Здравейте,
опитах да пиша в друга подобна тема, но беше от преди 2 години и не стана. Посъветваха ме да пусна нова такава...Темата не е уикендна или от скука, а си е напълно сериозна. Нужна ми е за сверяване на моят часовник.
Изневериха ми, почти сигурно не физически. Но това е още по-зле според мен, емоционално. Не се стигна до физическо, защото се намесих, а може и да станало, не знам.
Нямаше промяна в отношение към мен никакво, просто го улових, че си чати с друга от няколко месеца. Разбрах и че са се виждали в обща компания, вечер в ресторант. Според него, тя си е тръгнала тогава и толкова, но чата продължи. Прочетох по голяма част от него, откровено флиртаджийски беше по моему, според него не, естествено.
Как го прочетох е ясно, взимах му тел. и видях, защото се усъмних. Преди не съм му се ровила въобще. Имаше обсъждане аз какво правя в момента, докато той пише , което ме вбеси тотално.
След гранд скандал обеща да спре. Но не се случи съвсем.
С тази жена се налага да контактува 1 - 2 пъти в месеца служебно, може и без да я вижда, само писмено.
Но тя започна да използва този контакт и да го бъзика с въпроси от сорта - как си, добре ли си...и той да и отговаря, лаконично, че е добре и уж до тук се спираха нещата.
Но мен си ме гризе недоверие, до степен, че му прихванах вайбъра на лаптопа ми и почнах да чета. Нямаше нищо, той винаги ми казваше тя дали и какво е писала. Спести едно, две неща, но нямаше как да кажа че съм ги видяла на лаптопа си. Беше си оставил тел.в банята един път и срам не срам погледнах СМС-те, там не знаех какво става. Нямаше нищо обезпокоително. Той разбра и последва скандал, че го задушавам и не може така да му ровя в личното пространство.
Почувствах се адски зле, защото беше обещал, че ще спре, а аз не му повярвах...
Наскоро деинсталирах вайбъра му от моят лаптоп, защото психически не издържах всяка минута да гледам дали си пишат...това ме побъркваше тотално.
Реших да се доверя, че всичко е приключило и да не се ровичкам повече. Сега е извън града по работа, а аз пак си мисля, ами ако си пише с нея по вайбър, защото това им беше най вече комуникацията?!..Не знам какво става с мен, не бях такава...Трябва да му повярвам, но не зная как!
До кога ще ме гризе съмнение? Ще отмине ли, много се надявам!
Не ме обвинявайте, никога и през ум не ми беше минавало, че ще правя такива неща...
опитах да пиша в друга подобна тема, но беше от преди 2 години и не стана. Посъветваха ме да пусна нова такава...Темата не е уикендна или от скука, а си е напълно сериозна. Нужна ми е за сверяване на моят часовник.
Изневериха ми, почти сигурно не физически. Но това е още по-зле според мен, емоционално. Не се стигна до физическо, защото се намесих, а може и да станало, не знам.
Нямаше промяна в отношение към мен никакво, просто го улових, че си чати с друга от няколко месеца. Разбрах и че са се виждали в обща компания, вечер в ресторант. Според него, тя си е тръгнала тогава и толкова, но чата продължи. Прочетох по голяма част от него, откровено флиртаджийски беше по моему, според него не, естествено.
Как го прочетох е ясно, взимах му тел. и видях, защото се усъмних. Преди не съм му се ровила въобще. Имаше обсъждане аз какво правя в момента, докато той пише , което ме вбеси тотално.
След гранд скандал обеща да спре. Но не се случи съвсем.
С тази жена се налага да контактува 1 - 2 пъти в месеца служебно, може и без да я вижда, само писмено.
Но тя започна да използва този контакт и да го бъзика с въпроси от сорта - как си, добре ли си...и той да и отговаря, лаконично, че е добре и уж до тук се спираха нещата.
Но мен си ме гризе недоверие, до степен, че му прихванах вайбъра на лаптопа ми и почнах да чета. Нямаше нищо, той винаги ми казваше тя дали и какво е писала. Спести едно, две неща, но нямаше как да кажа че съм ги видяла на лаптопа си. Беше си оставил тел.в банята един път и срам не срам погледнах СМС-те, там не знаех какво става. Нямаше нищо обезпокоително. Той разбра и последва скандал, че го задушавам и не може така да му ровя в личното пространство.
Почувствах се адски зле, защото беше обещал, че ще спре, а аз не му повярвах...
Наскоро деинсталирах вайбъра му от моят лаптоп, защото психически не издържах всяка минута да гледам дали си пишат...това ме побъркваше тотално.
Реших да се доверя, че всичко е приключило и да не се ровичкам повече. Сега е извън града по работа, а аз пак си мисля, ами ако си пише с нея по вайбър, защото това им беше най вече комуникацията?!..Не знам какво става с мен, не бях такава...Трябва да му повярвам, но не зная как!
До кога ще ме гризе съмнение? Ще отмине ли, много се надявам!
Не ме обвинявайте, никога и през ум не ми беше минавало, че ще правя такива неща...
, ще разберете как се чувства човек, който не може да диша от проверки. 
