Сега на теста две чертички, а лято 2020та- бебета за всички- Бебеправене- Тема 359

Супер предложения момичета
Ето и от мен едно:

идва есен с шарени листа и ни носи втората черта

Това е предното списъче:
rave МЦ - 04.08, О - 20.08, Т - 04.09        
mis.hle МЦ 08.08, О. 24.08, Т 05-06.09      
margolotta      О - 22.08   Т- 06.09.
Emsi1002 МЦ - 13.08, О - 26.08, Т - 09.09        
RenettaTo МЦ - 15.08, О - 30.08, Т - 13.09        
yanna777 МЦ - 15.08, О - 01.09, Т - 15.09        
D1d3t0  МЦ - 18.08, О - 29.08 Т - 15.09
sergeeva11      О - 04.09, Т -18.09
Gerryka МЦ - 22.08, О - 05.09, Т - 20.09
Sunshine_00 МЦ - 29.08 , О - 09.09, Т - 24.09
Kaylinnn   МЦ -27.08,О - 10.09, Т - 24.09
Жасмин МЦ - 28.08, О - 13.09, Т - 27.09
tickles МЦ - 28.08,   О - 15.09, Т - 28.09
anetooo MЦ - 29.08,  О - 15.09,  Т - 29.09
BornToBeHappy MЦ - 02.09, О - 20.09, Т - 03.10
Моля, всички, които искат да бъдат включени, да ми пишат

Di, нещо детелинката не се е получила.

Ако искаш, изчакай да пусна новата тема и я добави и там. И виж на тази четирилистната, къв и е проблемът.

Да, ще изчакам най-добре, за да го оформя както трябва

А по темата за "двете черти"- вие представяте ли си се бременни и после как ще е с бебето? Много хора са ми казвали, включително и нумероложката, че е хубаво да се процедира така, да играем с фантазията си, и по този начин ще спомогнем на мечтата да стане реалност.

Имаме един храст пред вкъщи, не знам защо, но аз все си представям как държа детенцето си за ръчичка, и минаваме от там, за да идем до колата. Представяла съм си го и на задната седалка на колата, в бейби сийт-а. Но не мога да му видя личицето, или как изглежда. Луда ли съм?

Очаквам да се включите в дискусията, за да не си остана сама с налудничавите мисли.

Аз си се представям по-скоро бременна. Самото бебе не.

Хахаа Джули, не мисля, че си луда 🤣
Аз съм си представяла много неща - как ще съм бременна, как ходя на прегледи, как усещам първите ритници, как минава самото раждане, после вкъщи.. как го кърмя, как го гушкам, как го наричам , представяла съм си и лицето му,колко е бяло, с каква светла косичка е 😂
Къде ходим на разходки, как се возим в колата , как го нося в ерго раница , как му сменям памперса и му целувам краченцата, как спинка върху баща си, как баща му го подхвърля във въздуха, как ходят заедно да плуват, как се гонят с котката вкъщи , как спят заедно с дебеланката ❤
Това са ми били винаги много хубави моменти на фантазия и винаги в представите ми бебето е било момче 😂😊
Е, нали знаеш - мислите се превръщат в реални неща, така че мечтай смело.
Аз и сега , когато съм бременна, мечтая все още и си ги представям всички тези неща, с раазликата, че вече понякога говоря на бебето на глас и се обръщам към него по име 🤣 Е, това вече е лудост, но... всеки луд с номера си - други с пълна програма 🤭

Джули, не си луда, просто си мечтаеш ... Сигурна съм, че човек, за да постигне нещо 1-во си мечтае, после го визуализира и то се случва, нищо че се бави понякога. Аз много сънувам, сънувала съм се бременна, раждаща, с новородено в ръце, даже името на неродената си дъщеря сънувах ...
Ние няма да започнем опити и следващия месец, и изобщо не се знае кога ще започнем. Много ми е криво. Излязоха резултатите на ММ от изследване на еякулат в Геника и се детектират бактерии, при които лечението ще е трудно и на сляпо, понеже няма как да се направи антибиограма ... Най ме е яд, че на обикновените МБ изследвания всичко излиза чисто, а проблеми си има и при двама ни, просто са различни бактериите, но все упорити. Изморих се вече психически.

Оо, аз си представях как виждам двете черти, как изненадвам ММ. После бременна. Как разхождам бебето с количката.
Не съм си представяла обаче какво е бебето- момче/ момиче и как изглежда.

