Просто история

Ахам.
Плюй в пазва. Бъди благодарна, че вече знаеш много от червените светлинки, фарове, фенери. Този притежава много отрицателни черти на характера, които после лесно ще разпознаеш. Приеми го като опит.
В период на приключване на втори мъчителен брак съм, с две деца. Можеш да се справиш и по-добре от мен.
Явно не умееш много да избираш мъжете. Просто се фокусирай върху това за в бъдеще, ще успееш, пак казвам, останалото писано от теб звучи много разумно и интелигентно.

Съгласна съм.
Идеята на темата беше да видя и чужди мнения по въпроса, освен на най-близките ми приятели.
Не обичам да споделям по принцип, но съм в такъв период.
В средата, в която работех, бяха предимно мъже.
Прекрасни момчета и винаги са ми помагали.
Няма шефове, няма по-"високопоставени" от мен. Бившият ми шеф е стоял до 22.00 вечерта до мен, за да ми помогне за задача, която беше трудна и непосилна за мен.
Откровеността и спортсменския дух са основни ценности в работата ми.
Съзнавам, че това няма нищо общо с личните отношения.
Така бях свикнала, обаче.

Прочетох само началото на темата - твоя пост. Този човек е несериозен и нестабилен. Не си губи времето  с него. На 35г. още не се е установил. Рано или късно ще намериш правилния човек. Този не е за теб, а ти звучиш като сериозна жена.

Ако се е оженила млада, като мен, все пак се предполага, че не хукваш веднага да изневеряваш и позагубваш форма в областта на  флиртовете и разпознаването на калпави любовници. Плюс желанието за дете...

Да. Като сложим и това, че никога не съм имала форма във флиртовете, картинката е пълна.

Къде го намери този хубостник? Предложил ти е да живееш с него преди да сте се виждали даже? А секс правите ли? Питам защото не разбрах за какво споменаваш, че лежал гол до тебе и се търкал в тялото ти, сякаш не сте правили секс в крайна сметка.

Не я разбирам аз тая работа"развод заради някого"..
Развода винааги  трябва е заради самата мен,за да оставиш предходния партньор,значи нещо не е било наред.Тогава защо е нужна появата на трети,че да  се стигне до действие?Непонятно ми е..

Отговорила съм в предишните си постове.
Това последното го казах, защото така направи последния път, като се видяхме.
Искал да провери дали сме можели да живеем като съквартиранти. Вече не мислел за връзка. Но направи това, което описах.
Иначе сме правили любов преди това, да.

Беше любов, не секс.
Впоследствие разбрах, че е било имитация на любов, всъщност.

Убягва ми нещо - защо да живееш с мъж, с който нямаш връзка?

Нямам никаква идея защо си останала с такова впечатление, че съм нямала връзка.
Това, че е била long distance, няма никакво значение.
Беше си връзка, каквото и да говорят тука някои и както и да искат да го възприемат.
Беше много по-наситена и интензивна връзка от последната ми законна "връзка".
Поне в началото беше така.

Казал ти е, че вече не мислел за връзка, но искал да сте съквартиранти - него не разбрах.

За да въртят бизнеса. Т.е. тя, а той да смуче.

Връзка от разстояние е все едно да ближеш сладолед през стъкло.
Пък ти си фантазирай и насищай с емоции и интензивност колкото си решиш. Животът е твой и заблудите ти са твои. За твое съжаление, резултатите също са върху гърба ти.

Разбирам авторката макар,че моята история не беше съвсем като нейната...
Когато бях на 17(преди цели 11 години ) се запознах онлайн с едно момче.Имахме сходни интереси...
И каква изненада- и той супер харизматичен,красив и определено интелигентен..Още щом ми сподели за бившата,която пак е хванал по интернет + пращането на снимки на "последните му 4-ри приятелки", трябваше да ми светне лампата, ама пуста младост и тоталната липса на опит ме прецакаха ..Идеализирах го.Ама при мен беше страшна тъпотия...Година и половина говорихме как искаме да се видим...И той все си намираше оправдания..
Срещнах страхотен мъж и казвам мъж,защото аз бях на 19 той на 26 мисля.Всичко даваше за мен,забавен,умен улегнал с хубава професия и доходи ама не  в главата ми е все онзи от нета...
Изкарах 1 година с този мъж и накрая го зарязах... Не бяхме един за друг това е ясно, аз бях малка и без опит на него други неща му бяха в главата...
Казах си ако не се видя с "Х" голямата ми тръпка от нета, цял живот ще съжалявам, но по-добре да съм честна и да не го правя зад гърба на човека,който ме обича.Стигна до там, че ми каза:"Пиши си с него щом искаш,няма нищо да ти кажа,но нека сме заедно".И това зрял и умен мъж.Е, оставих го. И с 300 зора се видях с голямата ми тръпка след 2 години и нещо очакване... ;д

