - ми то я гледаше в очите бе човек, обожаваше я, мед му капеше от устата, като заговори за нея. Отгледа си го жената, австрийка е, бащата е българин, взе го, барабар с детето му, и си го отгледа. Толкоз. Ако искаш. Майката НЕ Е в картинката, за всички ни е очевидно.
Знам, много добре те разбирам, и аз Исках нашия татко да е в картинката, Но Не Стана. Понякога не става, сега остава само да го приемеш.
И моите родители /по-точно баща ми/ се опитваше да насъсква детето срещу ММ. И с други т.нар. самотни родители съм го обсъждала - случва се, не е рядко явление. Още една борба. Изобщо много са борбите в този случай, вече си го забелязала. Искаш ли такъв живот? И ако искаш - захващай се, ама с действия и мерки, а не с приказки по форуми!

Авторке, аз ти писах за разговор с майката. Но пак ти казвам – от тези хора, щом са им такива реакциите, детето ти е най-малкия проблем.

Очеизвадно безотговорна и бягаща от реалността майка.
Баща, който замита под килима очевидното.
Няма как да им покажеш или докажеш, ако те не искат сами да видят, осъзнаят, а те явно не искат.
Съгласна съм с тезата за адаптацията на децата – но не забравяй, че при това дете е изпусната началната фаза на възпитание. Кога, къде може и трябва да спре. Дори и да се опитваш да му създадеш ред и дисциплина, ако бащата върви срещу теб, детето усеща това и затова ви прави на диви и щастливи.

Мед ти капе да повтаряш, че детето е проблемно и да го обвиняваш. Ти срама нямаш ли? То страда вероятно от болестта на изоставения, която от психолозите е описана като изпепеляване и малка смърт. Разбира се, че е проблемно, какво очакваше ти? И пак питам защо се постави в тази ситуация тогава, а сега като ти е тоолкова непоносимо защо не си тръгваш? Още повече като виждаш що за стока е баща му. Никой не те е вързал с въжета, та да цивриш сега по форумите.

Имаш избор. Същият, какъвто и майката. Каза се. Знам, че не искаш, но това е положението. На колко си? Защо толкова нахъсано?
И следващият път хвани някой без дете, или поне без проблемно дете /да, да, и един мармот .../ и ще ти е добре. Явно си от тези, които не могат да приемат. Да, проблемно е, много деца на разведени родители /ех, как звучи/ си имат своите драми. Това е всеизвестно, всички го знаем, нали това е причината /повода/ някои хора да се не се развеждат, страх от потенциални драми, свързани с децата. Слез и ти на земята.
Ако пък твърдо си решила за този мъж и деца от него, приемай и завареното и драпай в посока бащата да стане истински баща /оф, а дано, ама надали, защо ли не вярвам/. Да те подкрепя, каквото кажеш за детето, да е закон. Коментирайте вечер, като заспи, когато го няма, стратегиите, а пред него пълно и тотално единодушие. Да застане този мъж зад теб и да подкрепя възпитателните ти усилия в крайна сметка. Ако не иска/не може - казаха ти - проблемът е между вас двамата.

Значи, на мен ми прави впечатление, че добра-лоша, Даскалката е единствения възрастен, ангажирал се със детето. Майката имала нов живот, незнам си какво... ами МАЙКАТА е най-важния човек в живота на това дете, няма право да абдикира. Няма. Право. Никаква майка не е това. Оттам тръгва целия проблем.

Аз не съм бяла и добра и направо си казвам, че ако толкова години подред се грижа за чуждо дете и то става все по-озлобено, няма да съм най-щастливия човек.
Според мен решението е да се разделите с този човек или поне, ако останете заедно, физически да заживеете близо един до друг, но в различни апартаменти и той да продължи с грижите си за детето самостоятелно.

Да, но това не зависи от нас, от бащата, от авторката, от бабата, дядото, социалните и Господ Бог. Никой не може да я принуди да не абдикира.
Аз това го разбрах, който не го е разбрал още - има да се чуди какво и що.
Последната идея е добра- да го остави да се грижи сам, да влезе в час. Т.е. тя да види той дали ще влезе в час.
Ама тя явно иска бебе и бърза.

Иска ми се темата да е пързалка и това ничие дете да е просто измислица.