Образователен Говорилник v.1.0.1.

Такива занимания на англичаните са в сферата на инцидента, от чисто любопитство и нямат нищо общо с нашата зимнина. Примерно брата на мъжа ми, който е от много години в УК си отглежда чери домати в саксия. И е много горд с тях. Ама това е щото си е купил италианско семе и иска да яде нещо различно от пластмасата по магазините поне веднъж.

Стандартно по-възрастните се събират на някакви "гардън партита" през уикендите. Често правят барбекю. Предимно в семейството. Изненада за мен беше, че в доста семейства младите и средна възраст се занимават с някаква благотворителна дейност почти всеки уикенд. Например жената на брата на моя мъж(която е англичанка) членува в клуб от много години, който се занимава със старчески домове и социално слаби. Редовно води и мъжа си по събития.

От извадката, която наблюдавам, не бих казала, че са в сферата на инцидента, ако под "инцидент" се разбира спорадично и от време на време. Правят го всички наблюдавани и всяка година. Но естествено, че не е от необходимост, защото иначе няма какво да ядат през зимата. Но и у нас вече в голямата си част зимнина не се прави от необходимост, поне не и в големите градове, а от желание да  отгледаш нещо сам и/или да имаш по-добра храна на трапезата си - за който не го мързи или пък  има излишък от свободно време. И ние вече сме типично консуматорско общество, където цяла зима има всякакви плодове и зеленчуци на магазина, и няма смисъл да се запасяваш със зимнина.  Та в този смисъл аз разлика там и у нас не виждам.

Не мога Литературните анализи тип "какво е искал да каже авторът" не са моето.

Ежко май искаше да каже, че англичаните са хай тех и с такива селски работи като зимнина не се занимават
Немците пък имат градски зеленчукови градинки, които се наемат.
Разбира се имат и управа към тях, която следи да не ти буренясва градинката

Всъщност извън София и някои по-големи градове зимнина продължава да се прави както е било преди. И то по същите причини. Изхранване. Което разбира се е много жалко. Редовно отнасям по някой буркан от съседите, когато си ходим на селската ни къща. В замяна на дребна услуга да им занеса рядко лекарство например. И със сигурност не го правят ей така от хоби. Положението в провинцията се трагично.

И аз съм съгласна с Андариел, може би защото и аз вече се изприщвам от засукани фрази (то това, което описва си е така модерното "учене чрез преживяване", макар че мен ако питате и решаването на 20 задачи от сборник си е учене чрез преживяване, щото да не би да си умрял докато решаваш, ама нейсе ). Иначе съм съгласна и с Танита, относно възможностите да се включват и похвати от различни школи в "стандартното" учене. Има такива със сигурност. Аз лично познавам двама учители по математика, които използват от време на време и монтесорски методи, и нещичко от джъмп мат за онагледяване, когато преценят, че е необходимо. Но го правят и според конкретната нужда в момента, според децата, не толкова по план, та не съм сигурна дали е по възможностите на всеки учител и как точно би могло да се приложи масово. Според мен учебните програми и планове  трябва да се правят и изпълняват с много мисъл, с ясното съзнание защо и как се прави и да не самоцелно, защото иначе в повечето случаи се получава "дайте да вкараме малко иновация, заради самата иновация".

Да, и немците си падат по зимнината Е, разбира се, навсякъде там е задължително да си поддържаш градината, независимо дали е вкъщи или на края на града.
Да, така е. Все пак не сме бивша империя, 500 години владяла половината свят. От историческа перспектива, едва прохождаме в консуматорското общество.
Но ако погледнем какво е сумарно населението на София и големите градове, и какъв му е демографският профил в сравнение с малките населени места, мисля, че за около 70-75 % от населението на БГ важи същото, което за ОК.

София не е България. И неясно какъв процент "Софиянци" също се изхранват от тези консерви. Та сме много, много далече от ситуацията в UK. Да се прави парарел е абсолютно абсурдно. Докато те си поливат двата корена домати, тук у нас хората гледат декари градини и затварят стотици буркани за да изкарат зимата само с пари за един хляб. За който често са дали на местния търговец/хлебар жито на ишлеме и плащат само останалото.