Няма да лъжа, че тази среща въпреки всичко си остава като един от най-незабравимите моменти в живота ми, но тогава успях да си запазя достойнството и когато щяхме да стигнем до "интимната" част в онзи момент се отдръпнах.Тогава това ми беше най-трудното решение, но успях.
После имахме още няколко "срещи", но отново нищо не се случи.Друго си е да пишеш и да приказваш.
После този индивид успя да провали още една моя връзка, но и тя си беше обречена,защото никак не обичах,човека до мен.Хванах се като за спасителен пояс.
После поумнях... Изтрих тоя човек от всякъде.А преди това му казах,че си имам друг.
Не съжалявам за нищо, просто разбирам авторката.

Аха. Да, това ми каза, след като се скарахме заради предложението му да живеем заедно с неговия приятел.

Че не мислел вече за връзка и сексуалност.
Но ми даваше "смесени сигнали".
Един ден ми казва, че ще се ожени за мен и ще си направим бебе, на другия ден - как мислел да заминава някъде на ма***та си сам (вече почвам да не се самоцензурирам).
През цялото време си мислех, че е театър, който разиграва.
Както го беше правил досега.

Когато вече ми беше обявил по телефона, че не мисли за връзка с мен, няколко дни по-късно дойде в България.
Дойде в моя град да се видим. Гушкаше ме, целуваше ме, дори ме попита можел ли да ме целуне по устните. Държеше си ръката на коляното ми, докато шофираше.

Не можеше да се откъсне от мен.
Щеше да си изпусне автобуса за неговия град (беше си оставил колата на ремонт после).
След това наехме апартамента. За да останем насаме.
Аз през цялото време си мислех, че иска да оправим нещата помежду си, съдейки по поведението му - целувките, прегръдките, лежеше в скута ми, готвеше ми, правеше ми масаж, търкаше се в мен.
Спеше гол до мен в леглото, разхождаше се гол пред мен.
Не се опитах да го "съблазнявам".
Чаках го.

На следващия ден ми каза - "Това че сме тук в този апартамент, е проверка можем ли да живеем като съквартиранти. Можеш ли да ме приемеш като такъв."

Падна ми пердето.
Емоционални изблици, ревове от моя и от негова страна, изповеди и тн.

Категорично му заявих, че не мога да гледам на него само като на съквартирант. Че съм очаквала да се опитаме да оправим това между нас, което той смяташе за "счупено".

Разделихме се и си мислех, че няма повече да се обади.

Е, не познах тогава.
Още на другия ден почна да звъни и да ме пита "Искаш ли съквартиранти?"

В крайна сметка се разбрахме, че ще пробваме така ПЪРВОНАЧАЛНО.
Трябвало да "си изчистя смисъла на думата съквартирант".

"Като видим, че можем, че сме си опора един на друг, че се подкрепяме, тогава може да се получи нещо повече."

"Не искам да идваш там заради мен, а заради себе си."

На майка си е казал, че не иска да го обвинявам след година или две, че аз съм му помагала, аз съм му давала пари и пр.
Затова искал да дойда заради себе си, не заради него.

Затова и се съгласих.
Мислех, че отново разиграва театър и всъщност иска да е с мен, но го е страх.
Разбира се, глупаво мислене, не казвам, че е умно.

Но после цял месец звъня и писа докъде съм била стигнала. Как и къде ще живеем. Къде да ме чака. Да се премести първо той и да ме чака. Каква ще ни е къщата. С какво ще стигам до работата си. И пр., и пр.

И след три дни заяви, че се е сгодил.
Една от причините за годежа била, че с мен никога нямало да можем да живеем само като съквартиранти.