Много е неприятно, когато единият от двойката желае брак, а другият - не. Имаме познато семейство с три деца. Жената много иска да се омъжи, но муньото не иска. Добре де, питам се аз, тази жена ти е родила три деца, защо по дяволите се дърпаш и не отидеш да се подпишете, толкова ли е трудно да уважиш жената до себе си и нейното желание. Ама много ме е яд на тоя льольо.
- Публикувана: 21 авг. 2019, 19:24 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2019, 13:55 ч.
Замира ли институцията брак?
Едно време държах, понеже бях млада и глупава. За това съм омъжена. Сега съжалявам. Ако не бях много неща щяха да са ми по-лесни, а не виждам нито едно предимство на брака.
Та не знам кой не иска от двата пола, но според мен е съвсем нормално в днешно време. Разликата между съжителство и брак е само юридическа и финансова. На отношенията според мен, изобщо не се отразява. Та логично е по-обезпечената страна да не иска, а другата страна да иска брак. Но дали става така на практика не знам.
Та не знам кой не иска от двата пола, но според мен е съвсем нормално в днешно време. Разликата между съжителство и брак е само юридическа и финансова. На отношенията според мен, изобщо не се отразява. Та логично е по-обезпечената страна да не иска, а другата страна да иска брак. Но дали става така на практика не знам.
Разбира се, че е неприятно единият да иска, другият - не.
Петя, ти сама зачекна темата за изневярата - че по-лесно си вдига чукалата. Само че и с брак, и без брак това се случва.
Аз съм писала, че не съм против брака, но единственото смислено нещо, заради което бих подписала е, за да угодя на мъжа ми. Но тъй като спря да ми пили на главата отдавна, оставям нещата така.
Петя, ти сама зачекна темата за изневярата - че по-лесно си вдига чукалата. Само че и с брак, и без брак това се случва.
Аз съм писала, че не съм против брака, но единственото смислено нещо, заради което бих подписала е, за да угодя на мъжа ми. Но тъй като спря да ми пили на главата отдавна, оставям нещата така.
Скрит текст:
Сега да отговоря на конкретния въпрос в темата. Не, не смятам, че замира, а напротив. Около нас почти не останаха двойки без брак. Даже е модерно, сякаш. Женят се, развеждат се, пак се женят, пак се развеждат...И така. При всички положения, бих взела неговото име, което означава, че трябва да сменям много документи, а личната карта ми изтича другия месец....Значи, след 10 години, може и да се случи 😂
Поне брачен договор трябва да има, за тези, които нямат брак, според мен.
Аз съм ЗА брака, но твърде против сватба. От 12 години сме заедно с половинЪт, от 8 живеем заедно.
Не изключвам варианта да подпишем, защото още не сме... Но познавайки се добре, няма да стане. 😁
Как така хем си "ЗА" брака, а пък като познаваш себе си нямало да стане?! Видях, че още през 2016
Скрит текст:
си писала, че ти предстои да се омъжиш? Всъщност имаш ли изградени виждания по въпроса за брака? Скоро взех J1 виза и се чудя дали, ако бъда изтеглена, ще имам време да се върна от САЩ и да си събера необходимите документи за интервюто. Отделно ще съм омъжена тогава и се питам как стоят нещата с включване на съпруг в графата? За доказване на връзка и дума да не става. Лесно е 10 години сме заедно, а от 4 живеем заедно. Някакъв съвет?!
Редактирам, защото сме писали почти едновременно: е добре, той като ти "пили" мислиш ли, че като не го изказва, не си го мисли? Това ще избухне в един момент..... Ето за тези различия писах, а те са големи. (за протокола: възрастта ми е такава, че мога да ти бъда майка)
Савина, аз така лекинко се прецаках с брака. 
След като се омъжих купих голям апартамент, като продадох стария и добавих пари от друга продажба на имот. И така мой муж стана автоматично съсобственик. По това време свекърите се бяха уговорили с мъжа ми да му прехвърлят едно жилище, но като разбраха, че сме сключили брак, се отказаха. 
Да, знам, че съм глупава, но съм предупредила мъжа ми, че ако поиска развод, ще го убия.
Всъщност много мислих и премислях дали новото ни жилище да го пиша на майка ми. Но в крайна сметка си казах, че би било грозно, защото с този мъж, който е и баща на детето ми, сме заедно от близо 20 г и ще е подло и неуважително да го третирам като храненик и съквартирант, какъвто изобщо не е.
След като се омъжих купих голям апартамент, като продадох стария и добавих пари от друга продажба на имот. И така мой муж стана автоматично съсобственик. По това време свекърите се бяха уговорили с мъжа ми да му прехвърлят едно жилище, но като разбраха, че сме сключили брак, се отказаха. Да, знам, че съм глупава, но съм предупредила мъжа ми, че ако поиска развод, ще го убия. Всъщност много мислих и премислях дали новото ни жилище да го пиша на майка ми. Но в крайна сметка си казах, че би било грозно, защото с този мъж, който е и баща на детето ми, сме заедно от близо 20 г и ще е подло и неуважително да го третирам като храненик и съквартирант, какъвто изобщо не е.
Едно време държах, понеже бях млада и глупава. За това съм омъжена. Сега съжалявам. Ако не бях много неща щяха да са ми по-лесни, а не виждам нито едно предимство на брака.
Та не знам кой не иска от двата пола, но според мен е съвсем нормално в днешно време. Разликата между съжителство и брак е само юридическа и финансова. На отношенията според мен, изобщо не се отразява. Та логично е по-обезпечената страна да не иска, а другата страна да иска брак. Но дали става така на практика не знам.