... че и многословно, с все разпънати чаршафи с цитати.
Затова поспрях да пиша, въпреки че точно аз вкарах Монтесори в дискусията.
Идеята ми беше, че всеки, доказал се във времето като работещ  (макар и под определено условие) образователен метод, следва да бъде изначално "разцъкан" и "въведен на въоръжение" при обучаващите се за учители, пък те да решат какво да прилагат в конкретната ситуация. И вместо да зазубрят разни теоретични словоизлияния, обучението им да бъде по-"занаятчийско" и да се концентрира в/у практиката. Чак тогава обучението в класната стая може да стане масово по-ефективно.
В момента не че няма читави преподаватели, обаче има:
- 1% "докоснати от Бога", т.е., с природен талант да вдъхновяват и обясняват,
- някакъв процент работещи непрекъснато и ефективно  в/у способностите и уменията си (не се наемам да определя какъв),  
- някакъв (пак неясен), от хора, които изначално или във времето са се пуснали по течението,
- задържащи се заради протекции или поради липса на по-добро,
- доста потенциално кадърни и обещаващи, които са си били камшика поради разни причини - финансови, психологически или  заради "липса на инструменти за въздействие".

Целта на системата (и на родителите) би следвало да е:
- да се стреми да задържи последните и
- евентуално, да мотивира третите (което е по-трудно от първите).

И до нужда е консервирането, и до нагласи. При някои, въпреки наличните средства, консервирането си е още факт. Преди две години по микробус пращах багаж на голямата ми дъщеря до Германия (нов лаптоп, второ зимно яке, важен  документ и още някакви дребни неща, събрани в малко куфарче  с размери като за нискотарифните). Паралелно с мен донесе багаж майка на дете, следващо също в Германия, човекът попита какво има в огромния сак, камъни ли, и поиска да  види все пак да няма нещо забранено. Сакът беше пълен единствено и само с буркани - лютеница, печени чушки, компоти, консервирано месо, зелен боб,лозови листа, сладка.. А момчето следваше в Мюнхен, сигурно най-скъпия град в Германия откъм квартири. Не съдя никого, всеки си знае, аз лично никога не бих пратила, може би по изключение нещо мноооого желано. Но наскоро, Попея, знаеш, че и ГД сподели в немската тема, че изпраща по куриери консервирана храна. Довод може би е не икономия на средства  само, а и спестяване на време на студента от готвене. Но и това не би ме накарало да пратя. Хората сме различни. Мисълта ми е, че и в София има хора, които правят консерви. Живея в центъра, на уличката ни са все кооперации, има само една запазена къща.  Собствениците й са на моята възраст, дететео им следвав Холандия. Но лятото палят огън в двора и на тенекия пекат по 50-60 кг чушки, патладжани, приготвят царска туршия и я варят в буркани в казан върху тенекията. И не отглеждат зеленчукав градината, купуват го на пазара. В градаината имат само дървета и цветя.

Е, ама то примерът на Анди със зимнината си беше само пример. Не е казала, че ако не правиш компоти няма да схванеш аритметиката, а че има предостатъчно домашни дейности, за които се изисква и не е нужно да се ползват само купешки средства. Аз, например, си спомням, малкия беше на 2-3 години и видях реклама на монтесорски играчки. Там имаше една дървена с нарисувана обувка и дупки с връзки, за да се учи детето да връзва. И туй чудо за около 50-60лв. Аха да поръчам ентусиазирано и нещо ми прищрака. Казах си "Ама, много си умна! Що просто не вземеш един чифт гуменки, не ги пуснеш в пералнята и не ги дадеш на детето да си играе, ами ще си пълниш къщата с поредната прахосъбиралка!".

