Длъжни ли са децата на родителите си

Зависи.

Това според кой закон?
Някой може ли да цитира закона задължаващ детето да издържа родителя си?

чл. 124, 139, 140 и 141 от Семейния кодекс.
Чл. 124, ал. 5 Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Авторке, мнението ми е 1:1 като твоето. Единствен длъжен е родителят-до пълнолетие на детето. Децата не идват по своя воля на този свят. Не се чувствам длъжна на родителите си. Разбира се, няма да ги оставя гладни и жадни и ако имат нужда. Много зависи и от отношенията деца-родители. Понякога някои родители такива ги дробят, че заслужават никой да не ги погледне на дърти години.

Простете, да не се връщам в предишните постове, някой се беше възмутил от закона.
Ами такъв е - изготвен и приет през 2009 г. от депутатите, които ние пращаме в парламента.

Има къде-къде по-безумни закони... да пререфразирам един журналист, не помня по какъв повод беше, преди година: "Гласуваме за Бареков, а очакваме Чърчил" (или нещо подобно).

Относно ролята на държавата в грижата за възрастните хора:
Това е тема, политическа, която ще излиза все повече на дневен ред, заради застаряващото население и недостига на работна ръка. Наскоро приеха и Стратегия за активен живот на възрастните хора (т.е. да се занимават с нещо, за да не се залежават и боледуват).

Грижата за възрастен човек изисква време. Вместо децата (порасналите) да инвестират време и ресурс в създаване на блага (икономически в най-широк смисъл) или в отглеждане на своето поколение, те се посвещават на отглеждане, водене по доктори, обгрижване. Т.е. от икономическа гледна точка не е оправдано младите да гледат старите.

Какво да ги правим, обаче. И те са хора, в преобладаващата част читави, отгледали с грижа своите деца (нас). Но често, заради стрес, години, лоши навици и т.н. си имат своите болести. Не върви (от морална гледна точка) да ги оставим на съдбата, на доизживяване, кой докъдето изкара.

Има решение, в САЩ и в западноевропейските държави са го измислили - домове за възрастни хора, но не за болни, а като пансиони. Между другото, за мен това е голяма пазарна ниша, но българското общество все още не е узряло за такова решение. Необходими са инвестиции за изграждане и оборудване на такива пансиони, за наемане на квалифициран и достатъчен персонал, включително от време на време за занимателни дейности. Пък един-два пъти в месеца, обитателите да ходят на гости на младите, на екскурзия или на гости на приятели, според индивидуалните възможности - финансови и здравни. Но това мисля би била много скъпа услуга. Малко хора в България биха могли да отделят, да кажем по 2000-3000 лева на месец, за да настанят родител в такова място. От друга страна, възрастните хора, много вероятно, ще възприемат такова "решение" като младите да искат да се оттърват от тях (без да си дават сметка за тежестта, която "несъзнателно" им вменяват за обгрижването им). А и в очите на "младите" това не изглежда като подходящо или морално решение.

Не мисля, че е работа на държавата да предлага такива "услуги". Може, но ще трябва да увеличи данъците, за да ги финансира (отделен е въпроса, че сега се крадат много пари, и се харчат за ненужни неща, но да не влизаме в тази тема). И, не знам колко от вас са се замисляли, но там където има "държава", има и "корупция", и ниско качество на услугите или на свършената работа. Та, по-добре да не търсим държавата (поне не нашата в тази й конфигурация) да ни решава проблемите.

В личен план - да, грижа се за майка ми - лекарства, доктори, пари, сметки, храна... всичко, което имам възможност да поема (е, на Хаваите не съм я пратила, ама и тя не е поискала). И го правя не защото се чувствам длъжна в лошия смисъл на думата. Все пак жената (заедно с баща ми) буквално ме завлече до университета (за което съм й безкрайно благодарна), в най-трудните и гладни години (1995-1996) ми купи яке от Бенетон за 100 марки (а едвам смогваха да покриват разходите като се замисля), и двамата с баща ми са се лишавали, за да има за нас с брат ми. Еми, нямам причини да бъда крайна спрямо майка ми (баща ми не е сред живите). Искам да е жива и здрава и да е с всичкия си. Когато и с каквото може, помага и тя

Длъжни са , ако родителят няма пари за хляб , детето трябва да му купи .

Моралният закон в мен е по-силен от сумрачно разписани членове и алинеи в кодекси и наредби. Грижата няма кой да ми я вмени външно, аз я изпитвам като естествена потребност, без да се чудя дали съм длъжна.