Та не знам кой не иска от двата пола, но според мен е съвсем нормално в днешно време. Разликата между съжителство и брак е само юридическа и финансова. На отношенията според мен, изобщо не се отразява. Та логично е по-обезпечената страна да не иска, а другата страна да иска брак. Но дали става така на практика не знам.
Какво щеше да е по-лесно без брак?
Аз съм от тези, които са си променили мнението. Бях против брака, после заживях с ММ и наличието или липсата на брак бяха без значение.
Години след това се бракувахме - аз на 40+, той на почти 50.
Ами, не Петя, нямам. Затова е по-добре да не го правя. 
Благодаря за интереса.
Благодаря за интереса.
Савина, аз така лекинко се прецаках с брака. След като се омъжих купих голям апартамент, като продадох стария и добавих пари от друга продажба на имот. И така мой муж стана автоматично съсобственик. По това време свекърите се бяха уговорили с мъжа ми да му прехвърлят едно жилище, но като разбраха, че сме сключили брак, се отказаха. Да, знам, че съм глупава, но съм предупредила мъжа ми, че ако поиска развод, ще го убия.
Всъщност много мислих и премислях дали новото ни жилище да го пиша на майка ми. Но в крайна сметка си казах, че би било грозно, защото с този мъж, който е и баща на детето ми, сме заедно от близо 20 г и ще е подло и неуважително да го третирам като храненик и съквартирант, какъвто изобщо не е.
След като се омъжих купих голям апартамент, като продадох стария и добавих пари от друга продажба на имот. И така мой муж стана автоматично съсобственик. По това време свекърите се бяха уговорили с мъжа ми да му прехвърлят едно жилище, но като разбраха, че сме сключили брак, се отказаха. Да, знам, че съм глупава, но съм предупредила мъжа ми, че ако поиска развод, ще го убия. Всъщност много мислих и премислях дали новото ни жилище да го пиша на майка ми. Но в крайна сметка си казах, че би било грозно, защото с този мъж, който е и баща на детето ми, сме заедно от близо 20 г и ще е подло и неуважително да го третирам като храненик и съквартирант, какъвто изобщо не е.
Всъщност, това което си купила, е плод на трансформация, която много лесно се доказва. Законът се е погрижил за всичко, само трябва да си намериш читав адвокат, когато ти се наложи.
Едно време държах, понеже бях млада и глупава. За това съм омъжена. Сега съжалявам. Ако не бях много неща щяха да са ми по-лесни, а не виждам нито едно предимство на брака.
Та не знам кой не иска от двата пола, но според мен е съвсем нормално в днешно време. Разликата между съжителство и брак е само юридическа и финансова. На отношенията според мен, изобщо не се отразява. Та логично е по-обезпечената страна да не иска, а другата страна да иска брак. Но дали става така на практика не знам.
Та не знам кой не иска от двата пола, но според мен е съвсем нормално в днешно време. Разликата между съжителство и брак е само юридическа и финансова. На отношенията според мен, изобщо не се отразява. Та логично е по-обезпечената страна да не иска, а другата страна да иска брак. Но дали става така на практика не знам.
Какво щеше да е по-лесно без брак?
Савина това не може ли да се докаже? Познавам семейство което преди 7-8г се разведоха, жената беше получила наследство по време на брака, беше и с много по висока заплата от него, продаде наследствената гарсониера и си купи 3стаен. При развода доказа че е закупен изцяло с нейни пари и той не взе нищо от нейните имоти.
Само питам за сверяване на часовника, не е заяждане!
Само питам за сверяване на часовника, не е заяждане!
Омъжена съм от 12 години, заживяхме заедно 3 години преди това, а сме заедно от мнооооого години - повече от 20 г.
Не държах на брака, но се омъжих, тъй като човека до мен го искаше. Отклоних първите му две предложения, но след като получих третото реших, че няма да откажа и щом той го желае ще го направя.
Това е любовта на живота ми. Имали сме и трудни моменти, в които любовта ни е изпитана. Имаше кризисен период, в който бяхме разделени, но когато има любов всичко се преодолява.
Казвала съм много пъти, че ако се случи да се разделим, не искам нищо. Щом нямам НЕГО, какво ако имам апартамент, кола...
Може да звучи глупаво, но това според мен е правилната позиция на човек, който истински обича.
Всичко останало с подписани договори, уреждащи финансовата страна на една връзка, са ми меко казано грозни.
Семейните отношения (с и или без брак, визирам двойка решила да бъде заедно и още повече с дете) не са бизнес отношения.
Не държах на брака, но се омъжих, тъй като човека до мен го искаше. Отклоних първите му две предложения, но след като получих третото реших, че няма да откажа и щом той го желае ще го направя.
Това е любовта на живота ми. Имали сме и трудни моменти, в които любовта ни е изпитана. Имаше кризисен период, в който бяхме разделени, но когато има любов всичко се преодолява.
Казвала съм много пъти, че ако се случи да се разделим, не искам нищо. Щом нямам НЕГО, какво ако имам апартамент, кола...
Може да звучи глупаво, но това според мен е правилната позиция на човек, който истински обича.
Всичко останало с подписани договори, уреждащи финансовата страна на една връзка, са ми меко казано грозни.
Семейните отношения (с и или без брак, визирам двойка решила да бъде заедно и още повече с дете) не са бизнес отношения.