Възможно е Аз това виждам около себе си, хора, които си бодат корен доматче и няколко моркова в градината в Драгалевци или Симеоново, когато не ги мързи да ги гледат. Сигурно има и от другите, но колко са, не знам и не бих се наела да съдя, защото нямам представителна извадка на цялото население и каква част от него гледа с цел наистина оцеляване, както и ти нямаш, а на стъкмистиката на медии и на профсъюзи не вярвам много отдавна. Но пък всеки е свободен да си има каквото иска мнение, няма да споря. Темата беше за англичаните и гледат ли зимнина или не. Е, гледат.
Мисля, че за Мюнхен пращат по-скоро заради носталгията по лютеницата Няма такава лютеница там, дори и в турските магазини. А пък кебапчетата.... И да, има го и момента да ги освободиш от готвенето. Може и заради икономия да е, не споря, вероятно от всичко по малко. Аз не съм пращала, но и не е имало нужда от икономия, а моят лесно свикна да яде храната, която се предлага в Германия.
Именно - не е по финансови съображения че няма какво да ядат, защото на тях зимнината накрая им излиза по-скъпо или поне на същата цена като да си я купят, предвид цените на пазарите за пресни плодове и зеленчуци  в центъра на София - дори и Женският след реконструкцията вече не е това, което беше. Тоест, според мен не е от необходимост да оцелеят, а просто искат по-хубава храна на трапезата и имат време и средства да си я приготвят.
Впрочем, пазар на Графа вече няма, най-близкият до центъра май остава Женският пазар. В Лозенец е Римската стена, цените там са такива, че ако си купуваш зеленчуците за зимнина от там, ще ти излезе златна зимнината. Има и съботен фермерски пазар, от там пък направо диамантена ще стане.

Попея, да беше само лютеница, упоменах все пак какво имаше в сака. А и в повечето немски градове има бг магазини, предполгам в Мюнхен също. Като е зор да е наша лютеницата, кеф ти едро, кеф ти дребносмляна, жертваш еднократно 5-6 евро и си взимаш, начесваш си крастата и готово. Моят девойка оттук е мъкнала само луксозна ракия, която неин колега в езиковия център на унито си беше поискал - американец, който е бил тук на почивка, пробвал я е, знае, че няма как да я получи в САЩ, та си я беше поискал  в Германия докато е  там по разменна програма.
Семейството с къщата според мен си следва просто стар навик. Ако беше от стремеж да се приготвя изпитана, качествена храна, нямаше малкият им син да си хапва възможно най-големите боклуци като (почти) всеки пубер, а  родителите му да не изразяват особено недоволство при спонсорирането на покупки на чипсове, шоколади, пици, дюнери, баници, МакДоналдс и сие. Та има хора, които консервират от финансова нужда, други от останал във времето навик, трети с идеята, че правят живота на студент/деца, внуци по-ненатоварен с по-бързо готвене, четвърти, понеже им е жал за суровината.... Приятелка има вила, донесоха миналата година 4 щайки с дюли, дадоха и на мен една. Аз не съм по консервирането, но майка ми направи така нареченото пелте.

В контекста на писанията за зимнината - аз много обичам да правя. Разтоварва ме. И много ме кефи като видя зимнина в някоя къща, наредена на рафтчета по вид и големина. Може би ми липсва, че аз нямах баби и дядовци от село

 

Това е едно от нещата, които съм правила за кеф. Бих се радвала, ако и децата биват учени на това. Честно, страшно разтоварва това да правиш нещо с ръцете си. И Андариел би потвърдила, че работата с ръце помага на мозъка
Стига толкова лирични отклонения.

Носталгия по бг лютеница си е класика. Едно време купувахме подобна на нашата, както и българско  сирене, от арабските магазини.

Аз съм запалена съботно-неделна  градинарка и преди да си купим къща на село редовно се опитвах да отглеждам подправки и цветя на балкона.
С натрупване на опит и един младеж от селото да помага, като не ходим, лятото ядем доста био продукция

Е, не знам на хората съображенията, вероятно е за икономия, а и един буркан лютеница се изяжда на един път - поне моят я изяжда. Лютеницата в багажа не беше ли купена от магазина? А ние говорим за домашно приготвена. Лютеницата е символ на БГ храна, не я приемай буквално
Моят си е носил само луканка в багажа, ракия купува понякога от летището за подаръци, аз нищо не съм пращала,  той цялото си обзавеждане, завивки и прибори си купи на място.  
Възможно е, но със сигурност не го прави, за да оцелява, което беше поантата на Фенси. Защото тази зимнина излиза по-скъпо от фабрично консервираната.
Близко е, но не е същото
Значи, си "мома-англичанка"