Та, не се получи точно така. Излезнах от банята с тест в ръка и го дадох на ММ без изненади и да се чудим заедно има ли черта няма ли. Е има черта, сега си чакам дата за преглед да видим всичко дали е наред.
Аз имам вътрешно усещане, че бебето е момиче. Август, когато съм забременяла след това имах много рискови ситуации и една с голямо натоварване физически /не тренировка/ и въпреки това е станало бебето. А и момичетата са по- издръжливи. Ще си кажа, когато знам

Arven_89, нормално е да си изморена психически. Целият този процес на чакане, отлагане и неуспехи е толкова дълъг, несправедлив и безсмислен, но това е едно от малкото неща в живота, които по никакъв начин не зависят от нас. Толкова съм свикнала да контролирам, да постигам и да ми се случват нещата, че това ме убива. Не става, и не става, и не става и НЕ става, М*амка му,не стааа! Защо, кога, дали ще стане? Тези въпроси си ги задавам всеки ден... И нищо. Един завъртян кръг от емоции, които идват и си отиват. Момичета, при нас стана година и 9 месеца, от които 2 сме почивали, сега пак сме на пауза. И не съм спряла да го мисля, да се отчайвам, да се надявам и същевременно да се съмнявам, че ще се случи. Фантазии, настройки- нищо не помага, не идва тва бебе. Казвам го на момичетата, които са се предали и се тръшкат след 3,4 месеца и си мислят, че светът е свършил, и оп, след няколко месеца са бременни. Ами аз какво да кажа? Знаете ли колко бременилки изписах от темата, а аз съм си още тук, с пръст в устата, небременна и съкрушена- не защото на другите им се получава, а защото при мен не става.
За втори път ни се случва да трябва да спрем и ние. Заради хапчетата, които пия. Но вече ми е все тая. Повече се натоварвам, знаейки, че трябва да правя тестове, да планирам времето за секс, кога ще съм се прибрала вечер, ММ в какво настроение ще е... Това ми е най-отвратително. Та почивките ги приемам с отворени обятия. Поне следва инвитро... това ме крепи. Иначе съм почти убедена, че ние дете няма да имаме. Прекалено е хубаво, за да ни се случи точно на нас. И си мисля, че и аз съм бъгната, но просто не се е открил моят проблем, само на ММ.
Ето- един отчаян пост, защото Меги мисли, че съм много положителна. Ми не съм, тежко ми е на сърцето, ама така живее ли се нон стоп. Правя се на хепи пред хората и понякога ми избива и си изливам душата. Като сега. Но не съм тъжна в момента, просто имах нужа да го напиша...пък и да приключим темата по-бързо, че новата стои и чака

Джули, при вече доста голям процент двойки инвитрото е решението. Ако ти кажа що народ си гледа мечтаните бебета сега благодарение на инвитро, ехее. Много са човек. Еми, може би това е твоето решение. Даже няма нужда да се питаш защо на мен, понеже не е нищо специално вече да си имаш бебе инвитро.
Единствено ме е яд, че си в тая Англия. Ако беше в бг вече щеше да действате.

Да, тук чакането и мудната система, също допринасят да ти се строши главата и да се изчаткаш.
Инвитро- минвитро, квото е. Да е благословен този, който го е измислил. И да стават нещата. Да има бебета. Ама все се надяваш, че няма да си от този "богопомазан" процент, при който нормално не става. Тая надежда- мръсница е тя

Ив, да ин витро е решение, стига да са открити проблемите за неуспехите при дадена двойка и да се действа в правилна посока, но не е панацея за съжаление...
  Джули, много добре те разбирам. Всичко това го изпитвах преди да успея да родя синът си, изпитвам го и сега. Когато разбрах, че бебето ми е болно и трябва да прекъсна бременността си зададох въпроса: " Кое е по-ужасното, да не мога да забременея, да не мога да износя или да трябва да прекъсна желана, и дългоочаквана бременност ?" Отговор не намерих за себе си. Всичките варианти са болезнени.
Аз даже не съм и тъжна, нагнетена съм от всичко, най вече от безхаберието и незаинтересоваността на повечето лекари, но това е една друга тема. А как обичам да ми се казва " млади сте още, време има". Бяхме млади преди 10 години и тогава беше трудно, но няма как да го обясниш на хора без проблеми, не си правя и труда

Ей много спецална тази Джулка бе, не може да е обикновена,  значи трябва да е бъгната (дано не съм сбъркала, ама мисля че ще оцениш шегата )
На въпроса ти дали си представям, много си представям, аз обичам да пребивавам в бъдещето. Надвам се като се случи да е още по-хубаво от представите ми.
Намерих това е нета - "Утре е Кръстовден - тази нощ се сбъдват всички наши искрени желания!" Аре давайтеее.

При мен ново 20, в Надежда имат гранде симпозиум и сега не се знае този месец ли ще е премахването на полипа, другия ли ще е. Аз обичам да си планирам близкото бъдеще, така ми е трудно ....  От друга страна пък може да имаме още месец за проби.

Боже, Джули,  разпознавам се 1:1 с твоя пост. Толкова много от себе си преоткривам в теб. Аз съм човек, на когото нещата се случват по "лесния" начин. Само това ми се изплъзва от ръцете. Рева и то от яд всеки месец, защото не знам какво мога да направя, тъй като нищо не зависи от мен. Но...надеждата умира последна и вярвам, че щом толкова много искаме мечтаното дете, то рано или късно ще се появи!