Нито хъркане, нито мъркане нямат значение повече от това да сте заедно в съня си.
Мисля че малко от романтичните дами имат 25-30 години мирно съвместно съществуване, защото ако беше така щяха да знаят че идва един период в който е маловажно дали спите заедно или разделено. Толкова сте врастнали един в друг, че дори от разстояние четете мислите си... когато казвате - ще те скалпирам - всъщност не го мислите сериозно. Изпитвате такава сигурност и естественост във връзката си, че спокойно можете да спите кой където иска ( диван, спалня, на свободмо легло в детската) без да се налага да докосвате по погрешка , без да се въртите като шугави в очакване някой да се върне от нощна смяна.
Благодаря на съдбата , че имам съпруг ми който ми позволява да съм себе си и да се чувствам комфортно на заспиване без някой ме ръчка, прегръща , хърка или прожектира сънищата си в мозъка ми.