Значи решавам да си купя имот. И към днешна дата родителите ми могат да вземат по-добър кредит. И аз да си го изплащам. Но видиш ли не се знае кой принц ще срещна. Та е важно имота да е на мое име и да плащам по-висока лихва. Щото принца може да се чуства прецакан. И видиш ли аз получавам заплата от 3000 лева а принца от 1000. И понеже бюджета е общ то и жилището трябва да е записано на принца.
Само в тази цялата сметка не видях къде е любовта. Щото все още си мисля, че човек се събира с някого заради нея. А не за 600-700 лева месечно /толкова е една 20 годишна ипотека/.
Аз примерно не казвам да се запише на нейно име. Но не бих изплащала чужд имот.
Както се предложи, бих си заделяла и аз вноска за да купя нещо на мое си име.
А любовта е само в началото. Малко са хората, които се обичат и след 20 години.