Че съм длъжна по закон, длъжна съм, но по сърце съм в пъти повече, защото са ме създали, отгледали, изучили, дали са ми хляба в ръце, за децата ми и сега помагат, за покрива са ми дали рамо и какво ли не още. Защото не мога да забравя как в гладните години на демокрацията майка ми се чудеше как да не ни лиши от нищо със сестра ми, докато баща ни замина да работи в чужбина и да не усетим недоимък, докато учим скъпоплатени специалности.
Разбира се, надявам се да са ми живи и здрави и двамата още дълго и да не се налага да се грижа физически за тях. Сега се справят сами. И са ми комшии, та внимание винаги мога да им отделя. И няма ден, в който да не мина поне за 5 мин.да ги видя.
Скоро разбрахме за познат, чиято майка е отишла в дом. Не знам дали бих го допуснала за свой родител. Особено в случая - майка му живееше с него в нейно жилище 40+ г. Той се ожени, роди им се бебе и хоп - бабата в дом, а синът я посещава веднъж седмично. За мен това е огромна родителска жертва и не бих я приела от моите родители.

Не съм на мнение , че съм длъжна, но това е въпрос на добра воля , в никакъв случай не го възприемам като задължение.
Към децата си съм длъжна. Трябва да ги отгледам, възпитам, подкрепя, изуча и това вече при желание и възможност- да им купя по едно жилище.

С мъжа ми сме си говорили , че ако родителите ни имат от помощ някой ден , ще им помогнем.

От 2009, защото последния СК беше приет през 2009. В предишните му издания също присъстват тези текстове. Това е от СК от 1985:


"ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЕЦАТА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители."

В СК от 1968 има задължение за издръжка на родители (и не само), когато те не могат да се издържат от имуществото си. Това задължение го има във всяко издание на СК.

https://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=41404

Извън юридическата страна, аз считам грижата за родители за морално задължение.

 

Check Please,

Да, грижата за родителите е въпрос на морал. Въпросът е в какво се изразява тази "грижа" и дали всички родители я заслужават.

Тук, освен закона - и действащият, и предходният, към който даваш линк, има и едно културно измерение.

Мисля си, но може и да не съм права, че силните родствени връзки (изразяващи се включително в грижа за възрастните поколения) сме ги "прихванали" или "наследили" от близко-източната/азиатската ни история.

Докато в модерните общества (развити и в икономическо, и в социално отношение), каквито са САЩ, Западна Европа и Скандинавските страни, тази връзка не е толкова силна.

Този феномен е анализиран от Франсис Фукуяма и с него (донякъде) обяснява развитието на обществата - колкото са по-силни родствените връзки, толкова по-слабо е икономическото развитие и благоденствие. И обратно. Когато министър назначава не брат си или сестра си, а най-способният, нещата вървят. И обратно. Българите имаме достатъчно материал за емпирични наблюдения, за да валидираме или отхвърлим това твърдение

Длъжна съм. В сърцето си така го чувствам, грижих се за татко, сега се грижа за баба, защото не остана кой друг, ще се грижа, ако е речено, и за майка си.
Не бих искала децата ми да се грижат за мен, ако съм тежко болна и неподвижна на легло. Ако съм си с ума, ще изпия наведнъж  всички лекарства за кръвно, които докопам, за да си отида по своя воля и да си запазя достойнството.
Жалко, че не сме напреднали дотам да приемем евтаназията.

За САЩ не знам, но в Западна Европа, особено пък в Скандинавските страни, просто няма нужда децата да се грижат финансово за родителите си, защото ако те случайно не са по-богати от децата си или нямат достатъчно средства да се издържат, държавата го прави повече от адекватно. В Германия даже има застраховка, която е част от социалната и всеки работещ или самоосигуряващ я плаща, която осигурява всякакви грижи в пенсионна възраст. И то истински грижи, не нещо проформа. Тъй че за никакви различия в манталитета не става въпрос, а във финансите.

Това със заслужилите и незаслужилите родители не го разбирам и нямам намерение да пробвам. Изключвам разбира се случаи, когато родители са направили много лоши неща.

Държавата има грижа към възрастните хора, работили за държавата си на младини.
Самите хора, трябва да мислят в работоспособна възраст за своите старини. Кой събира пари, кой прави застраховки.

И аз съм на това мнение. За моичките ще се грижа точно толкова, колкото и те за мен. Т.е санитарния минимум. Алтруизмът в мен умря отдавна, когато осъзнах, че родителите ми не са способни да обичат друг, освен себе си.